Определение № 22 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 601/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 39/07.03.2012 год., постановено по гр.д. № 54/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 771/28.11.2011 год. по гр.д. №2116/2010 год. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно извършеното със Заповед № 47/08.07.2010 год. на Управителя на [фирма], [населено място] уволнение на Господин Г. Г., като заповедта е отменена, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист – Старши експерт – Аналитик проучване на пазари” в дружеството и [фирма], [населено място] е осъдено да му заплати сумата 4 027,80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2010 год. до окончателното и изплащане. Присъдени са разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация Господин Г. Г. счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са изпълнени обаче изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване - да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора, както и да обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Съображенията са следните: За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че ответникът – работодател не е установил в процеса основанието на което е било извършено процесното уволнение – а именно намаляване обема на работа - чл. 328,т.3 КТ. В представеното изложение касаторът е формулирал следните процесуалноправен и материалноправен въпрос: 1 „Следва ли съдът служебно да се произнася по въпроса доказано ли е основанието за уволнение - намаляване обема на работа след като в жалбата въззивникът не е релевирал оплаквания за неправилност на решението в тази посока.” 2.”След като е разгледал въпроса доказано ли е намаляването на обема на работа въззивният съд е направил извод, че същото не било доказано макар да са налице факти за противния извод по делото. „ И двата въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. На първо място изходната теза, въз основа на която е зададен процесуалноправния въпрос, съставляваща твърдението, че съдът се е занимал с въпроса налице ли е действително намаляване обема на работа без във въззивната жалба да е релевирано оплакване в тази насока, е невярна. Оплаквания във връзка с това дали е доказано основанието за извършеното уволнение се съдържат в подадената от касатора въззивна жалба като те логично касаят изложените от първата инстанция мотиви в тази насока. Що се отнася до материалноправния „въпрос” същият на практика съставлява оплакване за необоснованост на постановеното решение, доколкото според касатора събраните по делото доказателства, обосновават други фактически и правни изводи, различни от тези, които е направил въззивният съд относно наличието на намаляване обема на работа. Това оплакване може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска./т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК/ .С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 т.3 ГПК, както и посочените и представени във връзка с първото основание съдебни актове. Предвид изхода от производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.