Определение № 888 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. М. срещу решение на №.258/6.03.23 по г.д.№.3127/22 на АС София, 7с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.261877/6.06.22 по г.д.№.9363/20 на СГС, І-24с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12000лв. до 120000лв. Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че ищецът е сред тези български граждани, върху които пряко е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене; по повод на тези действия на държавата на 30.01.91 е образувано следствено дело №.1/91 по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили /впоследствие преобразувано в сл. дело №.781-Н/98 г. на СВОП, а после с №.II-048-99 по описа на ВОП/, придобило обществена известност като делото за „Възродителния процес“, като ищецът е изявявал желание да се запознае с материалите по него и се интересувал от развитието на досъдебното производство. С оглед изключително дългия период от време от над 30 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило в досъдебната фаза, САС е намерил, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6§1 ЕКЗПЧОС-независимо от неколкократното връщане от съда на Прокуратурата на РБ на внесения обвинителен акт, не са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо повече от 30 години наказателно производство-както с оглед предмета му, така и предвид поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, или поради поведението на останалите участници в процеса. Налице е фактическият състав на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, тъй като е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС. Относно основния спор пред въззивната инстанция - дали е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди - 15000лв., е намерено, че същият е завишен. Изложени са съображения, че продължителността на досъдебното производство се е отразила негативно на ищеца, предизвиквайки у него чувства на безпокойство, тревожност и неудовлетвореност; същевременно всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от престъплението - страх, тревожност, засягане на честта и достойнството поради прилаганата насилствена асимилация над етническите турци – български граждани от страна на тоталитарния режим до 1989 г., не могат да бъдат критерии при определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди от друг деликт - бавното правораздаване /реш. от 27.12.16 по г.д.№2403/16, IV ГО/; при това положение, като е съобразил и възрастта на ищеца /понастоящем над 60г., а към момента на цитираните исторически събития - между 30 и 40г. – възраст, при която се е грижил активно за семейството си/, съдът е намерил, че дължимото обезщетение възлиза на 12 000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно решаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник?“ /реш.№.214/18 по г.д.№.39221/17, ІV ГО, реш.№.240/4.01.17 по г.д.№.1117/16, ІІІ ГО, реш.№.126/28.10.17 по г.д.№.4374/19, ІІІ ГО, реш.№.24/8.01.19 по г.д.№.3921/17, ІV ГО/, реш.№.222/15.03.21 по г.д.№.120/20, ІV ГО, реш.№.272/27.01.20 по г.д. №.924/10, ІV ГО, реш.№.306/22.10.19 по г.д.№.4482/17, ІV ГО, реш. №.60242/13.01.22 по г.д.№.339/21, ІІІ ГО/; 2.“Как следва да се прилага принципа на справедливост при паричната оценка на имуществените вреди и остойностяването на обезщетението по чл.2б ЗОДОВ при установено нарушение на чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС /разумен срок/ така, че да се получат еквивалентни размери на обезщетението в сходни случаи по обща продължителност и аналогичен залог на забавеното дело?“; /реш.№.30/7.05.19 по г.д.№.2125/18, реш.№.119/14.02.19 по г.д.№.4104/17, реш.№.272/27.01.20 по г.д.№.924/19, ІV ГО, Apicella v.Italy/ 3. „Как се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ и кои обстоятелства следва съдът да отчете при определянето му?“ /реш.№.222/15.03.21 по г.д.№.120/20, ІV ГО, реш. №.272/27.01.20 по г.д.№.924/10, ІV ГО, реш.№.306/22.10.19 по г.д.№.4482/ 17, ІV ГО, реш.№.6-242/13.01.22 по г.д.№.339/21, ІІІ ГО/; 4. „Какво е значението на възрастта на ищеца по иск по чл.2 ЗОДОВ за определяне на размера и паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от нарушението на чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС /разумен срок/? В частност как се отчита възрастта на ищеца при определяне на паричния израз на обезщетението?“ /реш.№.222/15.03.21 по г.д.№.120/20, ІV ГО, реш.№.272/27.01.20 по г.д.№.924/10, ІV ГО, реш.№.306/22.10.19 по г.д.№.4482/17, ІV ГО, реш.№.60242/13.01.22 по г.д.№.339/21, ІІІ ГО/; 5.“Имат ли значение и какво вредите от престъплението, предмет на разследването по забавеното дело, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ?“ /реш.№.306/22.10.19 по г.д.№.4482/17, ІV ГО, реш.№.72/1.06.22 по г.д.№.4037/21, ІІІ ГО/; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото?“ /ТР 1/13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, реш.№.65/30.0719 по т.д.№.183/18, ІІ ТО, и др./ Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос относно критерия за справедливост и разрешаване на сходни случаи. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, след съобразяване на всички установени по делото обстоятелства, обуславящи тези вреди; обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията; когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо че за всяка личност, начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници; следователно - справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Касационното обжалване се допуска с оглед проверка спазването на тази практика и цитираните от касатора решения по сходни случаи. На Ф.М. следва да се дадат указания да внесе по сметка на ВКС 5лв. държавна такса предвид допуснатото касационно обжалване. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,