Определение № 3223 от 13.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1630/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Берк-05“ЕООД против решение № 47/12.03.2025 г. по в.т.д.№ 512/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 30/12.06.2024г. по т. д. № 47/2023г. на ОС-Кърджали в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД сума в размер на 284540,66 лв. с ДДС, представляваща авансово заплатена сума по развален договор № 29/2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 32 255,47 лв. разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът безкритично е възприел заключението на комплексната експертиза, а последното се основава на неприети по делото доказателства. Касаторът счита, че не е налице отклонение от поръчката, формулирана в договора. Сочи основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Профилактика, рехабилитация и отдих“ЕАД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение в обжалваната пред касационната инстанция част, въззивният съд е приел, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Констатирал е, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че между страните е бил сключен договор № 29/2022 г., имащ за предмет изработка на дограма на хотелска сграда и басейн - обособена позиция от дейностите по изграждане на хотелска сграда и басейн, за които има изготвен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж, представено и посочено в исковата молба. Срокът за изпълнение по същия договор е изтекъл на 17.04.2023 г. ПАС е счел, че ищецът е навел твърдения, че в отношенията между страните освен клаузите на сключения договор, се прилагат императивните законови разпоредби на ЗУТ, установяващи задължения за страните, а именно - задължението на строителя да изпълни работата по договора е съгласно одобрените и приети проекти за процесната сграда. Съответно са били изложени обстоятелства, че до изтичане срока на договора ответникът не е изпълнил задълженията си по него, изработил е и е монтирал само част от ПВЦ дограмата, в отклонение от поръчката и със съществени недостатъци, които превръщат работата в негодна за нейното договорно и обикновено предназначение. Поради което възложителят е претендирал връщане на даденото по разваления процесен договор, представляващо заплатен аванс в размер на 284 540,66 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По отношение на събраните доказателства въззивният съд е изложил, че с първоначалната искова молба ищецът е представил писмени доказателства, формулирал е и доказателствени искания, включително за изготвяне на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, която въз основа на материалите по делото и на архитектурния и работния проект при ищеца, а при необходимост и на други строителни книжа и оглед на строителния обект, да отговори на конкретно поставени въпроси. Съответно е установил, че „Берк-05“ ЕООД не е подало писмен отговор в срока по чл. 369 ГПК, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените към исковата молба документи, не е посочил доказателства и не е представил писмени такива, поради което и съгласно чл. 370 ГПК е загубил възможността на направи това по-късно, тъй като не твърди неподаването на отговора да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Поради това е съобразил настъпилата преклузия за доказателства и възражения. ПАС е приел за доказано сключването между страните на 03.10.2022г. на договор за изработка на дограма на описаната хотелска сграда и басейн в посочения имот. Констатирал е, че в договора е отразено, че тази дейност следва да се изпълни съгласно техническата спецификация на възложителя /приложение 1/ и приетата оферта на изпълнителя /приложение 2/. Съобразил е, че посочената в договора оферта на изпълнителя, ведно с количественостойностна сметка, приложени към исковата молба не съдържат подробно описание на дограмата, която следва да бъде поставена. Описани са само общите характеристики на дограмата в КСС, общата площ, единичната цена и общата цена. Относно възложената с договора работа като вид, качество, количество и др.специфични характеристики въззивната инстанция е обсъдила вписването в приложеното към исковата молба разрешение за строеж, че то се издава въз основа на одобрен инвестиционен проект. ПАС е счел, че възлагането на част от дейностите по изграждането на такъв строеж определя изпълнителя по договора като строител по смисъла на чл. 163, ал.1 ЗУТ, а именно лице, в случая юридическо, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Анализирал е разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ относно възложената на строителя отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Намерил е за съответна на същата твърдението на ищеца по исковата молба за възникване на задължение за ответника да изпълни възложената му работа в съответствие със строителните книжа на обекта /каквито съгласно § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво/. Изрично съдът е приел, че това задължение, уредено в закона, е възпроизведено и в клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор, според която при изпълнение на поръчката и отделните видове работи стриктно се спазват работните проекти и технологичните изисквания за качеството на влаганите материали в съответствие с БДС. Имайки предвид нормативната уредба и клаузите на процесния договор, както и липсата на оспорвания и възражения от ответника в преклузивния срок, ПАС е намерил, че изводът му за изпълнение, респ. неизпълнение на договорните задължения от изпълнителя следва да бъде направен при съпоставяне на монтираната дограма като количество и качество с предвидената такава в проектите на конкретния строеж. Във връзка с така определения спорен предмет ПАС е обсъдил и кредитирал заключението на комплексната съдебно техническа и икономическа експертиза. За неоснователно е намерил оспорването на заключението от касатора с довода, че е изготвено въз основа на строителни книжа, неприобщени като доказателство по делото по съответния ред и в преклузивните срокове. Изложил е следните съображения: Задачите, поставени към експертизата, изискват специални знания в областта на строителството, включително запознаване със строителните книжа и няма пречка при отговора на въпросите вещите лица да ги ползват, без да са изрично приобщени като доказателства по делото. Освен това ищецът още с исковата молба е поискал изготвянето на експертизата въз основа на тези документи и ответникът-длъжник не е възразил срещу това в преклузивния срок. Не е оспорил и не е установил по делото проектите, по които са работили вещите лица, да са различни от одобрените за строителството на процесната сграда. Посочил е, че въпросите, поставени от ответника към вещите лица, са за установяване на твърдения, въведени в процеса извън преклузивния срок и са недопустими съгласно чл. 370 ГПК, като отново е акцентирал, че е невъзможно извършването на дейността по поставяне на дограмата да се изведе само от съдържанието на офертата и количествено стойностната сметка, без да са спазени конкретните изисквания по проекта на сградата. Конкретно по констатациите на екпертизата ПАС е обсъдил, че вещите лица са се запознали с одобрения инвестиционен проект на процесната сграда, съдържащ техническите данни за дограмата на сградата в част „Архитектурна“, „Спецификация на дограма, алуминиева“ и „Спецификация на дограма, ПВЦ“. Вещите лица са установили, че в проектите на сградата е предвидено поставяне на 452,9 кв. м. алуминиева дограма и 971,80 кв. м. ПВЦ дограма, или общо 1423,50 кв. м. /при посочени в КСС общо 1393,23 кв. м./, а касаторът е доставил и монтирал на обекта само ПВЦ дограма с общо количество 864,77 кв. м., по-малко със 107,03 кв. м. от предвидената ПВЦ дограма в проекта, като е изработил и 19,60 кв. м. дограма, непредвидена в проекта. Поставената дограма не е съответствала на минималния коефициент на топлопрводимост, посочен в проекта с оглед енергоспестяващите мерки, поради което с тази дограма не могат да се изпълнят заложените в проекта енергоспестяващи мерки. Вещите лица са установили, че на обекта има поставена дограма не на местата, указани с проектите, като и че цялата монтирана на място дограма е неукрепена, не е захваната трайно и здраво за стени и тавански плоскости. Получените празни места заради неточните, умалени вертикални и хоризонтални размери на дограмата, са били запълнени със строителна пяна и бели тухли, което според експертите е недопустимо, в нарушение на технологичните изисквания и добрата практика. Освен това вещите лица са посочили, че монтираната дограма е физически унищожена, тъй като поради неправилния монтаж и неукрепеност не е устояла на природните въздействия и собствената си тежест. Това е довело до усукване и счупване на част от дограмата и до спукване на прозорците, като според вещите лица ј от общото количество дограма е била унищожена. Изводът е, че дограмата е с неотстраними недостатъци освен поради посоченото до тук и поради несъответствието на размерите й и на местоположението на балконските врати с проекта, водещо до функционални неудобства, свързани с обзавеждането в помещенията. Установено е, че 12 бр. от всички 26 бр. монтирани балконски врати са били поставени в обратна на посочената посока на отваряне, което също би създало функционални неудобства при експлоатация на сградата, както и че нито една от балконските врати, както и цялата дограма, не се отварят на средна ос, както е посочено в проекта и не е спазено членението на дограмата по проекта. ПАС е установил, че в заключението са били изброени и други несъответствия, свързани с поставяне на отваряеми прозоречни крила вместо врати, сменени размери и др. Въззивната инстанция е споделила изводите в експертизата, че останалата неунищожена дограма, с оглед подробно изброените несъответствия с проекта, не може да бъде поправена и се налага изработването на нова. Направила е краен извод, въз основа заключението на вещите лица, че няма качествено извършени СМР от касатора и че не е икономически целесъобразно отстраняването на недостатъците с оглед на техния характер. Според решаващия състав заключението, че изработеното не съответства на проекта на сградата, не е било опровергано от останалите събрани доказателства по делото. ПАС е обсъдил доклад № 176 от 22.05.2023 година на прокуриста на ищеца, неоспорен от касатора, с констатации, съответстващи на изводите на вещите