Определение № 1480 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2193/2022 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№7051/24.04.2024г. на И. Д. Ж. и Щ. Х. К., чрез пълномощника им адв. А. К., за изрично произнасяне по молбите вх.№10007/16.08.2023г. и вх.№13906/03.11.2023г., с които се иска допълване на определение от 25.07.2023г. по т.д.№2193/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Грози Д. Д. срещу решение №81 от 08.06.2022г. по в.гр.д.№214/2022г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №260003/25.01.2022г. по гр.д.№104/2019г. на Старозагорски окръжен съд, ІІІ гр.с., Грози Д. Д. е осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността им да получат възнаграждение вследствие неправомерно използване на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р М. Д. от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г., от Грози Д. в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „САЙПРЕС“, в общ размер на 500 лв.; както и да им заплати обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от накърняване на репутацията и името им, накърняване свободата да избират къде, как и в какъв вид да бъдат публикувани произведенията им, неприятни емоции от установяване на нарушението, психически дискомфорт, нерви и емоционален стрес, вследствие неправомерно използване на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р М. Д. от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г., от Грози Д. в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „САЙПРЕС“ в общ размер на 1500 лв. Със същото решение Грози Д. Д. е осъден на основание чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване на произведението на ищците, обект на авторско право, а именно статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р М. Д. от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г. и е постановено Грози Д. Д. на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда във вестник „24 часа“, вестник „Труд“ и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия, в часовия диапазон между 16:00 ч. и 18:00 ч. С определение №580 от 25.07.2023г. по т.д.№2193/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, подадената от Грози Д. Д. касационна жалба срещу решение №81 от 08.06.2022г. по в.гр.д.№214/2022г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №260003/25.01.2022г. по гр.д.№104/2019г. на Старозагорски окръжен съд, ІІІ гр.с., Грози Д. Д. е осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността им да получат възнаграждение вследствие неправомерно използване на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р М. Д. от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г., от Грози Д. в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „САЙПРЕС“ в общ размер на 500 лв.; както и да им заплати обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от накърняване на репутацията и името им, накърняване свободата да избират къде, как и в какъв вид да бъдат публикувани произведенията им, неприятни емоции от установяване на нарушението, психически дискомфорт, нерви и емоционален стрес, вследствие неправомерно използване на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р М. Д. от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г., от Грози Д. в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „САЙПРЕС“ в общ размер на 1500 лв. Срещу определението е подадена частна жалба от Грози Д. Д., която е оставена без уважение с определение №742/05.10.2023г. по ч.т.д.№1444/2023г. на ВКС, І то. С молба вх.№10007/16.08.2023г. И. Д. Ж. и Щ. Х. К. са поискали допълване на определение №580 от 25.07.2023г. по т.д.№2193/2022г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. С разпореждане от 29.08.2023г. на съдията – докладчик на молителите е указано, че тъй като производството е прекратено само частично, по присъждане на разноските за касационното производство съдът ще се произнесе с определението по чл.288 от ГПК. На 03.11.2023г. молителите отново са поискали допълване на определение №580 от 25.07.2023г. в частта за разноските. С постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение №1250 от 08.12.2023г. по т.д.№2193/2022г. не е допуснато до касация решение №81 от 08.06.2022г. по в.гр.д.№214/2022г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част. Със същото определение Грози Д. Д. е осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция общо в размер на 3000 лв. С подадената на 24.04.2024г. от И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. молба, се иска изрично произнасяне по молба вх.№10007/16.08.2023г. и вх.№13906/03.11.2023г., първата от които е подадена в срок и които са неоснователни. Съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Правото на разноски на ответника при прекратяването на производството по делото не е обвързано от причините за прекратяването му - десезиране на съда или недопустимост на иска, за която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно. Правото на разноски се поражда при направени разходи за защита след получаване на препис от исковата молба, респ. частната, въззивната или касационната жалба, до момента на прекратяване на производството. При частично прекратяване на производството и отхвърляне на предявения иск в останалата му част, или при частично прекратяване на касационното производство и недопускане на решението до касация в останалата му част, ответникът, респективно ответникът по касация, има право да получи пълния размер на направените в производството разноски, ако същите са направени преди прекратяването. Тези разноски обаче не се присъждат в двоен размер поради различния изход на производството в отделните му части, съответно произнасянето с прекратителен и отхвърлителен диспозитив. В случая ответниците по касация са направили разноски в размер на 3000 лева, доказателства за които са представени с отговора на касационната жалба – договор за правна защита и съдействие от 18.08.2022г., видно от който сумата е платена от И. Д. Ж. и Щ. Х. К. на довереника адв. К. в брой. Обстоятелството, че прекратяване на производството по касационната жалба по част от исковете е постановено с един акт /определение от 25.07.2023г. по т.д.№2193/2022г./, а произнасянето по жалбата в допустимата и подлежаща на разглеждане нейна част е обективирано в отделно определение по чл.288 от ГПК, не обуславя извод, че разноските следва да бъдат присъждани в пълен размер с всеки акт, с който съдът се произнася. Последният постановен по делото акт по смисъла на чл.81 от ГПК, с който е приключило производството по т.д.№2193/2022г. на ВКС, І т.о., е определението по чл.288 от ГПК от 08.12.2023г., с което разноските, направени от И. Д. Ж. и Щ. Х. К. в касационното производство, са присъдени в пълен размер. Допълнително от ответниците по касация – ищци по исковете, са направени разноски от 1500 лева за всеки от тях в производството по обжалване на определението от 25.07.2023г. по т.д.№2193/2022г. Тези разноски са доказани с представени по делото договори за правна защита и съдействие от 05.09.2023г., но те са присъдени от състава на ВКС, І т.о., който се е произнесъл по частната жалба, с определение №742/05.10.2023г. по ч.т.д.№1444/2023г. Поради изложеното молбите по чл.248 от ГПК на И. Д. Ж. и Щ. Х. К., чрез пълномощника им адв. А. К., следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,