Определение № 141 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. Н. Д. срещу определение № 380 от 11.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 360/2022 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 50 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 16/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната като недопустима исковата й молба за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и необосновано, и моли да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка се позовава на очевидна неправилност на определението, основание по чл. 280, ал. 2 ГПК поради непълнота при разглеждане на претенцията по ЗОДОВ. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Данните по делото сочат, че пред Софийски окръжен съд е предявена искова молба от Д. Н. Д. срещу Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховния касационен съд, с искане за заплащане на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в условията на пасивна солидарност на обезщетение за вреди от нарушеното й право за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 16764/2013 г. по описа на СГС, IX състав, съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията „закъсняла справедливост". Първоинстанционният съд, е върнал исковата молба на ищцата, като е приел, че допустимостта на предявения иск е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение – арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 2б ЗОДОВ, която в случая не е налице. Посочил е, че с молба вх. № 423/21.01.2022 г. ищцата признава, че не е инициирала и провеждала такава административна процедура. Относно изявленията й, че вреди се претендират и от нарушени от съда норми на правото на ЕС в исковата молба, е приел, че липсват каквито и да е твърдения в тази насока, а въвеждането им за първи път с молбата от 21.01.2022 г., според съда е опит за последващо обективно съединяване на осъдителни искове, което е приел за недопустимо. С обжалваното определение № 380 от 11.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 360/2022 г. на Софийски апелативен съд е потвърдил определението за връщане на исковата молба като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Приел е, че воденото производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, т. е. при действието на чл. 2б и чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ /обн. ДВ бр. 98/2012 г. /. Липсата на ангажирани доказателства за започнала и изчерпана процедура по реда на глава трета "а" от ЗСВ е довел въззивния съд до извода, че предявеният иск е процесуално недопустим. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност на акта на въззивния съд, а настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира очевидна неправилност значимо нарушение на материалния закон, на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушаване правилата на формалната логика, които да са пряко установими от съдържанието на съдебния акт. Следва да се посочи, че материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, какъвто е разглеждания случай – 15.06.2020 г. /а не по висящи/, искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ имат и лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи – когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012 г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок на основание чл. 49 ЗЗД / определение по ч.гр.д. № 2532/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 2927/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. № 5721/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. д. № 92/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др./. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.