Определение № 313 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3860/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Апелативна прокуратура - Пловдив касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд, ГО, 3-ти състав решение № 139/01.08.2022 г. по в. гр. д. № 264/2022 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. и са присъдени разноски. В изложението към жалбата се подържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. С писмения си отговор Г. С. А. изразява становище за недопускане на решението в частта обжалвана от АП- Пловдив до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат и определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищецът Г. С. А. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. Наказателното производство по отношение на него е продължило от 18.03.2015 г. - привличането му като обвиняем, до 02.12.2019 г., приблизително 4 години и 9 месеца, през който период му е била наложена най - леката мярка за неотклонение „подписка“. След образуване на съдебното производство са проведени общо 23 съдебни заседания (21 пред районния съд и 2 пред окръжния), като ищецът не се е явил само на 5 от тях. Ищецът е създал семейство (има 4 деца), за осигуряването на което е искал да работи в чужбина, но поради необходимостта от изпълнение на процесуалните си задължения не е могъл да напусне страната. Изложени са мотиви, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение следва, от една страна, да се отчете, че спрямо ищеца е взета най - леката мярка за неотклонение, която не е довела до съществено ограничаване на гражданските му права, а от друга, тежестта на наказанието и продължителния срок на наказателното производство, през който е търпял редица неудобства в личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. Посочено е, че през този период ищецът е изпитвал редица негативни емоции от опасността да бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от състоянието на неяснота и несигурност. Прието е, че не може изцяло да се кредитира заключението на назначената съдебно - психологическа експертиза, според което воденото срещу ищеца наказателно производство не се е отразило на психологическия му статус и не е довело до дезадаптация в социален, семеен, емоционален и поведенчески план. Изложени са съображения, че интервюто с ищеца, въз основа на което експертът е изготвил заключението си, е направено през януари 2022 г., т. е. повече от две години след влизане в сила на оправдателната присъда, поради което е напълно нормално през този период ищецът да е възстановил емоционалното си състояние. Трайното или продължително влошаване на психо - емоционалното състояние на обвиняемият е основание за определяне на обезщетение над обичайното, но липсата му не означава, че не е търпял душевни страдания от повдигнатото му незаконно обвинение, които подлежат на възмездяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Формиран е решаващ правен извод, че за претърпените от А. негативни изживявания от повдигнатото му незаконно обвинение, следва да му се присъди обезщетение в размер на 8 000 лв. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - практика на ВКС и ВС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Съгласно ППВС С № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. С въззивното решение не е извършена прецизна преценка как установените по делото правнорелевантни факти влияят на размера на определеното обезщетение, поради което в случая е налице противоречие с цитираното ППВС № 4/68 г., както и с представените от касатора съдебни актове. Ето защо по поставения в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът