Определение № 752 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1924/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 12365 от 23.07.2012 г. по гр.д.№ 8700/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248 ал. 3 ГПК е потвърдено Определение от 21.09.2011 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на СРС, 67 с., с което е отказано да се измени решението в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, с оплакване за неправилност. В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решен материално- правен въпрос за приложение на чл. 36 ЗА, вр. с Наредба №1/09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и решен съществен процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 78 ал. 1 и 5 ГПК. Поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, която сочи и че се решават противоречиво от съдилищата и иска да се допусне касационно обжалване, като определението се отмени в частта, с която не са му присъдени изцяло следващите се разноски, които да му се присъдят. Ответниците по частната касационна жалба: [фирма] - [населено място] - ответник по делото и [фирма] - [населено място] - трето лице - помагач на ищеца, не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение по чл. 248 ГПК за разноски по иск, който не е с цена до 10 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което не е уважено искането на ищеца по чл.248 ГПК да му се присъдят изцяло направените по делото разноски и съдът да не уважава възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Изложени са съображения, че правилно районният съд е приел, че платеното от ищеца възнаграждение 2490 лв. за един адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и го е намалил до сумата 1500 лв., която надхвърля минималния размер на адвокатския хонорар, визиран в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 727.78 лв. - до минималната долна граница, до която може да се стигне при уважаване на възражение за прекомерност. Съдът е посочил, че §2 от ДР на посочената Наредба е неприложим поради противоречието му с чл. 36 ЗА и чл. 78 ал. 5 ГПК. Определението е постановено в съответствие с т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС от 6.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г., в което е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Посоченото от жалбоподателя противоречие в съдебната практика по изложения въпрос, е преодоляно с цитираното тълк.решение на ВКС, задължително за съдилищата и включващо се в актовете, изброени в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение