Определение № 538 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 53 / 24.02.2012 год. по т.д.№ 261 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 222 / 13.07.2011 год. по гр.д.№ 57 / 2011 год. на Габровски окръжен съд .С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособността, в евентуалност свръхзадължеността, на основание чл.607а от ТЗ, на [фирма]. К. оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че в противоречие с чл.182 ГПК, съобразявайки се с изводите на приетите по делото експертизи, изготвени въз основа балансите на ответното дружество, при оспорена редовност на счетоводните книги на ответника, съдът е нарушил разпределението на доказателствената тежест, вменявайки на молителя - кредитор да доказва тяхната нередовност. Формулира основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - не депозира отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд ,ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, съдържа реквизитите по чл.284 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното: [фирма] се легитимира като кредитор на [фирма], в качеството си на продавач по два договора за покупко-продажба на инертни материали - от 13.04.2009 год. и 23.04.2009 год., като твърди начална дата на неплатежоспособност на длъжника - 24 май 2009 година.Предвид оспорване от молителя документалната обоснованост на счетоводните записвания, по балансите за 2008 г.,2009г. и 2010 г., относно парични средства на каса, както и относно съществуването на вземания на дружеството към трети лица, ликвидността им, вкл. текущия им характер, според финансовия отчет към 30.06.2011 год., във въззивното производство е допусната допълнителна икономическа експертиза. Същата е разработила заключение по определяне коефициентите за ликвидност на дружеството във варианти - със / І / и без / ІІ / записите относно парични средства на каса и вземания на дружеството към трети лица, за които не е установило документална обоснованост. Относно вземанията заключението е дадено в тези варианти само към 30.06.2011 година. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на [фирма], на основание чл.607а от ТЗ, въззивният съд е приел, че затрудненията на длъжника са временни, че същият не е спрял плащанията, разполага с бързоликвидни средства, достатъчни да посреща текущите си задъжения, като не е налице и състояние на свръхзадълженост. За изводите си е съобразил коефициентите на обща ликвидност / над 1 / по всички баланси, вкл. към септември 2011 година. Въззивният съд е посочил, че преценява показателите за ликвидност за 2008, 2009 и 2010 год. по първи вариант на експертизата / без да се игнорират счетоводните записвания за парични средства на каса и вземания, за които липсва документална обоснованост за съществуването, ликвидността и характера им на краткосрочни вземания /,като в тези случаи коефициентът на обща ликвидност остава над 1, а към 30.09.2011 год. – по втори вариант на експертизата, тъй като само към тази дата е направена обосновка от вещото лице за липса на първични счетоводни документи за вземания в размер на 700 000 лева, твърдяни с произход по договори, формално посочени като сключени още през 2008 год.. Във втория вариант, към 30. 09.2011 год. коефициентът на обща ликвидност пада под 1 .Същевременно, изхождайки от междинния, неокончателен характер на съставения към 30.09.2011 год. баланс, съдът окончателно е съобразил коефициента за обща ликвидност към 31.12.2010 година, за редовността на счетоводните записвания по който, т.е. за документалната им обоснованост предвид оспорването й от молителя, няма доказателства. Въпреки извода на експертизата, че към края на 2010 год. [фирма] е било в състояние на свръхзадълженост, въззивният съд по отношение преценката на същата, противно на възприетото при установяване неплатежоспособност на дружеството, е съобразил констатациите по междинния отчет към 30.09.2011 година. Изложил е и довод, че при преценка на свръхзадължеността следва да се изхожда от реалните, а не балансови стойности на активите / презумирайки по този начин реалните за по-високи /, а експертизата съобразява само балансовите. К. формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ „Чия е тежестта за доказване редовността на счетоводните книги, водени от търговец и ползващ се от същите, при оспорването им от противната страна ? ”. К. твърди, че с решаващите си изводи, макар да не е направил изричен извод относно тежестта на доказване в конкретния случай, въззивният съд е постановил решение в противоречие с казуална съдебна практика по този въпрос, което обуславя допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Като такава практика сочи реш.№ 1991 / 10.08.1957 год. по гр.д.№ 3941 / 57 год. на ІV г.о. ВС. 2/ „ Съществува ли презумпция за редовност на счетоводните книги, която съдът да приложи, въпреки липса на доказателства, обосноваващи записванията в тези книги ? „ .Страната сочи казуална съдебна практика, в подкрепа на извода, че доказателствената сила на счетоводните книги е производна, като преценката на съда за тяхната редовност се извършва на основа на всички доказателства по делото, не се презумира, а се установява на базата наличието на съответния акт, съставляващ основание за счетоводното записване. В този смисъл: реш. 155 / 13.03.2007 год. по г.д.№ 917 / 2006 год. на ВКС, ТК; решение № 413 / 16.08.2005 год. по т.д.№ 964 / 2004 год. на ВКС, ТК; реш.№ 380 / 30.06.2009 год. по гр.д.№ 1446 / 2008 год. на ВКС, ІV г.о.; решение № 29 / 08.03.2007 год. по гр.д.№ 603 / 2006 год. на Апелативен съд Велико Т.. 3/ Твърдейки липса на мотиви на въззивния съд относно направения избор, при преценката на състоянието на длъжника към 31.12.2010 г. да ползва първи вариант на заключението на икономическата експертиза, а не втория вариант на същото, страната е формулирала процесуалноправния въпрос: „ Длъжен ли е съда да изложи мотиви, когато при противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство възприема едното, а не другото доказателство ? „. Обосновава хипотеза по чл.280 ал .1 т.1 от ГПК, с решение № 24 / 28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на ВКС, ГК, І г.о., в което необходимостта от изрични мотиви е обоснована по отношение извода на въззивния съд за недостоверност на доказателство, т.е. в случай на несъобразяването му като доказателство по делото. 4/ С оглед съпътстващия довод на въззивния съд, че състоянието на свръхзадълженост не може да бъде споделено като установено, тъй като експертизата не е работила в съответствие с реалната, а по балансовата стойност на активите на длъжника, касаторът формулира процесуалноправен въпрос, обоснован в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: „Пропускът на първоинстанционния съд, с доклада по чл.146 от ГПК да даде надлежни указания за доказателствената тежест по установяване на съществено за решаването на спора обстоятелство, не следва ли да се поправи от въззивния съд ?”. Сочи се решение № 886 / 13.12.2010 год. по гр.д.№ 1553 / 2009 год. на ВКС, ГК, І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което на този въпрос е отговорено утвърдително. Върховен касационен съд, ТК, в настоящия си състав намира, че поставения от касатора първи въпрос – относно доказателствената тежест при оспорване редовността на счетоводните книги - покрива общия и допълнителен критерий за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.1 т. 2 ГПК. Налице е достатъчна обективна материалноправна идентичност по обстоятелствата, относими към така поставения въпрос, между спора, разрешен с цитираното решение № 1991 / 10.08.1957 год. по гр.д.№ 3941 / 1957 г. на ВС, ІV г.о. и процесния. Възприетото в казуалната съдебна практика, цитирана по втория поставен въпрос, е в подкрепа на извода за противоречиво разрешаване и на първия материалноправен въпрос. Останалите формулирани въпроси не обуславят допускане на касационното обжалване ,поради следното: Вторият от тях не покрива общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК - не е правен въпрос, обосновал решаващите изводи на съда, който не е възприел презумптивна доказателствена сила на счетоводните записвания, а напротив е коментирал заключението на съдебноикономическата експертиза, в съответствие с наличието или липсата на доказателства относно документална обоснованост на счетоводните записвания. Изводът на съда за липса на доказателства, оборващи редовността на счетоводните записвания по балансите към 2008 г., 2009 г. и 2010 г., е предмет на преценка за правилност, в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, като не е идентичен с извод за презумптивна доказателствена сила на счетоводните записвания, на основание чл.55 ал.1 ТЗ, респ. чл.182 ГПК. Третият - процесуалноправен въпрос - е неотносим към предмета на спора / от фактическа страна / и не обуславя решаващ извод на съда, като цитираната съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не кореспондира със съдържанието на въпроса и не дава отговор на такъв. Изложените обстоятелства, мотивирали страната за този въпрос, не касаят наличие на противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство - състоянието на търговеца към един и същ момент, на база коефициентите за ликвидност на длъжника към един и същ момент, а за такива относно определянето му към различни моменти, в който смисъл решаващ е извода на съда относно избрания за определянето му момент. От друга страна, отговорът на този релевантен за спора въпрос, ако би бил надлежно формулиран, предпоставя преценка за правилност на въззивното решение, която е извън обсега на настоящото производство. Четвъртият от поставените въпроси не касае решаващ, а съпътстващ довод на въззивния съд, при това ползващ ответника, което предпоставя навеждането и доказването му от същия, в който смисъл обуславящ, следователно и решаващ е извода на съда относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на реална, по – висока стойност на активите. Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение