Определение № 50516 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1346/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВиДжиЕм“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 172/05.03.2022 г., постановено по т.д.№ 819/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260789/19.05.2021 г. по т.д.№ 1887/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на подадени от „Кристал фууд“ ЕООД, [населено място], и „ВиДжиЕм“ ЕООД, [населено място], срещу „Имокристал“ ЕООД, [населено място], молби по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът „Имокристал“ ЕООД оспорва жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът „Кристал фууд“ ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че присъединеният кредитор към молбата за откриване на производство по несъстоятелност и настоящ касатор – „ВиДжиЕм“ ЕООД притежава ликвидно и изискуемо вземане към „Имокристал“ ЕООД, но длъжникът не е изпаднал в обективно състояние на неплатежоспособност. Посочвайки изчислените от вещите лица показатели за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и финансовите резултати на дружеството, решаващият състав е формирал извод, че търговецът може да изпълнява поетите задължения в установените срокове и е отхвърлил молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил пет въпроса, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първите три въпроса са процесуални, като първият и вторият са свързани със задължението на съда да обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства, както и за основаване на решението на всички, а не само на избрани доказателства. Третият въпрос е във връзка с довода, че касаторът е бил лишен от възможност да представи доказателства по делото. Всички тези въпроси са относими изцяло към правилността на решението и за да се прецени дали имат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, същите следва да се обвържат с касационните оплаквания по чл.281 ГПК. Според касатора при изчисляване на коефициентите, относими към финансовото състояние на търговеца, следва да се изключат вземанията му към свързани лица, вземане по предварителен договор, вземане към „Кристал фууд“ ЕООД, а от структурата на пасива – да се изключи задължението на ответника към „Кристал фууд“ ЕООД поради нищожност на клауза за неустойка, както и да се включи неговото вземане за неоснователно обогатяване. Поставените въпроси са били предмет на изследване в заключението на икономическата експертиза, допусната във въззивното производство. На същите е даден отговор, включително и при разпита на вещото лице. Заключението не е оспорено от касатора, а искането му за допълнителна задача е оставено без уважение, предвид изчерпателните обяснения на вещото лице в откритото съдебно заседание на 04.02.2022 г. за методиката и стандартите за изчисляване на финансовите показатели на дружеството и дадените варианти на изчисление в експертизата. От друга страна, касаторът не е обяснил причина, поради която, например вземания към квалифицирани от него „свързани лица“, да не се включват в актива на баланса. По отношение на претендираното от касатора вземане срещу ответника експертът е изложил съображения защо го приема за условно. В този смисъл страната не е лишена от възможност да представи доказателства, каквото е съдържанието на третия въпрос. Въззивният съд е отказал да възложи задача за допълнителни изчисления, тъй като искането не е било мотивирано фактически или правно и поради това е счетено за неотносимо към предмета на делото, а и експертното заключение е дадено във варианти, при съобразяване на твърденията на касатора. В мотивите на въззивното решение са посочени коефициентите за ликвидност, които към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. са над нормативите: за обща и бърза ликвидност 168.9286 и съответно 1319 при норма от 1; за незабавна ликвидност – 1.9286 и съответно 44 при норма над 0.50 и за абсолютна ликвидност - 1.9286 и съответно 44 при норма над 0.30. Коефициентът за финансова автономност е 55.3636 и съответно 2159 при норма над 1, а коефициентът за задлъжнялост е 0.0181 и съответно 0.0005 при норма под 1. Преизчисленията, с включване на претендираните от „Кристал фууд“ ЕООД вземане (включено в балансите) и това на касатора, променят показателите, но и в този им алтернативен вариант са в нормите, посочени в заключението на икономическата експертиза. Включително са изследвани и други алтернативна варианти, които не променят този извод. По изложените съображения твърденията на касатора не съответстват на мотивите на въззивното решение, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос от изложението към касационната жалба е за критериите, въз основа на които следва да се преценява обективното икономическо състояние на дружеството и за значението на коефициентите за обща и бърза ликвидност при определянето му. По същество доводите на касатора са свързани с начина на изчисляване на тези коефициенти, обсъдени от настоящия състав при разглеждане на поставените процесуални въпроси. Следователно и четвъртият въпрос е относим към правилността на решението, а не към принципно възприет подход от въззивния съд за определяне на икономическото състояние на търговеца, който да е в противоречие с практиката на ВКС. По същите съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по първата част на петия въпрос за комплексната преценка на коефициентите за ликвидност за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. Втората част на петия въпрос за приложимостта на преклузиите по чл.131 -133, чл.147 и чл.266 ГПК в производството по несъстоятелност не е поставен в контекст за неправилно прилагане на преклузия от страна на въззивния съд, а отново е свързан с доводите за неправилност поради недопускане на допълнителна задача на икономическата експертиза, които ВКС обсъди. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд