Определение № 2602 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от двете спорещи страни в производството - от ищеца А. Л. П., чрез адв.Й. Н. и от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Пернишката окръжна прокуратура, против решение № 315 от 04.12.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 618/2025г. на Пернишкия окръжен съд, І въззивен граждански състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №753/28.07.2025г. по гр.д.№ 2013/2025г. на Районен съд-Перник, Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на А. П. сумата 4 500 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по ДП № 35/2023г. на Окръжен следствен отдел към ОП-Перник, пр.пр. № 3037/2023г. на Районна Прокуратура-Перник, прекратено с постановление от 23.11.2023г. на РП-Перник, ведно със законната лихва от 12.12.2023г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 4 500 лева до претендираните 10 000 лева. Касаторът-ищец обжалва решението в отхвърлителната му част с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви налице ли е причинно-следствена връзка между обвинението и вредите и да не присъжда обезщетение при липса на такава; 3. Как незаконното обвинение за умишлено престъпление, повдигнато при квалифициращ признак лице по чл. 142, ал.2, т.6 НК- лице от състава на МВР, макар и несвързано с професионалната сфера и дейност на обвиняемия/подсъдимия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди. Поддържа, че въпросите 1 и 2 са решение в противоречие с ППВС № 4/1968г., ТР №1/04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, а въпрос 3 - с решение № 267/26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г. на ІV ГО на ВКС. В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не е взела становище по касационната жалба на ищеца. Касаторът-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част, като в касационната си жалба поддържа неправилност в тази му част. В изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК сочи наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поставя следните въпроси, уточнени от касационната инстанция: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за да приложи точно принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; 2. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Тези въпроси според Прокуратурата са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 35/26.01.2009г. по гр.д. № 6122/2007г. на І ГО на ВКС и с решение № 43/01.08.2008г. по въззивно гр.д. №133/2008г. на ВтОС и решение №8/ 24.02.2009г. по гр.д. №402/2008г. на Разградски окръжен съд. Ищецът А. Л. П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата на Прокуратурата. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление, производството по което е прекратено. Първоинстанционният съд е уважил частично иска и е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 000 лева. Сезиран с въззивни жалби от двете страни, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.09.2023г. ищецът А. П. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 НК по ДП № 35/2023г. на ОСлО към Окръжна прокуратура-Перник, пр.пр. № 3037/2023г. на РП-Перник, за това, че на неустановена дата и месец през 2023г. в Перник, на конкретно посочен адрес, са заканил с убийство на З. С. К. (негова майка), като извадил в ръка огнестрелно оръжие и употребил думите „Ще те убия“, като деянието е извършено от полицейски инспектор към 02 РУ на ОД на МВР-Перник; спрямо ищеца не са взети мерки за неотклонение, но същият е бил задържан за срок 72 часа във връзка с инициираното от Прокуратурата производство по налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което се развило пред РС-Перник и пред ОС-Перник; според копие от протокол от съдебно заседание от 04.09.2023г. по чнд № 01460/2023г. на РС-Перник, А. П. е бил доведен за заседанието от ОЗ „Охрана“- Перник. Наказателното производство е прекратено с постановление от 23.11.2023г. на РП-Перник, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, пр. 1 НПК- поради недоказаност на обвинението. Според справка за съдимост А. Л. П. не е осъждан. Въззивният съд е посочил, че претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка между тях и воденото наказателно производство се установяват от показанията на изслушаните свидетели – В. А. П. и В. М. Б.. Предвид това е направил извод за наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпените от П. неимуществени вреди. По спорния и във въззивното производство въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил, че наказателният процес срещу ищеца е продължил малко повече от три месеца, тоест в рамките на сравнително кратък и разумен срок, като не се е стигнало до съдебна фаза; обвинението е в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, представляващо закана за убийство по отношение на майка му. Спрямо П. не са взети мерки за неотклонение. Отчел е, че ищецът бил задържан за срок до 72 часа във връзка с инициираното от РП– Перник производство по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и че е бил доведен за заседанието от ОЗ „Охрана“-Перник. Това според съда е причинило допълнителен стрес, притеснение и неудобство, както и страх дали ще бъде задържан под стража. Съобразил и, че в рамките на наказателното производство не са извършвани голям брой процесуални действия със сериозен интензитет спрямо ищеца, но от друга страна негативно отражение върху емоционалното и психическото му състояние е оказало присъствието на съдебните заседания за разпит на родителите му като свидетели. По делото не са наведени твърдения и липсват данни за водени срещу ищеца други наказателни производства. Предвид тези установени обстоятелства съдът е обосновал извод, че процесното обвинение като първо и единствено му се е отразило негативно в по-голяма степен в сравнение с начина, по който би се отразило на лице, срещу което са водени други наказателни процеси. Касае се за наказателно производство срещу дългогодишен служител на МВР (считано от 2004г.), натоварен с голямо обществено доверие и изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, поради което естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионалния му живот в сравнение с лицата, който не заемат подобни позиции. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че в посочения период ищецът е бил в активна трудоспособна и социална възраст – 40 г., както и конкретния интензитет на засягане на психическия и физическия му интегритет от наказателното преследване, който се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, според които ищецът бил шокиран от задържането му, както и от повдигнатото му обвинение, изпитвал притеснение, унижение и огорчение; отслабнал драстично с около 20 кг, станал затворен, престанал да излиза от дома си, тъй като се срамувал и очаквал негативно отношение; повдигнатото обвинение станало достояние на широк кръг лица, включително на неговите колеги и почти месец този въпрос бил коментиран, което допълнително безпокояло ищеца, била засегната личната и професионалната му репутация; някои от познатите и приятелите му се отдръпнали от него; приемал случилото се като най-голямо падение; изпитвал страх да не бъде осъден и да не загуби работата си като служител в МВР. Процесното обвинение оказало дълготрайно негативно отражение върху психиката на ищеца, който според показанията на свидетелите не се е възстановил към момента на разпита им (16.07.2025 г.), станал недоверчив, песимистично настроен, без самочувствие и гордост. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на П. съдът е отчел и обстоятелството, че част от негативните преживявания, отрицателните емоции и психичните му страдания се дължат и на воденото срещу него през същия период от време дисциплинарно производство, което не е резултат от повдигнатото наказателно обвинение, а е инициирано въз основа на жалба на баща му - Л. П. К.. След като е съобразил всичко това, както и липсата на твърдения и доказателства обвинението да е оставило трайни негативни последици за здравето на ищеца и икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на наказателното преследване въззивният състав на Окръжен съд – Перник е приел, че в негова полза следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер 4 500 лева, който е счел за покриващ критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. И двете спорещи страни формулират въпроси, отнасящи се до определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и дължимата от съда преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Въпросите осъществяват общата предпоставка за достъп до касация, тъй като обуславят решаващата воля на въззивния съд и са поставени в основата на неговата дейност по разрешаване на спора (т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС). Въпросите не удовлетворяват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (както сочат и двете страни). По приложението на чл. 52 ЗЗД е налице последователна, трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна - т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Според тази съдебна практика „справедливостта“ като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, винаги включва конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател и е свързан с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Освен въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, значение имат и субективните негативни преживявания, отражението върху личната свобода и социалната сфера на общуване и професионална реализация, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и неговата възраст, съдебното му минало, разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. Съобразяват се и вида на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, фазите, през които е преминало, вида и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическият растеж и стандартът на живот към датата на деликта. Въззивният съд не се е отклонил, а е съобразил тези правни разрешения, като се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивните жалби на двете спорещи страни предели на правния спор и е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност. В съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът е посочил кои от всички релевантни за случая обстоятелства счита за установени и за значими при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и е стигнал до извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение не отговаря на посочените критерии, излагайки собствени мотиви относно обстоятелствата, обуславящи възприетия от него размер на обезщетението. При определянето му е съобразена продължителността на наказателното производство; тежестта на деянието, предмет на процесното обвинение; липсата на мярка за процесуална принуда, но и обстоятелството, че ищецът е задържан за 72 часа и принудително доведен в Съдебната палата в Перник; причинените неудобства и преживените негативни емоции. Липсва твърдяното от жалбоподателите противоречие на правните разрешения на съда с тези, дадени в т. 3 и т. 11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на въззивното решение е изложен отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване в делото, необходимите фактически и правни съображения, също са изложени коректно и пълно. Съдът е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които е установил да са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение, поддържано по-малко от три месеца, което е прекратено, включително е отчел и значителния интензитет на негативното въздействие от конкретното обвинение върху личното и професионалното достойнство на ищеца и върху общественото мнение за него. Съдът не само се е позовал, но е и съобразил практиката на ВКС според която незаконното обвинение срещу лица, заемащи длъжности като магистрати, полицаи, военни, митнически служители, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет. Преценката на въззивния съд при определяне справедливия размер на обезщетението, не е абстрактна, а е с оглед конкретната фактическа обстановка по делото. Трябва да се допълни, че както ППВС № 4/23.12.1968г., така и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, на които касаторите се позовават, дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Размерът на обезщетението обаче се определя конкретно за всеки отделен случай, като се вземат предвид специфичните обстоятелства и установената по делото фактическа обстановка. Затова и твърдяното противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика, не може да се извлича от определения в различните решения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Във връзка с позоваването на Прокуратурата на противоречие на въззивното решение с решения на други окръжни съдилища, следва да се посочи, че след изменението на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (ДВ бр. 86/2017г.) противоречието в съдебната практика на съдилищата не е основание за допускането на касационното обжалване. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО