Определение № 4 от 10.03.2022 г. на ВКС по д. № 20/2021 г.

Производството е образувано по молби от Х. Т. И. за поправка на грешка, допълване или тълкуване на определение № 46/0612.2021 г., постановено при условията и по реда на чл. 135, ал. 4 АПК по настоящото дело. Молбите са обосновани с твърдения, че Х. Т. И. е предявил исковете за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от неизпълненото задължение да му бъде осигурена безплатна метадонова терапия срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (предпочитан ответник) – предпочитан ответник, но и срещу Министерство на правосъдието и Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора в София – евентуални ответници по исковете. Молителят твърди, че в определението настоящият състав погрешно, евентуално – непълно, евентуално - неясно е приел, че Болницата е единственият посочен от него ответник, а е поставил делото в компетентност на Софийския районен съд. Ответниците по молбата Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора в София и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието я намират за неоснователна. От ответника по молбата, Министерство на правосъдието на Република България, не е постъпил писмен отговор в дадения 1-седмичен срок. Молбите са неоснователни по следните съображения: Законът допуска без изискване за срок съдът да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка в постановения акт – арг. от чл. 247 ГПК и от чл. 175 АПК. Такава грешка има при несъответствие между действителната и изразената воля, като несъответствието трябва да е очевидно, явно, т.е. да се установява и само при прочит на съдебния акт. Законът допуска също в 1-месечен срок съдът да допълни своето решение, когато не се е произнесъл по цялото искане на страната – арг. от чл. 250 ГПК и от чл. 176 ГПК. Непълнота е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане/оспорване на страната. Законът допуска също в определен срок съдът да тълкува своя акт, когато изразената негова воля е неясна – арг. от чл. 251 ГПК, приложим и в административното производство. Така очертаните характеристики на трите производства - поправка, допълване и тълкуване на съдебния акт - изключват основателността на молбите. Те се базират на твърдения, че в определението по чл. 135, ал. 4 АПК петчленният състав е пропуснал да забележи насочването на исковете за обезщетение срещу други двама ответници, единият от които е предпочитаният (ГДИН) и да отчете, че Болницата е вторият от евентуалните ответници (първият е Министерството). С определението по чл. 135, ал. 4 АПК 5-членният състав е определил съда, компетентен да разгледа делото по исковете за обезщетение срещу Болницата. Мотивите са изградени върху становището, че Болницата е единственият ответник според исковата молба от Х. И.. Следователно твърденията на молителя не съвместяват предпоставките на никое от трите производства, а само при тях законът допуска петчленният състав да констатира и поправи порок на определението по чл. 135, ал. 4 АПК – допусната очевидна фактическа грешка, непълнота или неяснота в съдебния акт. При тези мотиви, съдът