Определение № 150 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5833/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Ц. Й. Д.,чрез процесуален представител адв.Д. Е., срещу решение №200/10.05.2013 г. по гр.д.№1122/2013 г. на Старозагорския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба М. Д. Л. не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Въззивният съд е отменил решение № 143/31.01.2013 г. по гр.д.№5474/2012 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на касатора обезщетение за причинени неимуществени вреди, по иск предявен въз основа на чл.45 ЗЗД, над сумата 3 000 лв. и са присъдени разноски на страните. Вместо това е постановил осъждане на ответника да заплати на касатора сумата 3 000 лв. обезщетение ,ведно със законната лихва от 17.05.2011 г. и 280 лв. разноски. Искът до размер на претендираната сума от 15 000 лв. е отхвърлен.Присъдени са и 1 680 лв. разноски за ответника.Въззивният съд е приел,че със споразумение по нохд № 1023/2012 г. на Старозагорския районен съд ответникът е признат за виновен, в извършването на престъпно деяние по чл. 129 ал.1 НК - на 17.05.2011 г. причинил средна телесна повреда на касатора, изразяваща се в счупване на ъгъла на долната челюст в дясно, отстраняване на зъб № 8, оток и кръвонасядане на дясната лицева половина. С решението, постановено по дело №2079/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.искането на ответника за възобновяване на наказателното производство поради съпричиняване от страна на касатора и преквалифициране на деянието по чл.132 НК не е уважено. Поради това въззивният съд също е счел, че не е налице съпричиняване.Същевременно е приел, че обезщетението по чл.52 ЗЗД следва да бъде определено по справедливост, като се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.В случая е счел,че трябва се вземе пред вид заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, според което при извършване на деянието ответникът е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от поведението на пострадалия, отправил към него израз с изключително циничен смисъл. Приел е също и че ответникът страда от захарен диабет І тип, инсулинозависим, което заболяване води до раздразнителност и бърз интензитет на негативните емоции.Поради това е направил извод, че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в размер на сумата от 9 000 лв. следва да бъде намалено на 3 000 лв. В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа становище за недопустимост на въззивното решение,като посочва,че съображения за това са наведени в касационната жалба.В нея не са изложени точни аргументи, обосноваващи становището за недопустимост. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като извежда следните въпроси: -длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка и всички свързани и относими по спора факти и обстоятелства,за които са събрани допустими доказателства по делото и имат отношение към оплакванията в насрещната въззивна жалба по отделно и съвкупност, в качеството на втора инстанция по същество. -каква е доказателствената тежест на приетата по първоинстанционното дело съдебномедицинска експертиза,след като заключението й противоречи на практиката на ВКС,според която силното раздразнение е приравнено към физиологичния афект; може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено на това заключение, което противоречи на заключенията на две съдебно-психологични експертизи и на обсъждани факти и обстоятелства,които са установени безспорно с влезлите в сила актове на наказателните съдилища; може ли съдът да извършва преценка на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда- в случая споразумение и решение на ВКС. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца-касатор в настоящото производство, с иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 15 000 лв., който е уважил до размер на сумата 9 000 лв. и отхвърлил до пълния размер.Решението му е обжалвано от ответника в осъдителната част. Ищецът е подал в законовия срок отговор на въззивната жалба, а така също и насрещна жалба.Същата не е администирана ,прикачена е към задната корица на въззивното дело и по нея въззивният съд не се е произнесъл.В мотивите към решението си е приел, че обезщетението следва да се определи в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото в размер на 3000 лв.,т.е. че въззивната жалба е частично основателна. С диспозитива на решението е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата 3000 лв., осъдил е ответника да плати на ищеца сумата 3000 лв. и е отхвърлил иска до претендираната сума от 15 000 лв. С оглед мотивите и диспозитива на така постановеното решение на въззивния съд настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ССГТК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд се произнася, дали са налице общи и допълнителни основания за допускане до касационен контрол.Тази преценка не се отнася за проверката за валидност и допустимост на въззивното решение, тъй като за спазването на процесуалните норми, които ги обуславят, касационният съд следи служебно.Въпросът относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран или да не е бил обоснован, както е в настоящия случай, от касатора.Налице е вероятност въззивният съд да се е произнесъл свръх петитума ,съдържащ се във въззивната жалба- тя е насочена срещу решението на първоинстанционния съд само в осъдителната му част до размер на сумата 9000 лв. Като се е произнесъл,че отхвърля иска за разликата до 15 000 лв.въззивният съд е излязъл извън нейния обхват.Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,