Определение № 342 от 22.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 166/2018 г.

Производството е по повод на частна жалба от „УниКредит Булбанк“АД против разпореждане от 13.10.2017г. на АС-Велико Търново по в.ч.гр.д. № 245/2017г. на АС-Велико Търново за връщане на частна касационна жалба вх. № 3933/14.08.2017г. срещу определение № 199/05.07.2017г. по с.дело, с което е потвърдено разпореждане на ОС-Габрово от 30.03.2017г. по в.гр.д. № 317/2016г. на ГОС за връщане на касационна жалба на частния жалбоподател против въззивно решение № 9/11.01.2017г. по в.гр.д. № 317/2016г. на ГОС. Производството по делото е било спряно до приемане на ТР от ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 2/2018г. по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. С оглед постановяване на тълкувателното решение производството пред ВКС следва да се възобнови. По същество на частната жалба: В т.1 от ТР № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. От цитираното ТР следва, че разпореждането на ГОС за връщане на касационна жалба срещу постановеното от него въззивно решение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК, а не пред АС-Велико Търново. С оглед постановките на ТР № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС произнасянето на апелативния съд с определение №199/05.07.2017г. и разпореждане от 13.10.2017г. по в.ч.гр.д. № 245/2017г. на АС-Велико Търново е недопустимо и същите актове следва да се обезсилят, като частната жалба на банката срещу разпореждане от 30.03.2017г. по в.гр.д. № 317/2016г. на ГОС за връщане на касационна жалба на частния жалбоподател против въззивно решение № 9/11.01.2017г. по в.гр.д. № 317/2016г. на ГОС следва да се приеме за разглеждане от ВКС. За да постанови последното, ГОС е приел, че съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Върнатата с разпореждането касационна жалба е срещу въззивно решение, с което ГОС като въззивна инстанция се е произнесъл по спор за сумата от 9 400лв., платена без основание (недължимо надвзета като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода 15.04.2013г.-25.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1151,58лв. мораторна лихва върху платените без основание суми за периода 15.04.2013г. до датата на депозиране на исковата молба- 25.08.2015г. Предмет на делото са права, които произтичат от недействителност на клаузи на търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и от неточно изпълнение на сделките, поради което делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. С изменението на чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ /ДВ, бр. 100 от 20. 12. 2019 г./ е създадено ново процесуално правило, съгласно което образуваните дела, страни по които са потребители, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От посочената разпоредба следва извод, че по отношение на тези дела се прилага чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК и прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Нормата има действие и за заварените производства, но тъй като е приета след постановяване на въззивното решение, което е влязло в сила в момента на постановяването му /в този смисъл са мотивите към т. 7 от ТР № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3 от 23.02.2022г. по тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС/, правилото на чл. 113, изр. 2 ГПК не намира приложение спрямо него. В конкретния случай въззивното решение е постановено на 11.01.2017 г., поради което същото е влязло в сила на основание чл. 296, т. 1 ГПК и не подлежи на касационен контрол. Следователно обжалваното разпореждане е в съответствие с цитираното ТР и следва да се потвърди. С оглед изложеното, съдът