Определение № 217 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 229/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от П. И. И. срещу разпореждане от 09.03.2009 г. по гр. д. № 9/09 г. на Окръжен съд гр. Л., с което подадената от него частна касационна жалба срещу определение № 37 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 9/09 г. на Окръжен съд гр. Л. е върната. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно е от данните по делото, че на 21.08.2008 г. касаторът е подал искова молба в Районен съд гр. Л.. С определение № 117 от 24.10.2008 г. по гр. д. № 989/08 г. Районен съд гр. Л. е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК. С определение № 37 от 29.01.2009 г. въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения че в дадения му от съда срок касаторът не е отстранил нередностите на исковата си молба, но и че освен това искът му е недопустим. Тъй като правното основание на иска е чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, крайният срок за подаване на искова молба съгласно § 22 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ бр. 13 от 2007 г. е до 13.05.2007 г. Тъй като исковата молба е подадена след изтичане на срока, затова искът не може да бъде разгледан от съда дори и нередностите на исковата молба да бъдат отстранени. Касаторът е обжалвал въззивното определение. С разпореждане от 17.02.2009 г. въззивният съд е оставил жалбата без движение, като е указал на касатора да посочи основанията си за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По делото няма данни на коя дата е било връчено съобщението, но тъй като разпореждането за оставяне на жалбата без движение е било обжалвано от касатора с частна жалба на 26.02.2009 г., следва да се приеме че от посочената дата тече едноседмичния срок за отстраняване нередността на частната жалба. Касаторът е бил уведомен от съда, че разпореждането за оставяне на жалбата без движение не подлежи на обжалване, но в дадения му срок не е отстранил посочените нередовности, за това съдът е върнал подадената от него частна жалба. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Според чл. 280 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с изключение на определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Чл. 285 ГПК определя, че органът който проверява редовността на жалбата е въззивният съд. Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, въззивният съд трябва да съобщи на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. След като констатираните нередности не са отстранени в срок, законосъобразно въззивният съд е върнал жалбата на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.