Определение № 185 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. Т. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Т. П., срещу определение №4812 от 24.10.202 4г. по гр. д. №764/2024г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение №85 от 20.03.2023г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. на Окръжен съд- Добрич в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. Т. Н. против А. Х. Б. искове за заплащане на сумите 24 270 лева- изтеглени с банкова карта и дадени в брой парични средства; разликата над 966 лева до 6 462,80 лева - за ремонти на автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], и разликата от 6 300 лева до 6 600лева - за закупуване на същия автомобил; оставена е без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против Решение №85 от 20.03.2023г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. на Окръжен съд- Добрич в останалата му отхвърляща исковете част- за сумите 1 889 лева - стойност на ремонт и закупени вещи; 2 400 лева - половината от платен наем за недвижим имот; 240 лева - за телевизия и интернет; 2 400 лева - стойност на лаптоп, и 1 586 лева - административни такси за автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС] и е прекратено касационното производство по гр.д.№ 764/ 2024 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение в тази част, и М. Т. Н., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на А. Х. Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 300 лв.- адвокатско възнаграждение за касационното производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение във всичките му части, като се иска отмяната му и прилагане по отношение на обжалваното въззивно решение на разпоредбите на чл.293, ал.2 и ал.3 от ГПК. Иска се и намаляване на основание чл.78, ал.5 от ГПК на присъдените в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна по частната жалба- А. Х. Б., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. П. Г., оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: В частта й, с която се обжалва определение №4812 от 24.10.202 4г. по гр. д. №764/2024г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение №85 от 20.03.2023г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. на Окръжен съд- Добрич в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. Т. Н. против А. Х. Б. искове за заплащане на сумите 24 270 лева- изтеглени с банкова карта и дадени в брой парични средства; разликата над 966 лева до 6 462,80 лева - за ремонти на автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], и разликата от 6 300 лева до 6 600лева - за закупуване на същия автомобил, частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение в посочената му част, с която в производство по чл. 288 от ГПК не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение не е от кръга на актовете по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, които подлежат на обжалване с частна жалба. С определението по чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване, като извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор между страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона /чл. 280 от ГПК/ критерии с оглед уредбата на касационното обжалване по действащия ГПК като факултативно. Предвид горното определението на ВКС по чл. 288 от ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалване, е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като обжалването му не е предвидено в закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 от ГПК може да бъде изведен и от разпоредбата на чл. 296 от ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т.2 от същата при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т.3 решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 от ГПК се възприема от законодателя като окончателен и неподлежащ на обжалване. Затова подадената срещу такъв съдебен акт частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати. В частта й, с която се обжалва определение №4812 от 24.10.202 4г. по гр. д. №764/2024г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против Решение №85 от 20.03.2023г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. на Окръжен съд- Добрич в останалата му отхвърляща исковете част- за сумите 1 889 лева - стойност на ремонт и закупени вещи; 2 400 лева - половината от платен наем за недвижим имот; 240 лева - за телевизия и интернет; 2 400 лева - стойност на лаптоп, и 1 586 лева - административни такси за автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС] и е прекратено касационното производство по гр.д.№ 764/ 2024 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение в тази част, частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК определение. Разгледана по същество в тази й част, частната жалба е неоснователна. За да остави частично без разглеждане подадената от М. Т. Н. касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, е приел, че с нея се обжалва въззивно решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове, които са с цена под 5 000 лв. Посочил е, че съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение по искове с такава цена е окончателно и не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предвид горното въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по исковете за сумите- 1 889 лева - стойност на ремонт и закупени вещи; 2 400 лева - половината от платен наем за недвижим имот; 240 лева - за телевизия и интернет; 2 400 лева - стойност на лаптоп, и 1 586 лева - административни такси за автомобил „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Изложените в самата касационна жалба оплаквания срещу въззивното решение и твърденията на жалбоподателя за определени пороци на същото са без значение за обжалваемостта му и не могат да направят касационната жалба допустима, при положение че със същата се обжалва произнасянето на въззивния съд по искове с цена под 5000 лв. В частта й, с която определение №4812 от 24.10.202 4г. по гр. д. №764/2024г. на Върховния касационен съд, 4-то г.о., се обжалва в частта му за разноските, частната жалба има характер на искане по чл.248 от ГПК за изменение на посоченото определение. В ГПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебно решение или определение в частта му за разноските, като редът за защита на страната в случаите, когато счита, че разноските са били неправилно определени и присъдени от съда, е по чл.248 от ГПК чрез искане за изменение. Предвид горното по съдържащото се в частната жалба искане компетентен да се произнесе е съдът, постановил определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,