Определение № 61 от 13.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 20/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на “Ш” ООД, гр. С. срещу определение от 30.10.2008г., постановено от Бургаския апелативен съд, с което на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ е спряно производството по т.д. № 231/2008г. до приключването с влязло в сила решение на гр.д. № 752/2007г. по описа на Сливенския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради липсата на преюдициалност на решението по гр.д. № 752/07г. спрямо спора по т.д. № 231/08г. Ответникът “С” ООД, гр. С. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима без проверка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по т.д. № 231/2008г. по описа на Бургаския апелативен съд е образувано по въззивна жалба срещу решение № 43/17.05.2008г. по гр.д. № 753/2007г. на Сливенския окръжен съд, с което “С”ООД е осъдено да заплати на “Ш”ООД сумата от 10500 лв., представляваща обезщетение, произтичащо от неоснователно обогатяване от ползване на собствения на ищеца имот: производствено хале № 3, находящо се в поземлен имот в гр. С., м.”Д” за периода от 01.12.2005г. до 12.10.2007г. Производството по гр.д. № 752/2007г. пред Сливенския окръжен съд е образувано по иск на “Ш”ООД срещу ЕТ “Ш” за заплащане на обезщетение за ползване на собствения му имот в гр. С., м.”Д” с построените 4 бр. производствени халета и административна сграда за периода от 10.04.1997г. до 12.10.2007г. Бургаският апелативен съд е приел, че решението по гр.д. № 752/2007г. на Сливенския окръжен съд ще има значение за правилното решаване на спора на т.д. № 231/08г. Съгласно чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ спиране на производство по делото се постановява, когато в същия или в друг съд се разглежда спор, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Връзка на преюдициалност е налице в случай, че решението по едното от делата обуславя изхода на спора по другото гражданско дело и то ако оспореното правоотношение по първото дело не е част от предмета на делото, за което се иска спиране на производството. В случая, не е налице идентичност между имотите, за чието ползване се претендира заплащане на обезщетение, както и в периодите, за които са заявени двете претенции. Действително имотът – производствено хале № 3, и исковият период по т.д. № 231/08г. са включени в предмета на спора по гр.д. № 752/07г., но исковете са насочени срещу различни ответници. Дори и в случай, че по гр.д. № 752/07г. се приеме, че ответникът ЕТ “Ш” е ползвал производствено хале № 3 за времето от 01.12.2005г. до 12.10.2007г. и искът бъде уважен, то решението влиза в сила само между страните – чл.221, ал.1 от ГПК /отм./ - чл.298, ал.1 от ГПК от 2007г. Ответникът по т.д. № 231/08г. - “С”ООД не е обхванат от субективните предели на силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 752/07г. Доказването, че конституираният по делото ответник – “С” ООД е ползвал процесния имот за твърдяното от ищеца време, е включено в предмета на доказване по т.д. № 231/08г., но не и в спора по гр.д. № 752/07г. По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че решението по гр.д. № 752/07г. по описа на Сливенския окръжен съд не е от значение за правилното решаване на спора по т.д. № 231/08г., поради което актът на Бургаския апелативен съд за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ е неправилен. Определението следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд