Определение № 1397 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 326/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 280 от 14.11.2025 г. по в.т.д. № 380/2025 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 231 от 02.06.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото решение е осъден настоящият касатор да заплати на ищеца „Херос Норд“ ООД сумата от 21 660 лв., представляваща обезщетение съгласно чл. 34 от Договора при Общи условия за ДПЕЕ, одобрени с решение № ОУ-061 от 07. 11.2007г., формирана като сбор от следните суми: 7 220 лв. за периода 01.11. 2021г. - 30.04.2022г. за УИН: 32Z450005124011D - Мотел ТР; 7 220 лв. за периода 01.11.2021г. - 30.04.2022г. за 32Z450005071008V - канцелария Масларево; 7 220лв. за периода 01.11.2021г. - 30.04.2022г. за УИН: 32Z450005124012B - Овчарник, на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“ АД.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Оспорването на задължението от потребителя с възражение препятства ли правомощието на доставчика да отправи искане към оператора на електроразпределителната мрежа за прекъсване или временно ограничаване на снабдяването с електрическа енергия ?“;

2. „Виновни ли са действията на доставичка на електрическа енергия по прекъсването на електроснабдяването на клиента, когато то е извършено при наличието на реални неплатени на падежа задължения, ако основанието за прекъсване е отпаднало впоследствие, установено с влязло в сила решение ?“;

3. „Дължи ли се неустойка за действия, които са били правомерни (законни) към момента на тяхното извършване ?“

4. „По кой ред следва да бъде ангажирана договорната отговорност за доставчика на електрическа енергия при отричане с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена ел.енергия, като претенция по реда на чл.92 л.1 от ЗЗД вр.чл.34, ал.1 от ОУДПЕЕ, или като такава по чл.82 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 от ОУДПЕЕ?“

За обосноваване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е посочил практика на ВКС, съответно цитирана.

Ответникът – „Херос Норд“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Апелативен съд – Варна след собствен анализ на събраните по делото доказателства е установил, че страните не спорят относно факта за съществуващото между тях облигационно отношение за доставка и продажба на електрическа енергия, към което са приложими Общите условия за ДПЕЕ, одобрени с решение № ОУ-061 от 07.11.2007г., имащо за предмет продажба на електроенергия за обекти на „Херос Норд“ ООД: Мотел ТР, Канцелария Масларево и Овчарник.

По спорния между страните въпрос за приложението на чл. 34 от ОУДПЕЕ и осъществени ли са визираните в разпоредбата предпоставки за дължимост на претендираното от потребителя обезщетение, въззивният съд е констатирал, че отговорността на електроснабдителното дружество е регламентирана в Глава Х от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби“ АД (ОУ), в чл. 32 от които е предвидено, че дружеството носи отговорност за щети, нанесени на потребителите, в следните хипотези: 1. при отказ да започне продажба на електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство и/или на тези ОУ; и 2. при неправомерно прекъсване на електроснабдяването. Дължимата неустойка при продължително нерегламенирано прекъсване на захранването е уредена в чл. 34 от ОУ, съгласно който същата се дължи „в случай, че клиент остане без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Продажби“ АД за повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя“. Отговорността на дружеството е изключена в хипотезите на чл. 122 ЗЕ - когато захранването е преустановено поради настъпване на някое от посочените в него обстоятелства, не по вина на доставчика и когато електроснабдяването на имота на потребителя е прекъснато на основание чл. 20, ал. 1 от ОУ и чл. 123 от ЗЕ, при установено задължение на потребителя за заплащане на стойността на доставена му електроенергия и незаплащането й в течение на периода, през който е било прекъснато електроснабдяването на имота му, след изпълнение на предвидената в ОУ процедура. С оглед на така очертаната правна уредба и позовайки се на практика на ВКС – решения по гр.д. № 4027/2017г. и гр.д. № 4348/2016г., и двете на ІV г.о., въззивният съд е приел, че предвидената в чл. 34 от ОУ неустойка се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание: при отричане с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя (чл. 20, ал. 4 от ОУ) или при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана ел. енергия, за периода на проверката (чл. 20, ал. 5 от ОУ). В тази връзка е установено, че между страните са налице влезли в сила решения по описа на Окръжен съд – Пловдив, съответно с описани предмет и резултат от спора, по които със сила на пресъдено нещо е отречено съществуването на задължения на ищцовото дружество за периода от 11.08.2020 г. до 14.11.2021 г. спрямо ответника „Енерго - Про Продажби“ АД.

Констатирано е, че на основание вземанията, предмет на влезлите в сила съдебни решения, ответното дружество е отправило искане до „Електроразпределение Север“ АД за преустановяване подаването на електрическа енергия за процесните обекти. От страна на потребителя е била отправена покана на 30.12.2020 г. за възстановяване електроснабдяването на обектите в [населено място]. От представения отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД до КЕВР с изх. № от 06.01.2021г. е прието за установено, че поканата е била получена и дружеството е било поставено в забава досежно изпълнение на задължението за възстановяване електрозахранването на ищеца. Посочено е, че данни за прекъсване на електроподаването се съдържат и в представения отговор на допълнителната искова молба, предвид зявеното, че захранването за процесните обекти е било спряно през началото на 2021г. (съответно - 23.02.2021г., 06.01.2021г., 26.04.2021г.) и е било възстановено на 06.06.2024 г.

С оглед на установеното от фактическа страна решаващият въззивен състав е намерил, че доколкото със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на електрическа енергия, случаят попада именно в хипотезата на продължително нерегламентирано прекъсване на електро захранването по вина на „Енерго - Про Продажби“ АД. Акцентирано е, че в тези случаи за потребителя се поражда правото да претендира заплащане на предвидената в чл.34 от ОУ неустойка поради неизпълнение на задължението на ел. дружеството по чл.15, т.1 от ОУ да снабдява с енергия имота на ищеца. За неоснователно е намерено възражението на въззивника за приложимост в случая на разпоредбата на чл.32 от ОУ, относима към инцидентни ситуации, а не към продължителен по период прекъсване на ел.снабдяването.

Въз основа на тези констатации въззивният съд е формирал извода, че е изпълнен фактическият състав на чл. 92 ЗЗД, като по отношение на настъпилите вреди и техния размер е приел, че същите не подлежат на доказване, доколкото е претендирана неустойка в размери, едностранно определени от ОУ на ответното електроснабдително дружество.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не отговарят на горепосочените изисквания. Макар и с различна формулировка, първите три въпроса изхождат от защитната теза на касатора, че прекъсването на снабдяването с електрическа енергия е правомерно, доколкото към този момент ищцовото дружество е било неизправно поради съществуващи и незаплатени на падежа задължения. Въпросите обаче не съответстват на решаващия за изхода на спора извод на съда за това, че прекъсването на ел. енергията и в трите обекта на ищеца е без основание с оглед установеното със сила на пресъдено нещо несъществуване на задълженията на ищеца към ответника, заради неизпълнението на които последният е преустановил електроподаването в същите. Тезата на касатора за правомерност на предприетото спиране на ел.снабдяването до влизане в сила на решенията между страните, освен че не е обсъждана от съда, е несъобразена с последиците и предметния обхват на силата на пресъдено нещо по релевантните за настоящия спор съдебни решения. Решаващ за приетата основателност на иска по чл.92 ЗЗД е изводът за доказаност на фактическия състав на предвидената в чл. 34 от ОУ неустойка, която съставът на апелативния съд е приел, че се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество, дължащо се на прекъсването му без основание в хипотезата на отречена с влязло в сила решение дължимост на сумите за доставена енергия, неплащането на които е причината за спряното снабдяване с ел. енергия, поради което първите три въпроса нямат нужното за спора правно значение. Последният четвърти въпрос е общ и теоретичен, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното, въпросът не изхожда от решаващата воля на съда и е неотносим за спора.

Неустановяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно да препятства достъпа до касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното решение е съобразено с актуалната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 4348/2016г., гр.д. № 4027/2017г., гр.д. № 2502/2020г. на ІV г.о., постановени по идентични с настоящия спор факти, и с които основателността на вземането за неустойка е обосновано с извода, че когато няма задължение към снабдителя на ел. енергия, преустановяването на снабдяването е неправомерно.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 1 533.85 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК