Определение № 12548 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. В. с [ЕГН] и с адрес в гр. Брацигово, [улица], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Л. Минев, против Определение № 2808 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 709 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на В. против Решение № 105 по Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – Брацигово, проведено на 31.05.2024 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Общинският съвет – Брацигово със седалище в гр. Брацигово, на ул. „Атанас Кабов“ № 6А, чрез своя законен представител, оспорва частната жалба, като неоснователна. Иска отхвърлянето й, а по същество иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява частната жалба като процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд – Пазарджик е образувано по жалба на Д. А. В. против Решение № 105 по Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – Брацигово, проведено на 31.05.2024 г. (л. 16 от първоинстанционното дело), с което е задържана внесената от В. парична гаранция за добро изпълнение на Договор № Д-109/02.11.2020 г. за възлагане на управлението на „Инфрастрой“ ЕООД, сключен между това дружество, в качеството му на възложител и първоинстанционния и частен жалбоподател, в качеството му довереник (и управител на дружеството), в размер на 1 700, 00 лв. като обезщетение за вреди на дружеството от неизпълнение на задължения на управителя, изразяващи се в нарушение на чл. 5, т. 5.1. и т. 5.3. от процесния договор. В решението е посочено, че мотивите за приемането му се съдържат в Предложение, ведно с доклад към него, изготвено от Й. Михайлов – Председател на Постоянната комисия по Оперативен контрол на „Инфрастрой“ ЕООД (л. 10 – 11, пак там). След извършена служебна проверка (справка от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), Административният съд – Пазарджик е установил от фактическа страна, че „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК 822104625 е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община Брацигово. Считано от 06.11.2020 г. до 06.03.2024 г., като управител на дружеството е вписан и е действал Д. А. В.. Съгласно Договор № Д-109/02.11.2020 г. за възлагане на управлението на „Инфрастрой“ ЕООД (л. 93 – 99, пак там), „Инфрастрой“ ЕООД, представлявано от кмета на Община – Брацигово, е възложило на Д. В., в качеството му на довереник, да управлява и представлява търговско дружество „Инфрастрой“ ЕООД, в съответствие с Търговския закон (ТЗ), Наредба за реда за осъществяване на стопанска дейност от Община Брацигово по Закона за общинската собственост (приета с Решение на Общински съвет – Брацигово № 492 от 29.06.2018 г.), Учредителния акт на „Инфрастрой“ ЕООД, действащото законодателство и условията на този договор, срещу месечно брутно възнаграждение в размер на 1 700, 00 лв. По силата на т. 5.11. от чл. 5 на договора, управителят на дружеството в 7-дневен срок от сключването му, е задължен да представи на кмета на Община Брацигово банков документ за внесена по сметка на Община Брацигово парична гаранция за добро изпълнение на договора в размер на едно негово месечно брутно възнаграждение. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд – Пазарджик е приел от правна страна, че подадената до него жалба от В. е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се позовал на нормата на чл. 147 и чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ е преценил, че Общинският съвет, при приемане на решение по чл. 21, ал. 1, т. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), т.е такова за създаване, преобразуване и прекратяване на търговско дружество с общинско имущество, както и такова за избор на представители на общината в неговите органи, действа като частноправен субект, управляващ имуществото си, чрез упражняване правата на собственик на капитала в съответното търговско дружество, но не и като орган на власт, упражняващ властнически правомощия. Приел е, че оспореното решение на Общински съвет – Брацигово не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Посочил е, че спорният акт не съдържа властническо волеизявление на оправомощен орган, с което да се засягат права и законни интереси на жалбоподателя или на трети лица. Квалифицирал е Решение № 105 по Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – Брацигово, проведено на 31.05.2024 г. като волеизявление на собственика на капитала в еднолично търговско дружество с общинско имущество. Посочил е също така, че административният съд няма правомощия да контролира целесъобразността на взетото решение. Изложил е доводи, че възлагането на управлението на търговско дружество представлява особен вид граждански договор, разновидност на мандатния договор, като при него е налице равнопоставеност на страните, които го сключват. Мотивирайки се, че отношенията, които такъв договор поражда, следва да се уреждат по правилата на гражданското и търговското право, е формирал извод, че търсената от едноличния собственик на капитала имуществена отговорност спрямо управителя на дружеството не съставлява административна дейност. По изложените съображения за липса на годен за обжалване предмет и като се позовал на практика на Върховния административен съд, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство съдебен акт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението като валидно, допустимо и правилно. То не страда от сочените от частния жалбоподател пороци, които да обуславят неговата отмяна. Съгласно чл. 140 от Конституцията на Република България, общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Съобразно нормата на чл. 14 ЗМСМА, общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон (чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост). В правомощията на общинските съвети, като органи на местно самоуправление, се включва приемането на решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество, както и за избиране на представители на общината в органите на тези дружества – чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА. Правилен и обоснован е изводът на Административния съд - Пазарджик, че оспореното Решение № 105, прието по Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – Брацигово, проведено на 31.05.2024 г., не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същото не съдържа властническо волеизявление на административен или на друг овластен със закон за това орган и не поражда едностранно права или задължения за частния жалбоподател. В контекста на безспорно установеното, че „Инфрастрой“ ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община Брацигово, това решение е прието от Общински съвет – Брацигово в изпълнение на правомощието му по чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗМСМА, има гражданскоправен характер и се регулира от разпоредбите на ТЗ. В случая, правомощията, които притежава Община Брацигово по отношение на „Инфрастрой“ ЕООД се осъществяват чрез Общински съвет – Брацигово и са такива на едноличен собственик на капитала по смисъла на чл. 147, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, последният има право да избира управител на дружеството, да определя възнаграждението му и да го освобождава от отговорност. Задържането на внесената от В. парична гаранция за добро изпълнение на Договор № Д-109/02.11.2020 г. за възлагане на управлението на „Инфрастрой“ ЕООД, предмет на оспореното решение на Общинския съвет, произтича от т. 5.11. на чл. 5 на този договор, където е уредена, както процедурата по връщане от Общинския съвет на управителя на дружеството на внесената от него гаранция за добро изпълнение на посочения договор, така и предпоставките, при които внесената сума може да бъде задържана от Общинския съвет. Правоотношението между управителя на търговско дружество и самото дружеството, което се урежда с договор за управление на търговско дружество, има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Управителят отговоря за вредите, които е причинил на търговското дружество на договорно основание, поради което спорът следва ли да бъде задържана паричната гаранция за добро изпълнение на Договор № Д-109/02.11.2020 г. за възлагане на управлението на „Инфрастрой“ ЕООД следва да се квалифицира като гражданскоправен. След като, приемайки спорния акт Общинският съвет – Брацигово е действал като гражданскоправен субект, а не като орган на власт, административният съд не може да упражни контрол за законосъобразност върху процесното решение по реда на АПК. Предвид изложеното и като е констатирал наличието на отрицателна процесуална предпоставка – липса на годен за обжалване предмет, съставът на първоинстанционния съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия