Определение № 1364 от 04.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2604/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. срещу частта от решение №112/27.05.2024г. по в.гр.д.№107/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с която е потвърдено решение №218/01.12.2023г. по гр.д.№120/23г. по описа на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило на 06.12.2022г. ПТП за разликата над 45 000 лв. до претендираните от него 70 000 лв. Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за уважаване на иска за остатъка над 45 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд не е съобразил релевантните, съгласно установената съдебна практика, конкретни обективно съществуващи факти, свързани с търпените от него вреди и установените за страната лимити на застрахователни покрития.Поради това касаторът счита присъденото обезщетение от 45 000 лв. за крайно занижено и неотговарящо на критериите за справедливост. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че решаващият състав на ВТАС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и разрешаването им е в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: 1.Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД? /противоречие с ППВС №4/68г. и решения по т.д.№146/19г. на ІІ т.о. на ВКС и гр.д.№3662/19г. на ІV г.о. на ВКС/ и 2. При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид обшествено-икономическото състояние в страната, в т.ч. тенденцията за увеличаване на застрахователните лимити в страната? /противоречие с ППВК №4/68г. и решения по т.д.№2346/17г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№2575/19г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№795/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№634/10г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№916/11г. на І т.о. на ВКС и т.д.№60/12г. на ІІ т.о. на ВКС/. Искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част касаторът основава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.Счита същото за очевидно неправилно по съображения,че апелативният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, отнасящи се до обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и икономическата обстановка в страната, в т.ч. нарастващите лимити на застрахователните покрития. Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по поставените въпроси. По същество поддържа тезата си за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си съставът на апелативния съд е приел за безспорно установена материалноправната легитимация на ответника като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, както и елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, въз основа на което е намерил иска за доказан по основанието си.Въз основа на установения със заключението на автотехническата експертиза механизъм на автопроизшествието, съдът е приел,че причината за настъпването му е допуснатото нарушение на правилата за движение от водача на извършващия маневра завой наляво лек автомобил, който, без да пропусне движещото се по път с предимство МПС, е навлязъл в лентата за движение на ищеца и е реализирал челен кос удар с автомобила, управляван от него. За да приеме,че определеният от първата инстанция размер на обезщетението за претърпените от ищеца при ПТП неимуществени вреди от 45 000 лв. е справедлив, въззивният състав, приемайки, че в случая са отчетени от съда всички установени със събраните по делото гласни доказателства – показанията на приятелката на пострадалия, приложената медицинска документация и заключението на СМЕ – обстоятелства, обуславящи извършването на преценката според критериите, посочени в ППВС №4/68г., е изложил и собствени мотиви по отношение на тях. Посочил е,че съобразява възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 34г.; вида и характера на получените от него физически увреждания /многофрагментно счупване на основата на втора предстъпална кост и счупване под главичката на трета предстъпална кост на дясното стъпало, довели до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок на обездвижване 45 дни и временна нетрудоспособност за около 3,5 месеца/; причинените му от тях болки, страдания и неудобства и тяхната продължителност /по- интензивни в началото през първите две- три седмици, претърпени са хирургични интервенции, при които е извършено оперативно лечение на счупването на главичката на трета предстъпална кост с фиксиране с Киршнерова игла за 1 месец и поставяне на гипсова лонгета, която е носил до м.март 2023г.; в началото пострадалият не е можел да стъпва на крака си, имал е нужда от чужда помощ в ежедневието за период от около месец и половина, през който период не е можел да се обслужва самостоятелно относно обичайните ежедневни дейности и е бил подпомаган от своята приятелка/; период на възстановяване / болничен предстой от 4 дни, след което лечението е продължило при домашни условия с проведена в периода 20.01.2023г.- 20.02.2023г. рехабилитация чрез физиотерапевтични курсове/; последици от травмите /за период от около три месеца, се е придвижвал с патерици, а след като е спрял да ги ползва, три месеца куцал; значително била ограничена физическата му активност и възможността му да продължи да тренира фитнес; травмата се отразила негативно и върху психо-емоционалното му състояние- непосредствено след ПТП бил в шок, треперел, бил изплашен, след инцидента не искал да се среща с други хора, да ходи на гости, спрял да излиза, станал по- нервен, по-агресивен, страхувал се като шофира или се вози; към м.септември 2023г. все още не е било настъпило пълно възстановяване на движенията на десния долен крайник- имало е намален обем на движение в дясната глезенна става, с намалена дорзална флексия около 10 градуса, при норма 20 градуса; продължавал е да има болезненост при ходене и стоене по- дълго време прав; имал е леки видими деформации, които не подлежат на корекция- изпъкнал над нивото на кожата лилав цикатрикс, с дължина 5 см., със следи от наложени единични шевове, третият пръст на десния крак е с намалена амплитуда на движение, при стъпване върху пода, долната му част не го допира, имал е деформация по гърба на дясното ходило, изразяваща се в лека костна изпъкналост на гърба на ходилото по горно- вътрешната му повърхност, която може да създава неудобства при носенето на по- твърди обувки/; лимитите на застрахователното покритие и обществено- икономическите условия в страната към момента на увреждането. За да обоснове извода си,че не се установяват предпоставки за по-висок от така определения размер на обезщетението, съдът се е позовал на обстоятелствата, че оперативният и възстановителният период са били кратки, протекли са гладко, без усложнения; не предстоят нови операции или провеждане на рехабилитации; от м.април 2023г. ищецът се е върнал на предишната си работа в САЩ, а от края на м.март е започнал да шофира и състоянието, в което се намира, не му пречи да шофира; получената травма не е довела до преустановяване на професионалното практикуване на спорт от ищеца /както самият той е заявил в дадените от него в открито съдебно заседание обяснения/, както и до продължителен период на асоциализация - той се е върнал на предишната си работа четири месеца след инцидента; към момента не се налага ползване на помощни средства при придвижване, което е било необходимо само след сваляне на гипсовата лонгета и при раздвижването; при извършения личен преглед на ищеца на 21.09.2023г. е било установено от вещото лице, че ищецът се придвижва самостоятелно без особености при походката; прогнозата е за пълно възстановяване за период от около година, година и половина, през което време ще отшумят и болките, като дори и при появата на периодични такива, това няма да се отрази на трудоспособността му. Допълнително съдът е отчел факта,че се касае до едно физическо увреждане - счупване на основата на втора предстъпална кост /макар и многофрагментно/ и счупване под главичката на трета предстъпална кост на дясното стъпало, което не е животозастрашаващо; че оперативният и възстановителният период са протекли гладко, без усложнения, не предстоят нови операции или провеждане на рехабилитации; пострадалият е възвърнал обичайния си начин на живот. В допълнение към мотивиране на икономическия критерий е взел предвид и размера на минималната работна заплата към датата на събитието - 710 лв., като на базата на тези съображения е заключил, че обезщетение в размер на сумата 45 000 лв. репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неоснователно обогатяване. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение. Според чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен,нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т.т.1-3 от същия член и алинея. И двата поставени от касатора въпроса, свързани с критериите, по които съдът определя обезщетението за неимуществени вреди от деликт, изпълняват общото изискване за достъп до касационен контрол, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са включени в предмета на спора и обуславят произнасянето на въззивния съд. Начинът, по който съставът му е разрешил тези въпроси, не се отклонява от указанията, дадени както в посоченото от касатора Постановление на Пленума на ВС, така и в цитираната от него, а и в служебно известната на състава такава, тъй като при мотивиране на решението си въззивният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства, е съотнесъл установените въз основа на тях обстоятелства към посочените в постановлението необходими за формирането на извода му за справедлив размер на обезщетението критерии, а именно: вид, степен и брой на причинените травматични увреждания, интензитет на търпените от пострадалия болки и страдания, тяхната продължителност, вид и период на лечебния и на възстановителния процес, възраст на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Съобразил е и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната. Липсата на изрично посочване в решението на размерите на установените към момента на ПТП лимити на застрахователни обезщетения /които,противно на твърдяното от касатора тяхно увеличение, не са били променяни в периода 2018г.-2024г./ не е достатъчно да се приеме,че въззивният съд е формирал крайния си извод в противоречие със сочената от касатора съдебна практика на ВКС. С редица служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС /решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др./ се приема,че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий при определянето на самото обезщетение за неимуществени вреди, а са само ориентир, от значение за преценката на обективния икономически критерий, който съставът по настоящото дело е съобразил, включително и като е взел предвид установената към този момент за страната минимална работна заплата, също възприемана в практиката на ВКС като такъв ориентир. В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Наведените от касатора съображения в обосноваване на това самостоятелно основание за достъп представляват по характера си оплаквания за неправилност по чл.281 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от производството пред касационната инстанция. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му от касатора част. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение