Определение № 60515 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2018 г.

Делото е образувано по касационна жалба на В. Х. А. със съдебен адрес [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат И. Д., срещу решение №85 от 06.08.2018 г. по в. гр.д. №132/2018 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение №177 от 28.03.2018 г. по гр. дело №349/2018 г. на Ямболския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Стралджа, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ Въззивният съд е приел, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала без прекъсване длъжността "Заместник директор учебна дейност", считано от 09.09.2016 г. до уволнението и с заповед № 243/27.11.2017 г. на Директора на ОУ "Св.св. Кирил и Методий" Стралджа. Със заповед на Директора на ОУ "Св.св. Кирил и Методий" Стралджа на 24.11.2017 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността "Заместник директор учебна дейност", влизаща в сила от същата тази дата. Според новата длъжностна характеристика за заемане на длъжността са въведени изискванията за висше образование, магистърска степен, специалност "Математика", с присъдена професионална квалификация "Учител по математика" или специалност "Българска филология", с присъдена професионална квалификация "Учител по български език и литература. Ищцата притежава висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика", видно от диплома за завършено висше образование. Със Заповед № 243/27.11.2017 г. на директора на училището ищцата е уволнена, на основоние чл.328, ал.1, т.6 КТ, като посоченото в заповедта основание е, че "не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа", тъй като според новата длъжностна характеристика не отговаря на изискванията за необходимото образование - висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", специалност "Математика", с присъдена професионална квалификация "Учител по математика" или специалност "Българска филология", с присъдена професионална квалификация "Учител по български език и литература". Ищцата е оспорила законността на уволнението, поради наличието на несъответствие на правната квалификация с мотивите в заповедта за уволнение. Твърди се, че неправдилно работодателят е приел като основание за уволнението липсата на образователно квалификационна степен на ищцата, въвеждайки в длъжностната характеристика произволни изисквания за заеманата длъжност, без да са пряко свързани с характера на изпълняваната работа, имащи за единствена цел уволнението на ищцата, което представлява злоупотреба с право, водеща до незаконосъобразност на заповедта за уволнение на това основание. Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работа и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по високи изисквания за образование и квалификация и други умения за заемане на определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването на обстоятелството добросъвестно ли е действал работодателят при извършване на промяна в изискванията за заемане на длъжността, респ. дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед на нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката на законността на уволнението. Добросъвестността се предполага, на основание чл.8, ал.2 КТ, поради това страната която я оборва, носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. По делото не са събрани доказателства за недобросъвестност на работодателя при установяването на новите изисквания. Напротив – по делото е установено наличието на обективни предпоставки за промяна в изискванията за замената длъжност, залегнали в длъжностната характеристика. Безспорно е, че резултатите на учениците по български език и литература, през последните години са се занижили, което е наложило промяна в изискванията за заемане на длъжността с оглед подобряване на учебните резултати и успеваемостта на учениците по български език и литература. Ищцата не притежава необходимата квалификация за изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика, свързани не само с добро организационно управление и контролни функции, но и с добро познаване на съответната материя. Само по себе си невръчването на новата длъжността характеристика преди заповедтта за уволнение не се е отразило на законността му. Фактът, че работодателят е връчил на ищцата новата длъжностна характеристика едва с връчването на заповедта за уволнение - на 28.11.2017 г., няма отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Неспазеното предизвестие за прекратяване на трудовия договор също не се е отразило на законността на уволнението. Предизвестието е необходим реквизит при прекратяване на конкретното трудово правоотношение с ищцата от страна на работодателя на посоченото основание от последния по чл.328 КТ, а именно, ал. 1, т. 6, като при неспазването му работодателят дължи обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, каквото е и отразено да е изплатено в самата процесна уволнителна заповед. Ответникът по касационната жалба ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Стралджа, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са повдигнати множество фактически въпроси, а като правни може да се определят тези за това налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за уволнение, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация, когато при сключване на договора те са били нормативно установени; за същността на злоупотребата с право по смисъла на чл.8 КТ и длъжен ли въззивният съд да обсъди всички доводи и доказателства по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №85 от 06.08.2018 г. по в. гр.д. №132/2018 г. на Ямболския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика. Според ТР №4/2017 от 01.02.2021 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГК на ВКС е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл.74 КТ. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда, съгласно чл.74, ал.2 КТ ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като при сключване на трудовия договор за страните са възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това, основанието за прекратяване по чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването, съгласно чл.75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези. В Кодекса на труда са предвидени специални правила във връзка със съществуването и прекратяването на трудовите правоотношения, като са съобразени спецификите в отношенията между страните при предоставяне на работна сила. При спор за действителността на трудовия договор или отделна негова клауза, общите основания за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите се прилагат само доколкото в Кодекса на труда няма предвидени особени правила. В същия смисъл са разясненията в т.4 от ТР № 86 от 27.02.1986 г. по гр.д.№ 86/1985 г. на ВС, ОСГК, чиито действие следва да се приеме, че е актуално и при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.03.2008 г. Според ТР№3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, за да има злоупотреба с право е необходимо да се установи незаконосъобразност, имаща конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат – вреда. Според задължителната съдебна практика съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1080 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.