Определение № 138 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 639/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Л. К. срещу определение от 04.11.2014г. по гр.д.№10050/2013г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като просрочена молбата на Д. Л. К. за допълване на решение №5355 от 11.07.2014г. по гр.д.№10050/13г. на Софийски градски съд. Прието е, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.250, ал.1 ГПК, считано от влизане в сила на съдебното решение. В частната жалба се съдържа оплакване, че съдът неправилно е счел молбата по чл.250 ГПК за просрочена. Жалбоподателката не е получавала съобщение за изготвеното решение и следователно за нея не е започнал да тече едномесечният срок за подаване на молба за допълването му. Освен това въззивният съд не изпълнил задължението си служебно да приложи европейското право. Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение №5355 от 11.07.2014г. по гр.д.№10055/13г. на Софийски градски съд е отменено решение №ІІ-78-42 от 15.02.13г. по гр.д.№39747/2012г. на Софийски районен съд в осъдителната му част и са отхвърлени изцяло предявените от [фирма] срещу Д. Л. К. искове по чл.415, ал.1 ГПК за сумите 2757,38лв. – цена на потребена топлинна енергия и 420 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Присъдени са и разноските на Д. К. за въззивното производство. Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на исковете е под 5000лв. Молбата за допълване на това решение е подадена на 25.09.2014г. С нея Д. К. е поискала съдът служебно приложи правото на ЕС и да се произнесе по “рекламацията” в размер на сумата от 3100лв., която тя прави с тази молба, както и по разноските от 350 лв. за адвокат С.. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че молбата по чл.250 ГПК е просрочена. Въззивното решение е постановено на 11.07.2014г. и тъй като не подлежи на обжалване, то влиза в сила на тази дата, съгласно чл.296, т.1 ГПК. Страните не получават преписи от това решение. Едномесечният срок за подаване на молба за допълването му започва да тече от 12.07.2014г. и изтича на 12.08.2014г. Подадената молба от 25.09.2014г. е просрочена, както правилно е приел въззивният съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско определение