лица. Посочил е, че представеният от касатора доклад, изготвен на 15.04.2023 г. ангажиран от страната извън преклузивните срокове по ГПК, а и с оглед характера на направените в него констатации, не е било установено извършилият ги служител на ищеца да има специални познания в областта на строителството и да е съпоставил изпълненото с проектите на сградата. Съответно ПАС е счел, че от разпита на същото лице като свидетел не се е установило касторът да е работил не по проекта, а по указания на същия този свидетел. ПАС е намерил за преклудирано, поради ненаправено в срока за отговор на исковата молба, възражението на касатора, че възложителят не е осигурил възможност за поставяне на алуминевата дограма, защото не е изградил необходимата конструкция. Освен това според съда не е било доказано изпълнителят по договора да е имал готовност да постави алуминиевата дограма и това да не е било сторено именно заради липсата на съответните профили. Констатирал е, че по договора въобще не е съществувало задължение за възложителя да ги достави. По изложените съображения съдът е заключил, че по делото са били установени предпоставките за разваляне на сключения между страните договор, свързани с поведението на изпълнителя, на осн. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Съответно за касатора е възникнало задължението да върне получения по него аванс съгласно чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Преклудирано ли е правото на ответника да вземе становище по исковите претенции и да направи възражения срещу твърденията на ищеца в първото по делото заседание, с оглед разпоредбата на чл.370 ГПК и следва ли същите да бъдат разгледани от съда?; 2/Длъжен ли е съдът при назначване на експертиза да укаже на вещото лице въз основа на кои документи да изпълни задачата си и длъжен ли е, в случай, че се базира на документи, неприети като доказателство по делото, да събере тези доказателства, ако някоя от страните ги е оспорила ? Касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, като по първия въпрос сочи противоречие на въззивното решение с решение № 163/17.01.2012 г. по т.д. № 965/2010 на ВКС, I т.o., а по втория – с решение № 57/30.01.2024 г. по гр.д № 1699/2023 г. на ВКС, IV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и по двата въпроса допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е решен в отклонение от цитираната практика на ВКС. ПАС е приел, че касаторът като ответник по иска не е подал писмен отговор в срока по чл.369 ГПК, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените към исковата молба документи, не е посочил доказателства и не е представил писмени такива. Посоченото решение по т.д. № 965/2010 г. на ВКС, I т.о. е произнесено при друга фактическа обстановка – при подаден от ответника отговор на исковата молба и направени възражения в него, поради което и съставът на ВКС е дал отговор, че п равото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.370 ГПК /респ. срока за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. По отношение на втория въпрос не е налице и общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съществено условие по този въпрос е страната да е оспорила доказателствата, въз основа на които е изготвено заключението. Съответно и в соченото от касатора решение на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1699/2023 г. е прието, че при назначаване на експертиза съдът е длъжен да укаже на вещото лице въз основа на кои документи да изпълни задачата, а ако заключението се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна възрази срещу тяхната достоверност, съдът е длъжен да събере тези доказателства и да осигури възможността за оспорването им. Кредитирането или не на експертизата не зависи от това, къде се намират материалите, по които вещото лице е работило, а дали страните оспорват тези материали и какво е решението на съда по това оспорване. В случая ПАС е констатирал, че първоинстанционният съд изрично е поставил задача, така както тя е формулирана в исковата молба и при твърдения на ищеца в тази връзка, на комплексната СТЕ и СИЕ да се запознае с проектите на сградата и въз основа и на тях да даде своето заключение за съответствието на изработеното с договореното по количество, вид, качествени специфики и пр. Самият касатор в становище преди първо съдебно заседание, но след срока за депозиране на отговор на исковата молба, е поискал допълване на задачата на експертизата, като сам е изискал съпоставка с проектната документация. Също така въззивният съд е констатирал, че „Берк-05“ЕООД не е оспорило и не е установило по делото проектите, по които са работили вещите лица, да са различни от одобрените за строителството на процесната сграда. Следва да се има предвид, че възраженията на касатора в заседанието при изслушване на вещите лица и приемане на заключението им се ограничават единствено до твърдение, че възложените СМР по договор са определени като обем и вид в количествено-стойностната сметка, а не съобразно одобрените инвестиционни проекти за сградата. Следователно липсва оспорване на достоверността на самите проекти, в който смисъл е цитираната съдебна практика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд