Определение № 41 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 466/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Държавен фонд „Земеделие“ ЕИК[ЕИК] срещу решение №476/11.11.2022 г. по т.д. № 366 на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение №109 от 24.03.2022 по т.д.№280/2021 г. на ОС-Пловдив, с което са били отхвърлени установителни искове предявени от страна на касатора по реда на чл.422 от ГПК срещу ответника МСМ М Марински ООД, ЕИК[ЕИК] за следните суми: - 35 456, 36 лева- главница по договор № 16/659742/0065527 от 07.09.2016 г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците и Анекси от 1 до 3 към него, - лихви за забава, както следва: 5618,12 лв. за периода от 19.09.2016 г. до 08.07.2020 г.; 875,93 лв. за периода от 22.12.2016 г. до 08.07.2020 г.; 183,00 лв. за периода от 22.12.2016 г. до 08.07.2020 г.; 5 734,86 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 1 2020. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7987/2020 на Районен съд Пловдив. В касационната жалба са наведени доводи, че решението в обжалваната част е неправилно с оглед противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда се налично основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК по формулираните в изложението въпроси. От страна на ответника по касация не е депозирано писмено становище по КЖ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: КЖ е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, в обжалваната пред ВКС част, въззивният състав е изложил следните съображения: Няма спор между страните относно сключването на процесния договор от 07.09.2016 г. за изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години, и анексите към него. Договорът е сключен след одобряване на заявлението от ответника за кандидатстване, като за всяко следващо кандидатстване е уговорено, че се сключва отделен анекс, като се подава ново заявление и прилагат документите, посочени в т.9.1 и т.9.2 от утвърдените указания за прилагане на схемата за държавна помощ. Съгласно постигнатото съгласие в раздел първи от договора-т.1.1, ответникът е поел задължението да изпълнява описаните мерки при отглеждането на неговите 7 800 бр.патици, а именно - да използва фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг, да гарантира оптимално хранене чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини, да използва вода, която отговаря на качествата на питейната вода. Уговорено е, изплащането на средствата по помощта се извършва годишно на един транш, като страните подписват анекс към сключения договор в зависимост от наличието на бюджет и при условие, че земеделският стопанин отговаря на изискванията за предоставяне на помощта. Изпълнението на ангажиментите по т.1.1 не е обвързано с финансово подпомагане от Фонда през целия пет годишен период. Съгласно раздел втори, Фондът е поел задължението да предостави средствата, което възниква след представяне от земеделския стопанин на всички изискуеми към момента на кандидатстване документи, посочени в т.9.1 и т.9.2 от Указанията за прилагане на помощта, извършена проверка за съответствие с критериите за допустимост и сключването на договора за помощта. В тази връзка земеделският стопанин се задължава да представи в определен срок изискуемите документи за кандидатстване, удостоверяващи прилагането и изпълнението на мерките за съответния период. Така също, земеделският стопанин се задължава да прилага мерките, за които е получил помощта за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка, което негово задължение е уговорено в т.3.5 от договора. В раздел четвърти от договора са приети отговорностите на земеделския стопанин: т.4.1 - при констатиране на по-малък брой патици от заявените, т.4.2 - при непредставяне на посочените в указанията документи в срок до 28.02.2017 г., т.4.3 - при представяне на несъответстващи документи, т.4.4 - при деклариране на неверни данни. Съгласно т.4.5, при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5, независимо от неговия характер и времетраене, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. Съгласно т.4.6, нарушенията по т.4.5 се установяват от органите на Фонда и БАХБ при извършване на самостоятелни или съвместни проверки. Установява се, че към договора са сключени три анекса. Съгласно първият анекс от 12.12.2016 г., уговорени са размери на държавната помощ, както и е променено изплащането на средствата по помощта - годишно на два транша. Т.е. отнася се за предоставяне плащане за втори транш за 2016 г. Съгласно вторият анекс от 26.01.2017 г., уговорени са размери за държавна помощ, като изплащането през 2017 г. представлява трети транш, с който се подпомагат птицевъдите, получили подпомагане през 2016 г. Третият анекс от 03.04.2017 г. се отнася до държавна помощ на 2017 г., допълва се размерът на предоставената държавна помощ, както и е прието изплащането на средствата да се извършва годишно на един транш – само за един оборот годишно за патици. Променена е и т.4.2 от договора, като при непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата документи в срок до 28.02.2018 г. се възставовяват получените средства по мярката със законната лихва от деня на получаването им. Страните са сключили споразумение за прихващане от 03.04.2017 г., по което и след призвършено между тях прихващане ответникът е следвало да получи 17 691,06 лв. за 2017 г. По делото са приложени указанията за схемата на държавна помощ– 3 бр., приети от УС на фонда и утвърдени от председателя на УС, както следва: с протокол №94 от 25.02.2016 г., с протокол № 107 от 11.01.2017 г., който се отнася до края на 2017 г., с протокол №135 от 22.11.2018 г. за 2018 г. Приложени са с исковата молба и заявленията за помощ, контролни документи и извлечения за извършените плащания по помощта във вразка със сключения договор и анексите към него. Видно от указанията за 2016 г. и 2017 г. същите се отнасят до реда, начина и контрола при отпускането на конкретната държавна помощ. В т.10.4 е посочено, че зедеделските стопани доказват изпълнението на доброволно поетите ангажименти чрез съотносимите документи по т.9.2, отнасящи се до изпълнение на поетите ангажименти. Съгласно т.9.3, те се представят в определен срок, а при неизпълнение по т.10.6 – вземането на Фонда става изискуемо и се възстановяват получените средства по съответната мярка, заедно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. Аналогична е уредбата в т.12.6.2 от указанията за 2018 г. Установява се, че ответникът е ползвал помощ през 2016 г. и 2017 г. съгласно подадени от него заявления. Ищецът е превел по банковата сметка на ответника на 12.09.2016 г. договорената сума в размер на 14 762,96 лв. По подадено за 2017 г. заявление за подпомагане и по силата на сключени Анекси № 1, № 2 и № 3 към договора, ответникът е получил допълнително помощ за прилагане на мерките на обща стойност 20 693,40 лв. От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че са приложени документи по т.9 от указанията за 2016 г. и за 2017 г., вкл. протоколи за изпитване, удостоверяващи съдържание на деоксиниваленол в използвания за хранене на патиците фураж – по 4 бр. за всяка една от посочените години, справки за отчитане броя на патиците за 2016 г. и за 2017 г., протокол за изпитване на вода от 07.02.2017 г., контролен 5 лист. От тях се установява, че ответникът е представил съответни отчетни документи за отчитане на прилагане на мерките за 2016 г. и за 2017 г., както и че дейността му е била предмет на проверка, извършена на 17.02.2017 г. и приключила без забележки от проверяващите. Следователно, според съда, ответникът е изпълнявал поетите ангажименти за 2016 г. и 2017 г., за който период е получил помощи. Страните не спорят, че за следващата 2018 г. земеделският производител не е кандидатствал за помощ, респ.такава не му е отпусната, както и че не е представил пред Фонда документи, удостоверяващи прилагането и изпълнението на същите мерки за този период. При така установената фактическа обстановка въз основа на представените доказателства по делото, съдът е заключил, че липсва договорно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по т.3.5 и т.4.2 от договора, за да се приложи санкцията по т.4.5, уговорена между страните. Според уговореното, при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5, независимо от неговия характер и времетраене, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година. В текста на чл.4.5 от договора се съдържа израза „за съответната година“, който следва да се преценява в съответствие с останалите уговорки в него. Страните са договорили помощта да се отпуска и извършва годишно в зависимост от определени условия – наличие на бюджет и земеделският производител да отговаря на изискванията за отпускането и. Доказването на изпълнението от страна на земеделския производител също е годишно – в посочения срок, като съгласно последният сключен между страните анекс №3, ответникът се е задължил до 28.02.2018 г. да представи съотносимите документи за това. В случая за 2016 г. и за 2017 г. са представени съответни отчетни документи. Ответникът е изпълнил задължението си по сключения анекс №3. За 2018 г. той не е кандидатствал за получаване на помощ за посочената година и не е получил такава за съответната година. Следователно за тази година няма сума за възстановяване, а сумите за отчетените предходни години не подлежат на възстановяване по смисъла на съответните клаузи, посочени по-горе. Ето защо, така предявеният установителен иск, според съда, се явява неоснователен, тъй като не се установява вземането на ищеца, в каквато насока се е произнесъл и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на чл.280 ал.1,т.3 ГПК по формулираните в изложението въпроси, които обобщено се свеждат до това следва ли при неизпълнение на задълженията по договор за отпускане на безвъзмездна помощ неизправният земеделски стопанин, получил помощта, да понесе неблагоприятните санкционни последици и дали съдържанието на уговорката в т.4.5 от основния договор води до извода, че се връща само сумата, получена за съответната година или дължи всички суми получени по договора. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, за които същиятт се позовава като основание за допускане до касация, на чл.280 ал.1, т.3 ГПК, се отнасят към материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, с оглед преценка на съдържанието на уговорките между страните в процесния договор. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне по допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК Разноски на ответника по КЖ не следва да се присъждат, с оглед това, че такива не се установяват в настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,