Определение № 358 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2848/01.07.2019 година, подадена от Д. Д. Б., срещу решение № 169/30.04.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2019 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Смолян е предоставил упражняването на права по отношение ва малолетното дете К. Д. Б. на майката Н. Ф. Б., като е определил режимна лични отношения между детето и бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, като относно ученическите ваканции бащата ще има право да взема детето през първата половина на коледната ваканция и втората половина на пролетната ваканция в четни години, а майката-втората половина на коледната ваканция и първата половина на пролетната ваканция, а на нечетни години-обратното, рождения си ден детето ще прекарва с баща си в четни години и с майка си-в нечетни години, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там, както и по всяко друго време при наличието на съгласие между родителите. В касационната си жалба Д. Д. Б. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на нова, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Д. Б. да бъдат предоставени на него, като на майката Н. Ф. Б. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същия бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по касационната жалба Н. Ф. Б. е подала отговор на същата с вх. № 3476/08.08.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 169/30.04.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2019 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Смолян е приел, че след раздялата на родителите непосредствените грижи за детето К. Д. Б. са били полагани от бащата Д. Д. Б., а преди този момент грижите са били полагани от двамата родители, като детето било развило по здравословна психологическа връзка с майката Н. Ф. Б.. Двамата родители били добри и отговорни, но от събраните по делото доказателства се установявало, че майката има по-добри възпитателски качества от бащата, поради което в по-голям интерес на детето било да живее при нея. Затова упражняването на родителските права върху детето трябвало да бъде предоставено на майката. По отношение на моралните качества на родителите въззивният съд е приел, че е морално укоримо поведението на Н. Ф. Б., която била създала извънбрачна връзка с друг мъж преди прекратяването на брака, но това обстоятелство било без правно значение за упражняването на родителските права и не можело да се отрази върху отглеждането и възпитанието на детето, съгласно т. ІІ, б. „б” от ППВС № 1/12.11.1974 година. Същевременно от заключението на изслушаната по делото експертиза се установявало зараждането на синдром на родителско отчуждение към майката. Същият бил провокиран от една страна от поведението и на двамата родители и от друга страна от съзнателното или несъзнателното поведение на бащата, който е правил коментари, че детето е изоставено от майката. Затова в интерес на детето било да бъде изведено от тази средата, която причинява посочения синдром. Също така от значение за предоставянето на упражняването на родителските права били полът и възрастта на детето, а що се касаело до жилищнобитовите и другите условия за отглеждане и възпитание на детето двамата родители били поставени при равни условия, като и двамата можели да разчитат на помощта на трети лица при отглеждането и възпитанието на детето. Социалното обкръжение, в което предстояло да живее детето също било от значение за определяне на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето. От показанията на разпитаните по делото свидетели било установено, че в семейството на мъжа, с който Н. Ф. Б. съжителства се поддържали много добри отношения, като същите били такива и по отношение на детето К. Д. Б.. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Д. Б. е поискал решението на Окръжен съд Смолян да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това разполага ли въззивният съд при решаване на въпроса относно най-добрия интерес на детето с правомощието да преценява възпитателните качества на хора от социалното обкръжение на родителя и следва ли съдът при решаването на делото да се съобрази с личната характеристика на хората от социалното обкръжение и съответно как избора на социално обкръжение на даден родител влияе върху родителския му капацитет; за това следва ли при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и следва ли, за да достигне до свое собствено решение по отношение на иска да извърши в същата последователност действията, които е следвало да извърши първоинстанционния съд, както и за това как се преценява поведението на единия родител, което разкрива неморално поведение, изразяващо се в извънбрачна връзка, което няма как да не влияе на упражняването на родителските права и няма как да не се отрази върху отглеждането и възпитанието на детето, още повече че същата винаги сочи на дефицит на родителски качества и умения за възпитанието на детето. Третият от поставените от Д. Д. Б. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Смолян до касационно обжалване, тъй като съдебният състав се е съобразил с установената съдебна практика в тази насока. Съгласно същата неморалното поведение на единия родител, изразяващо се в създаване и поддържане на извън брачна възраст има значение за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Тази вина обаче няма значение да предоставянето на родителските права като единственият критерий, от който се ръководи съдът, е интересът на детето. От значение е при кой от родителите детето ще може да бъде отгледано и възпитано по-добре. Поради това създаването и поддържането на извънбрачна връзка не може да има решаващо значение за предоставянето на родителските право. Същите не могат да бъдат предоставени на единия родител само поради това, че другия родител има извън брачна връзка. Това би могло да стане само ако е установено, че тази връзка е от такова естество, че сама по себе си представлява опасност за детето и ще попречи за правилното му отглеждане и възпитание. Този въпрос по съществото си е свързан с първия от поставените в изложението на Д. Д. Б. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Този въпрос също не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Смолян до касационен контрол. При постановяването му съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и социалното обкръжение на двамата родители. Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът може и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Съставът на Окръжен съд Смолян е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето. В тази връзка не обуславя допускането на решението на Окръжен съд Смолян до касационно обжалване вторият от поставените в изложението на правни Д. Д. Б. въпроси. По отношение на него въззивният съдебен състав е съобразил установената в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС. Съгласно същата дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. В последните два случая ще се изрази непрекият резултат от дейността на въззивния съд, по проверка на обжалваното решение, отразен в диспозитива му - да остави в сила или да постанови ново решение, след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция. Поради това обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по този въпрос. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 и ал. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 169/30.04.2019 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 1/2019 година по подадената срещу него от Д. Д. Б., касационна жалба с вх. № 2848/01.07.2019 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Д. Д. Б. ще трябва да заплати на Н. Ф. Б. сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение