Определение № 4484 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2023 г.

Производството по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили допустими касационни жалби срещу решение № 1222/14.10.2022 г. по в. гр. д. № 3/2022 г. на Варненския окръжен съд. С него, след частична отмяна на решението от 03.09.2021 г. по гр. д. № 19329/2018 г. на Варненския районен съд, като краен резултат са допуснати до делба следните недвижими имоти:

• дворно място, представляващо УПИ № * в кв. 36, [населено място], [община], област В., с площ 475 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ 571 кв. м., съответен на парцел * и част от имот пл. № *, кв. 36 по стар план от 1967 г., и парцел *, и част от имот пл. № * в кв. 36 по предходен план от 1980 г., както и на част от парцел * в кв. 52 по стар план от 1921 г., при граници: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, както и на изградените в това дворно място:

• жилищна сграда, състояща се от приземен, първи, втори и мансарден етаж, със ЗП 173 кв. м. и РЗП 542 кв. м.;

• стопанска постройка с площ 8 кв. м.;

• лятна кухня с площ 48 кв. м.;

• гараж с площ 18 кв. м.

Делбата е допусната между следните съделители и при квоти:

• за дворното място: 3/6 ид. части за С. Р. А. (наследник на починалия в хода на производството Р. Й. А.), и по 1/6 ид. част за М. Х. Н., Н. А. Н. и И. А. Н.;

• за жилищната сграда, стопанската постройка и лятната кухня: 6/12 ид. части за С. Р. А., 4/12 ид. части за М. Х. Н. и по 1/12 ид. част за Н. А. Н. и И. А. Н..

• за гаража: 6/12 ид. части за С. Р. А., 4/12 ид. части за М. Х. Н. и по 1/12 ид. част за Н. А. Н. и И. А. Н.. С резултата на така определените съсобственици, от делбата за били изключени М. Й. К. и С. С. Г., съответно сестра и майка на първоначалния ищец Р. А..

С касационната жалба на М. Й. К., подадена чрез пълномощник адв.Р. Д. се твърди, че обжалваното въззивно решение в частта, в която делбата на жилищната сграда е допусната между посочените от съдебното решение лица, без нейно участие, е неправилно, тъй като всъщност в съдебното решение липсвали мотиви относно заявените от нея претенции. С касационната жалба е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочещо порока по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - „очевидна неправилност“. Твърди, че е неясно защо съдът приема, че построените върху имота сгради са станали собственост на собствениците на терена по приращение на основание чл. 92 ЗС, след като по делото е установено, че с декларация № 20 от 10.03.1969 г. Н. А. Н. е учредил право на строеж в полза на синовете си А. Н. Н. и Й. Н. А. /неин баща/, при което касаторката има по наследство 1/4 ид.ч. от къщата. В изложение към жалбата си, М. К. се позовава и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за това, дали със заверяването на декларация пред председателя на Селския общински народен съвет, е надлежно учредено право на строеж по смисъла на действащата нормативна уредба към 10.03.1969 г.

С касационната жалба на съделителите Н. и И. А. Н., подадена чрез пълномощник адв.П.С. се обжалва въззивното решение, с което в резултат на потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение относно гаража, е допусната делба на дворното място и намиращите се в него жилищна сграда, стопанската постройка, лятната кухня и гаража между посочените в решението лица и квоти. Твърди се, че решението е неправилно, като е налице основанието за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Аналогично на другите касатори се позовава на даденото съгласие от страна на Н. Н. с декларацията от 10.03.1969 г. за построяване от синовете му А. и Й. на 2-етажна жилищна сграда в собственото му място и издаване на строително разрешение на двамата братя за това. Изтъкват още, че в самия документ за собственост, на който се позовава ищецът Р. А. /заместен в процеса от С. А./ е изрично посочено, че същият се издава въз основа на одобрени архитектурни проекти, разрешение за строеж от 04.12.1969 г. на Варненския окръжен народен съвет, данъчна оценка и скица. Въпреки това обаче, съдът приел, че се касаело до незаконен строеж - извод, който касаторите намират за очевидно неправилен. Сочат, че след като сградата била индивидуализирана като отделен обект от урегулирания поземлен имот, в който е изградена, то това ясно показва, че принципът на приращението е неприложим в случая. В тази връзка се позовават и на дадените разяснения в ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК. В контекста на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставят въпроса: „Незаконен строеж ли е жилищна сграда, за която са издадени данъчна оценка и скица, и са представени по нотариалното производство одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж?“. Твърди се и наличие на порока по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - „очевидна неправилност“.

От С. Р. А., действаща чрез своята майка и законен представител С. В. И., с пълномощник адв. Зл. Й., е постъпил писмен отговор, в който се оспорва като неоснователна подадената от Н. и И. А. Н. касационна жалба, както и за отсъствие на релевираните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съделителката М. Х. Н., с писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв. Хр.Х., заявява, че поддържа доводите на Н. и И. А. Н. като се присъединява към искането им за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., за да се произнесе по поддържаните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразява следното:

В мотивите си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Н. А. Н. е придобил по силата на договор за покупко продажба от 26.12.1959 г. и извършена доброволна делба от 08.04.1963 г. дворно място, представляващо парцел *, кв. 52, с площ 945 кв. м., при съседи: А. Ив. Я., Г. П., А. Н. и път. При анализ на представените по делото писмени доказателства съдът е констатирал още, че на името на А. Н. и Й. А. е издадено строително разрешение № 134 от 04.12.1969 г. за построяване на жилище с площ 80 кв. м., като от собственика на имота Н. Н. e подписана декларация рег. № 20 от 10.03.1969 г., изразяваща съгласието му за построяване на жилищна сграда в парцел *, кв. 36 по плана на [населено място].

Впоследствие, с нотариален акт за дарение от 1975 г., Н. Н. е дарил на сина си А. Н. празно дворно място в [населено място], В. област, с площ 475 кв. м., представляващо парцел *, в кв. 36 по плана на селото, при съседи: А. Я., Г. П., Н. А. и улица. Дарението е прието от А. Н. преди брака му с М. Х. М., сключен на 30.04.1976 г.

В имота е бил построен гараж по издадено разрешение за строеж от 08.05.1987 г. на А. Н., въз основа на одобрен проект № 67 от 27.04.1987 г.

На 07.01.1999 г. е било издадено разрешение за надстрояване с един етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда по архитектурен проект и конструктивни планове, а през 2008 г. е издадено и разрешение за допълващо застрояване, на основание чл. 47, ал. 2 ЗУТ.

На 26.09.2011 г. по нотариален ред с договор за дарение (н.а.№ 71/2011 г.), А. Н. е дарил на племенника си Р. А. 1/2 ид. част от гореописаното дворно място. На същата дата, между тях, и с участието на съпругата на А. Н. - М. Н., е бил сключен и договор за продажба (н.а. № 72/2011 г.), по силата на който Р. А. придобил собствеността върху 1/2 ид. част от сутеренен етаж с площ 80 кв. м. и 1/2 ид. част от първи етаж с площ 93 кв. м., от изградената в дворното място двуетажна къща, цялата със застроена площ 80 кв. м., със сутерен и тавански етаж.

Според удостоверение за търпимост № 98 от 16.07.2016 г., издадено на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД, построената в имота жилищна сграда се състои от приземен, първи, втори и мансарден етаж, със застроена площ 173 кв. м., разгъната застроена площ 542.00 кв. м., и е със статут на търпим строеж. Има три обособени жилища с отделни входове, които могат да се ползват самостоятелно и независимо едно от друго: Жилище № 1 на приземен и първи етаж, със ЗП 53 кв. м. и разгъната ЗП 116 кв. м., в западната част на сградата, с вход откъм двора; Жилище № 2 на приземен и първи етаж, със ЗП 120 кв. м. и разгъната ЗП 188 кв. м., в източната част на сградата, свързани с външно стълбище; Жилище № 3 на втори и мансарден етаж, със ЗП 136 кв. м., и разгъната ЗП 242 кв. м., с вход от улицата, с външно стълбище до първото ниво и вътрешно стълбище между отделните нива.

Осланяйки се на представени декларации съдебният състав е възприел извода за това, че строителството на жилищната сграда е извършено преди 1999 г. По заключение на вещото лице, процесната сграда е нанесена в регулационния и застроителен план, одобрен със заповед № 358 от 30.12.2001 г. При огледа на място е установено съответствие на изпълненото строителство с удостоверението за търпимост /изявление на вещото лице в с. з. на 20.10.2020 г./. Обособени са три самостоятелни обекта по ЗУТ, със самостоятелни входове по изискванията на Наредба № 7/2003 г. – две жилища на първи и приземен етаж, и трето- на втори и мансарден етаж. В допълнително заключение вещото лице посочва, че процесната сграда не е нанесена в старите регулационен и застроителни планове на [населено място], одобрени със заповед № 4498 от 20.06.1967 г. и заповед № 187 от 15.02.1980 г., и не е съществувала преди 1976 г. Нанесена е в кадастралния, регулационен и застроителен план, одобрен със заповед № 358 от 30.12.2001 г. със ЗП 173 кв. м. и РЗП 542 кв. м.

При така установените обстоятелства въззивният съд е възприел от правна страна, че Р. А. е станал собственик на 1/2 ид. част дворното място, както и на 1/2 ид. част от сутеренен етаж и първи етаж от съществуващата към 26.09.2011 г. двуетажна жилищна сграда, а на останалите идеални части от дворното място и сградата собственици са останали А. и М. Н.. Тъй като при нотариалното оформяне на сделката не било включено разпореждане за останалите съществуващи постройки в имота, прехвърлянето на собствеността върху главната вещ /дворното място/ имало за последица транслиране на същите права за прилежащите жилищни обекти по аргумент от чл. 92 и чл. 98 ЗС. В мотивите си съдът е посочил още, че принципът на приращението е приложим и към изградените без строителни книжа жилищни обекти, лятна кухня и стопанска постройка. Ответниците, претендиращи изключителна собственост върху втори и мансарден етаж, обособени като жилище № 3 по удостоверението за търпимост, не провеждали пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност, поради което на основание чл.92 ЗС до делба следвало да се допусне цялата жилищна сграда и принадлежащите към нея второстепенни сгради, включително и гаражът. По отношение на М. Й. К. - наследник на Й. Н. А., починал 03.10.2006 г., е посочено единствено, че не са доказани правата ѝ върху дворното място и построените в него сгради. По отношение правата на починалия в хода на делото ищец Р. А., предвид установеното, че същият има за законен наследник дъщеря С., то последната е придобила неговата 1/ 2 ид.ч. от делбените земя и сгради.

При това съдържание на мотивите към обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира, че е налице в случая предпоставката за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.3, предл.3 ГПК, в която насока има и твърдения с двете касационни жалби. Изводът за обема права, притежавани от съделителите в построените в делбеното дворното място жилищна сграда и други постройки, е обусловен от преценката за правното значение на приетите и цитирани от съда както декларация, подписана от Н. А. Н. с рег.№ 20/10.03.1969 г. за построяване в неговото място на жилищна сграда, така и други писмени доказателства за издавани строителни разрешения общо на А. и Й. А. и само на А. Н., респ. от преценката за правния статут на спомагателните, обслужващи, стопански и второстепенни постройки, но изводи в тази посока изобщо не са обективирани във въззивния акт. Прочитът на мотивите разкрива и вътрешно противоречие и логическо несъответствие между възприетите от съда фактически констатации и изведените правни изводи по прилагане разпоредбата на чл.92 ЗС относно придобиване на вещни права по приращение от Р. А., в контекста на направените в негова полза разпореждания с нотариалните актове № 71 и № 72, двата от 26.09.2011 г. Горните констатации се правят пряко от прочита на решението (без да се налага навлизане в преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи) и поставят под съмнение обосноваността на произнасянето по спора за наличие на съсобственост.

Поради наличие на основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.3, предл.3 ГПК не се налага обсъждане на формулираните от касаторите правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите ще бъдат взети предвид като доводи за неправилност при разрешаване на спора по същество в производството по чл. 290 ГПК.

С оглед спецификата на делбеното производство, като надлежни страни следва да участва всички съделители, които са необходими другари, независимо дали са подали касационна жалба–чл.216, ал.2 ГПК, както и Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетния съделител С.А. на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ г. о.,