Определение № 1407 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от “БИО КОП”ЕООД, чрез адвокат Л. Т., срещу решение № 247 от 09.06.2022 г. по в.гр.д.№ 177/2022 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1537 от 28.12.2021 г. по гр.д.№ 2437/2021 г. на Плевенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от “Био Коп”ЕООД срещу В. Р. М., като ЕТ “Елвекс-Веселка Микова”, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание договор за прехвърляне на търговско предприятие, на релсов телфер, монтиран в едноетажна масивна сграда № 2 “Техническа работилница”, със застроена площ от 486 кв.м., построена в имот, находящ се в [населено място], обл. Плевен, в местността “Н.”. Излагат се съображения за неправилност на решението. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск. Подаден е отговор от ответницата по иска В. Р. М., в качеството й на ЕТ “Елвекс-Веселка Микова”, чрез адвокат Д. Д., с който се поддържа становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Делото е образувано по предявен от „Био Коп“ ЕООД срещу В. Р. М., като ЕТ “Елвекс-Веселка Микова”, установителен иск за собственост на движима вещ – релсов телфер, монтиран в описаната сграда. Твърди се, че сградата е възложена на праводателя на ответницата с влязло в сила постановление за възлагане от 26.10.2020 г. по изпълнително дело № 630/2017 г. по описа на ЧСИ Т. К., но релсовият трансфер не е бил предмет на публичната продан и ищцовото дружество “Био Коп” ЕООД е придобило собствеността върху същия по силата на договор за покупко-продажба от 01.02.2021 г., сключен с длъжника “Шамъс” ЕООД, за което има и издадена фактура. Ответницата-едноличен търговец е оспорила основателността на предявения иск, като е навела твърдения, че процесният релсов телфер е изграден заедно със сградата и представлява неразделна част и трайно прикрепено съоръжение към закупения чрез публична продан недвижим имот. Счита договора за покупко-продажба на движима вещ, на който ищецът се позовава, за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - поради невъзможен предмет, тъй като продавачът не е бил носител на правото на собственост върху обекта на сделката, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – тъй като е привиден, сключен между свързани лица по смисъла на пар.1 ПЗР ТЗ, за недействителен на основание чл. 452 ГПК – поради извършено разпореждане със запорирана вещ, и за непротивопоставим на купувача на публична продан, съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК. За да достигне до извод за основателност на предявения иск, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2020 г. по изпълнително дело № 20178150400630 по описа на ЧСИ Т. К., влязло в сила на 14.12.2020 г., са възложени недвижими имоти на ЕТ “Eлвекс-Цветан Миков”, чийто правоприемник е ЕТ “Елвекс-Веселка Микова”, сред които и едноетажна сграда № 2 „Техническа работилница“, със застроена площ от 486 кв. м., построена в поземлен имот № ***, с площ от 1.533 дка, с начин на трайно ползване – стопански двор, находящ се в [населено място], обл. Плевен, в местността “Н.”. Въз основа на събраните гласни доказателства и заключението на съдебнотехническите експертизи е прието за установено, че в проведеното изпълнително производство сградата е описана и оценена заедно с намиращия се в нея мостови кран с телфер, както и че предмет на публичната продан е била сградата „Техническа работилница“ с функционално свързания с нея релсов път с подемник, като неделима част от същата. Телферът е част от крана и не може да функционира без този кран, а сградата е направена специално за това съоръжение (кран с подемник). За да се демонтира съоръжението, трябва да се наруши целостта на сградата - конструкцията й е такава, че трябва да се махне покрива, защото първо са поставени колоните с релсовия път, гредата и след това е монтиран покривът. Касае се за скелетно-гредова конструкция, която няма как да се демонтира. Ищцовото дружество е купило процесното съоръжение от длъжника в изпълнителното производство „Шамъс“ ЕООД, след издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот, за сумата 9840 лв. с ДДС, с писмен договор. От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху съоръжението на заявеното основание – писмен договор за покупко-продажба от 1. 02. 2021 г., сключен с длъжника „Шамъс“ ООД, тъй като към подписване на договора дружеството-продавач не е било собственик на съоръжението и сделката не е породила прехвърлително действие. Съоръжението, ведно със сградата към която е било трайно прикрепено, е било придобито от купувача на публичната продан, на основание влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Релсовият телфер е неделима част от самата сграда „Техническа работилница“, която има обслужващо телфера предназначение и при евентуалното демонтиране на цялото съоръжение (кран с подемник) ще се наруши целостта на сградата. Телферът е описан от частния съдебен изпълнител, оценен е и е бил включен в цената на сградата „Техническа работилница“ от икономическата експертиза, въз основа на която е била определена и началната цена на публичната продан за този имот. С влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът от публичната продан е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, в т. ч. и правото на собственост върху процесния релсов телфер. Сключената впоследствие сделка, обективирана в приложения договор за покупко-продажба на движима вещ, е непротивопоставима на ответника, който е бил придобил собствеността по силата на възлагателното постановление. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/. може ли въззивният съд да се позове на прието в изпълнителното производство заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото и с назначената в първоинстанционното производство експертиза; 2/. следва ли въззивния съд да изложи мотиви защо приема заключение на оценителна експертиза, която е изготвена за целите на друго производство; 3/. може ли въззивния съд да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля. Твърди се, че въззивния съд се е произнесъл по същите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г., ІІІ г.о., решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г., І г.о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г., ІІ г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Първият и вторият въпрос не предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдебната практика приема, че според принципа на непосредственост при разглеждането на делото, прогласен в разпоредбата на чл. 11 ГПК, съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор. Както заявяването на исканията, твърденията, възраженията и доводите на страните, така и събирането на доказателствата трябва да се извършват пред и от съда, който ще решава делото ( решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV-то г. о.). В случая, при разглеждане на спора, съдът е извършил всички дължими процесуални действия – включително непосредствено събиране на заявените от страните доказателства (свидетелски показания, експертизи, писмени доказателства) и тяхната преценка. Тезата, че решението е основано на експертиза, приета в изпълнителното производство, е несъстоятелна и не съответства на извършените от съда процесуални действия, обективирани в съдебните протоколи и постановените актове. Експертната оценка в изпълнителното производство е коментирана не като становище на оценител, определящо действителната пазарна цена на вещта към изготвянето й, а като писмено доказателство, съдържащо информация относно факта дали при формиране на цената на изнесената на публична продан сграда – техническа работилница е включена и стойността на монтирания в същата релсов телфер. Третият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно същата, въззивното производство е продължение на първоинстанционното и целта му е разрешаване на материалноправния спор. Въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив и с наведените във въззивната жалба и отговора основания за неправилност на първоинстанционното решение, доводи и възражения, е изложил собствени фактически и правни изводи, извършил е самостоятелен анализ на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната взаимна връзка, подвел е установените факти под приложимата материалноправна норма, разгледал е релевантните доводи и възражения на страните и е отразил изводите си в мотивите към решението, в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. При извършване на преценка относно характеристиките и статута на процесната вещ, въззивния съд е взел предвид констатациите в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и разясненията, дадени от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, вкл. относно начина на прикрепването на вещта, техническите й характеристики и функционалното й предназначение. Становищата на вещите лица са ценени не самостоятелно, а в съвкупност с допустимите и относими писмени и гласни доказателства. Доколко изградените въз основа на събраните доказателства фактически и правни изводи са обосновани е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт, и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. При този изход а делото „Био Коп“ ЕООД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Р. М., в качеството й на ЕТ “Елвекс-Веселка Митова”,гр. Плевен, ЕИК 206370971, сумата 850 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,