Определение № 3498 от 08.07.2024 г. на ВКС по д. № 4926/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №3328/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.227б, ал.2 НК, производството по което е прекратено с прокурорско постановление, както следва: за сумата 84 000 лв., претендирана като пропусната печалба от търговската дейност на „Постфинанс“ ЕАД за финансовите 2017 до 2020 г., ведно с мораторната и законната лихва; за сумата 247 500 лв., претендирана като загуби от обезценяване на акциите на „Профинанс“ ЕАД, ведно с мораторната и законна лихва; за сумата 52 800 лв., претендирана като пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца; за сумата164 892 лв., претендирана като пропуснати ползи – неполучени възнаграждения от ищеца като физическо лице за период от 4 години, считано от привличането му като обвиняем на 17.02.17 г. до завеждане на иска, ведно с мораторната и законна лихва; за сумата 188 697 лв., претендирана като обезщетение за вреди от публичната продан на жилището на ищеца, ведно с мораторната и законна лихва. Отхвърлен е за размера над присъдените 5 000 лв. до претендираните 500 000 лв. и предявеният на същото основание иск за обезщетяване на неимуществени вреди от същото незаконно обвинение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени следните значими за спора правни въпроси/ смислово групирани и подредени от ВКС/:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

2. Подлежат ли на доказване факти и обстоятелства, вписани в публични регистри, какъвто е ТР и ТРЮЛНЦ, към Агенция по вписванията?

3. При искове по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ следва ли съдът да извърши подробен и цялостен анализ на причинно –следствената връзка между извършено незаконно действие и настъпилите последици в правната сфера на лицето?

4. При определяне на размера на неимуществените вреди какво следва да вземе предвид съдът? Следва ли да бъдат разгледани всички съществени аспекти- тежестта на нарушението, неговата продължителност, ефектът пред третите лица, който е породил незаконосъобразният акт или противоправното действие/ бездействие на държавата, степента на засягане на репутацията и достойнството, несигурността при планиране на професионалната реализация/ и невъзможността за такава/, безпокойството и неудобството, причинени на лицето?

5. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да вземе предвид конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение.

Поставя като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросът:

6. При отхвърляне на иска по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ следва ли съдът изрично да обсъди наличието на всички елементи от фактическия състав?

Въпросът: 7. При разглеждане на искове по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ при присъждане на обезщетение за реално претърпени вреди и пропуснати ползи следва ли съдът да постанови решението си при съобразяване на представените по делото доказателства и приетите експертизи?- не е поставен в контекста на нито едно от посочените основания, респ. във връзка с този въпрос не са обосновани допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 227б., ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК .Наказателно преследване срещу ищеца реално е продължило от 17.02.2017 г. до 10.10.2018 г. По отношение на ищеца е била взета само една – най - леката мярка за неотклонение "подписка" за периода от 17.02.2017 г. до 10.04.2017 г.

Няма доказателства на ищеца да е била наложена мярка на процесуална принуда "забрана да напуска пределите на страната без разрешението на прокурора или на съда", няма доказателства да е била наложена и мярка на процесуална принуда "отстраняване на обвиняемия от длъжност".

Ищецът не е бил лишен за срока на наказателното преследване, от доходите, които е получавал във връзка с управлението на "ТЕЦ Хасково" АД – със седалище в [населено място].

Наказателното преследване не е било медийно отразявано и не е препятствало професионалната реализация на ищеца в банковата, застрахователната и финансовата сфери.Това е така, защото издадените лицензии на едноличното акционерно дружество от КРС и от БНБ не се били отнети по надлежния ред и няма атакувани актове по реда на АПК пред Върховния административен съд.

Наказателното преследване се е осъществило само в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване.Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ .Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, посочени по-горе като се отчетат и възрастта на ищеца / род. през 1959 г./, неговото обществено положение и степен на образование, както и че наказателното производство не е повлияло на физическото и психическо здраве на ищеца. Затова според АС следва да се приеме, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са обичайните по обем и изражение, и да му се определи обезщетение от 5000 лв., който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот. АС е споделил решаващият извод на ВКС – ГК -ІІІ г. о., изложен в решение № 50053 от 02.05.2023 г. по к. гр. д. № 2163/2022 г., стр. 6, "че самото осъждане на ответната страна – Прокуратурата на Р. България има репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на претендираните вреди“. Над размера от 5 000 лв. до претендираните 500 000 искът е отхвърлен като неоснователен.

По отношение на исковете, имащи за предмет обезщетяване на претърпени имуществени вреди, въззивният съд е приел, че подлежат на обезщетяване тези имуществени вреди, които ищецът, като физическо лице е претърпял пряко вследствие на незаконното обвинение за периода на наказателното преследване – 17.02.2017 г. до 10.10.2018 г.

По иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществени вреди, в размер на сумата от 84 000 лева, представляващи пропусната печалба от търговската дейност на "Постфинанс" ЕАД не само за финансовата 2017 г., но и за периода след прекратяване на наказателното преследаване /10.10.2018 г. до края на финансовата 2020 г./, АС е приел, че "Постфинанс" ЕАД е търговско дружество, самостоятелен правен субект, различен от ищеца като физическо лице.Последният като едноличен собственик на капитала е управлявал и представлявал това дружество, бил е привлечен като обвиняем за срока на наказателно преследване, но това обстоятелства не е повлияло пряко и непосредствено на правната, търговската и производствена сфери на търговското дружество.

Наказателната отговорност е лична и вредите, имуществени и неимуществени, които подлежат на обезщетявене по реда на ЗОДОВ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са само тези, които физическото лице, като субект на наказателната отговорост, в процесуалното качество на обвиняем и/или подсъдим е претърпяло.

Без значение за основателността на иска са обемът на осъществената търговска дейност на ЕАД и размерът на реализираната и декларирана печалба за финансовата година, предхождаща началото на наказателното преследване и съотношението с дейността на търговското дружество след началото на наказателното преследване на ищеца и с по – ниския размер на печалба за финансовата година/години за срока на наказателното преследване, а още повече след това. Ищецът в претенциите си за обезщетяване на имуществените вреди не се е ограничил само за срока на наказателното преследване от 17.02.2017 г. до 10.10.2018 г., а дори е заявил претенции за обезщетяване и след датата на прекратяването на наказателното преследване, до подаването на исковата молба на 31.07.2020 г., а по отношение на няколко претенции включително за цялата финансова 2020 г., т. е. до 31.12.2020 г. Предявеният иск е неоснователен в пълния предявен размер и подлежи на отхвърляне.

Иска за обезщетяване на имуществени вреди, в размер на сумата от 247 500 лева, представляваща пряка загуба от обезценяване на акциите на "Постфинанс" ЕАД е приет от въззивния съд за неоснователен в пълния предявен размер.Ищецът според АС не е провел пълно и главно доказване за котировките на тези акции на фондовия пазар.Джирото на гърба на временното удостоверение е с дата 02.07.2019 г. или това разпореждане с акциите е настъпило месеци след прекратяване на наказателното преследване и това обстоятелство отхвърля дори предполагаема връзка между наказателното преследване и обезценяването на акциите.Ищецът освен това не е представил доказателства, че джиросването на акциите е действително, тъй като няма доказателства, че прехвърлянето на поименните акции е било вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството, както и че в 7-дневен срок от извършване на джирото приобретателят, съответно заложният кредитор, в изпълнение на задължението си е уведомил дружеството, подал е заявление за вписване на прехвърлянето, съответно залога в книгата за акционерите – чл. 185 от ТЗ.

По иска за обезщетяване на имуществени вреди, в размер на сумата от 52 800 лева, представляваща пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца, за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото по ЗОДОВ на 31.07.2020 г. и по иска за обезщетяване на имуществени вреди, в размер на сумата от 164 892 лева, представляваща пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за период от 4 години от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото на 31.07.2020 г. въззивният съд е приел, че ищецът е бил едноличен собственик на капитала на "Постфинанс" ЕАД, което представлявал и управлявал, а при условията на договаряне сам със себе си е определил и възнаграждение за това. Твърди, че наказателното преследване е поставило пречки да го получава, както и че това наказателно преследване е било пречка да предложи професионалните си способности на други търговски дружества, които са имали готовност да ги ползват и щедро възнаградят.Приложените от ищеца писмени доказателства за основателността на тези искове по своето естество са частни писмени документи без достоверна дата, изхождат от ищеца и не обосновават извод за претърпени материални вреди – пропуснати ползи, т. е. че е бил лишен от сигурни периодични парични постъпления. Затова исковете са отхвърлени като недоказани.

По иска, имащ за предмет обезщетяване на материални вреди, в размер на сумата от 188 697. 94 лева, представляваща пряка последица от публичната продан на жилището му в [населено място], въззивният съд е приел, че приложените писмени доказателства от л. 90 до л. 92 от първоинстанционното производство установяват, че ищецът е имал кредит обезпечен с ипотека, предоставен от "Уникредит Булбанк" АД и необезпечен кредит, предоставен от "Инвестбанк" АД.Изпълнителният лист на втория взискател "Инвестбанк" АД е бил основание за образуване на изп. д. № 84 по описа за 2015 г. на ЧСИ, вписан под № 807 в регистъра на КЧСИ.Изпълнителните листа на обезпечения кредитор за парични вземания, в това число и размера на натрупани лихви, посочени в тези изпълнителни листа разкриват, че ищецът, като длъжник е престанал да изпълнява точно задълженията си много преди датата 17.02.2017 г. – л. 90 – л. 92.Очевидно е, че задълженията на ищеца към банките са възникнали преди началото на наказателното преследване и предпоставките за издаване на тези изпълнителни листа са неизпълнението на задълженията от ищеца, като кредитополучател преди да се постави началото на наказателното преследване.Наказателното преследване не е пряка и непосредствена предпоставка кредиторите да се сдобият с изпълнителни основания и като взискатели да се удовлетворят от публичната продан на недвижимия имот.Затова според АС предявеният иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед на приетото за дължимостта на претендираните главници, въззивният съд е присъдил лихва, считано от 8.09.18 г. върху обезщетението за неимуществени вреди от 5 000 лв., а останалите акцесорни претенции са отхвърлени като неоснователни.

ВКС намира, че не са налице основания за допускане на обжалването по поставените правни въпроси, свързани с исковете за обезщетяване на имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че не е установен елемент от състава на деликта по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ - пряката причинна връзка между незаконното обвинение и претендираните имуществени вреди / претърпяни загуби и пропуснати ползи/, поради което исковете са неоснователни.. Този извод съответства на практиката на ВКС - ТР №3/2005 г. ОСГК и ТР №3/21 г. ОСГТК. В т.11 от ТР №3/05 г. ОСГК е прието, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В ТР №3/21 г. пък е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на ТР е пояснено, че вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.

Въззивният съд е преценил представените по делото във връзка с исковете за обезщетяване на имуществени вреди доказателства/ на л.35-38/ и е формирал извод за неустановена причинна връзка между предявените за обезщетяване имуществени вреди и незаконното обвинение. Принципно, при деликтната отговорност, каквато е и тази по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, липсата на един от елементите на фактическия състав на деликта е достатъчна за отхвърляне на исковете – р. по гр.д. №2908/17 г. на четвърто г.о. на ВКС..Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по свързаните с исковете за обезщетяване на имуществени вреди въпроси 1,2,3 и 6.

Касационно обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн.чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ по въпроси 4 и 5, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение по тези два въпроса с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г. ОСГК и решения по чл.290 ГПК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.