Определение № 4571 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1148/07.03.2025 година, подадена от Ю. М. Х., срещу решение № 17/30.01.2025 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 206/01.07.2024 година на Районен съд Момчилград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 616/2023 година в частта му, с която упражняването на родителските права над роденото от брака дете Г. Ю. Х. е предоставено на майката Ш. А. Х., като е определено местоживеене на детето при същата и е постановено, че занапред то ще се определя от местоживеенето на майката, като е определен режим на лични отношения на бащата Ю. М. Х. с детето Г. Ю. Х. както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца–събота и неделя от 09. 00 часа до 19. 00 часа, както да взема детето при себе си един месец в годината, по време на лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от домът на майката Ш. А. Х., а също така и в частта с която Ю. М. Х. е осъден да заплаща на Г. Ю. Х. ежемесечна издръжка в размер на 350.00 лева, считано от датата на предявяване на иска 21.11.2023 година, заедно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини водещи до промяна или прекратяване на същата. В касационната си жалба Ю. М. Х. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху детето Г. Ю. Х. предоставено на него, а на майката Ш. А. Х. да бъде определен режим на лични отношения с детето, който да отговаря на интересите на последното. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по подадената касационна жалба Л. Г. А. е подала отговор с вх. № 1719/10.04.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 17/30.01.2025 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението. Ю. М. Х. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.02.2025 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 1148/07.03.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че не било спорно по делото, че Ю. М. Х. и Ш. А. Х. били сключили граждански брак на 05.11.2015 година, като от брака си имали едно ненавършило пълнолетие дете–Г. Ю. Х., [дата на раждане], което било видно и от представените удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № .... година от Кметство, [населено място], [община] и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ... година от [община]. От представените като доказателства по делото уведомително писмо рег. № 303000-4397/22.11.2023 година на Началника на РУ на МВР М. и жалба от Ш. А. Х., се установявало, че същата била подала жалба до РУ на МВР М. за нанесени й удари с колан и шамар от Ю. М. Х., който също така я тормозел и заплашвал, че ако подаде жалба няма да й даде да се вижда с дъщеря си. От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен кредит, с дата 23.11.2022 година се установявало, че Ш. А. Х. била изтеглила кредит от „У. к. ф. “ ЕАД [населено място] в размер на 36 000 лева. Съгласно удостоверение изх. № 18/11.12.2023 година, и удостоверение изх. № 17/21.11.2023 година, издадени от Директора на СУ „Х. Б.“ [населено място], Г. Ю. Х. била записана като ученичка в ... „а“ клас за учебната 2023 г./2024 година. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели С. А. Х.-братовчед на Ю. М. Х. и М. Ю. Х.–баща на същия, се установявало, че година октомври 2023 г., Ю. М. Х., Ш. А. Х. и тяхната дъщеря били живели в къщата на родителите на съпруга, когато Ш. А. Х. била напуснала семейното жилище и се била установила да живее при родителите си. Ю. М. Х. бил работил в А. около 3-4 години, както и в България в [населено място] и [населено място]. Сочело се също, че Ш. А. Х. имала свидетелство за управление на МПС и управлявала автомобил, а Ю. М. Х. нямал свидетелство за управление на МПС. Свидетелите О. А. А.-брат на Ш. А. Х. и Н. М. А.-нейна майка сочели пред първоинстанционния съд, че Ш. А. Х. и Ю. М. Х. първоначално живеели в Република Т., а от 2015 година били заживели в дома на родителите на Ю. М. Х., който след това бил заминал да работи в А.. След като се завърнал от А., Ю. М. Х. накарал Ш. А. Х. да изтегли кредит в размер на 40 000.00 лева. Твърдели също, че Ш. А. Х. се била грижила за детето и била направила ремонт на къщата. Имала постоянна работа и закупила автомобил за детето. Ш. А. Х. била напуснала семейното жилище, тъй като Ю. М. Х. бил упражнил физическо насилие спрямо нея. Пред първоинстанционния съд била изслушана и дъщерята на страните- Г. Ю. Х., която твърдяла, че живее в [населено място] с баща си, баба си и дядо си, като с училищен автобус пътувала до [населено място], където учела в училище „Х. Б.“. Също така твърдяла, че в събота и неделя майка й я вземала с кола и отивали в [населено място]. Баща й много време бил работил чужбина като си идвал един-два пъти през годините. Докато баща й бил в чужбина майка й се била грижила за нея. Изразявала желание занапред да живее с баща си, а с майка си да се вижда в събота и неделя. Пред въззивната инстанция били изслушани родителите на детето. Ю. М. Х. заявявал, че Г. Ю. Х. живеела при него в собствена стая с всичко необходимо. Работел в строителството в [населено място], [населено място] и [населено място], като месечно получавал над 2000.00 лева. Твърдял, че Ш. А. Х. не била идвала да взема детето от 4-5 месеца, тъй като то не искало да я вижда понеже не се грижила за нея. Ш. А. Х. твърдяла, че работи на смени във фирма „Т.“, получава около 1500.00 лева и се придвижва с автомобил. Заявявала, че когато отивала да види дъщеря си, тя не искала да общува с нея понеже се страхувала от баща си. Също така пред въззивната инстанция била изслушана социалния работник Н. Е., както и били представени социален доклад изх. № ПР/Д-К-Д/13001/24.10.2024 година и социален доклад изх. № ПР/Д-К-Д/11-001/21.12.2023 година на ДСП Д.. От заключението на вещото лице Т. М. Д. по назначената съдебно-психологична експертиза, както и разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и въззивната инстанция приемала, се установявало, че била налице родителска обич и привързаност между Ю. М. Х. и детето Г. Ю. Х.. Полагани били адекватни грижи за детето в домът на Ю. М. Х. до настоящия момент. Полаганите до сега грижи не се били отразили негативно на душевното му и емоционално развитие и поведение на Г. Ю. Х.. Нямало данни изхождащи от експертното интервю, които с категоричност да давали информация при кого детето се чувства по-добре. Съобщена била причина за предпочитанията й, която не отнасяла конкретно, за който и да било от родителите, а по-скоро до изградените навици и познатата среда. Налице била емоционална привързаност към всеки от родителите. Поставянето на детето в ситуация на избор било предиктор за преживяване на силен емоционален стрес и емоционално объркване у него, което било и причина за консултация е психиатър и посещения при психолог. Налице била родителска обич и привързаност между майка й Ш. А. Х. и детето Г. Ю. Х.. От страна на майката били полагани адекватни грижи за детето до настоящия момент. Не били налице признаци на родителско отчуждение между детето и бащата. Не се установявали данни, които с категоричност да сочели, че отговорите на детето в съдебно заседание от 06.02.2024 година са повлияни от поведението и личността на бащата. Налице била силна емоционална връзка и привързаност между майката и детето. Влияние върху психиката на детето оказвала раздялата на родителите й. Детето било затруднено да приеме раздялата на своите родители като основен наблюдаван поведенчески механизъм било отрицанието. Негативно влияние имало преживяването на емоционалната криза от разпада на семейството и приемане на промяната в начина на живот и отглеждане. Отчитали се прояви на тревожност, затруднено справяне и балансиране на отношения, които били довели до направена консултация с психиатър и психолог и предписана медикаментозна терапия. При така установените данни обосновано и правилно първоинстанционният съд бил приел, че родителските права по отношение на детето Г. Ю. Х. следвало да бъдат предоставени на майката Ш. А. Х., а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. От събраните по делото доказателства било установено, че до октомври 2023 година Ю. М. Х. и Ш. А. Х. били живеели съвместно в дома на родителите на първия, където отглеждали общото си дете- Г. Ю. Х.. Също така било установено, че Ю. М. Х. бил работил продължително време в чужбина и в различни градове на страната в строителството, като продължавал да работи като такъв. След раздялата на страните детето Г. Ю. Х. се отглеждало от родителите на Ю. М. Х. в [населено място], тъй като същият работел като строител в [населено място], [населено място] и [населено място], както сам заявявал в съдебно заседание. В този случай в интерес на детето било то да бъде отглеждано и възпитавано от родител, а не от своите баба и дядо. Поради това родителските права следвало да бъдат предоставени на майката Ш. А. Х.. Както се установявало от доказателствата по делото тя била отговорен родител, като се грижила за дъщеря си и винаги е била близо до нея. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд детето Г. Ю. Х. заявявало, че желае занапред да живее с баща си, а с майка си да се вижда в събота и неделя. Както било посочено в заключението на вещото лице Т. М. Д., причината за предпочитанието на детето да живее при баща си не отнасяла конкретно, до който и да било родител, а по-скоро до изградените навици и познатата среда. Т.е., желанието на детето било повлияно от досегашния начин на живот, а не от ясно изразено предпочитание към някой от родителите си. Също така вещото лице сочело, че детето било поставено в конфликт на лоялност и тежка ситуация на избор. Така, детето споделяло пред вещото лице: „Първо казах, че искам да живея с баща ми. Сега ми липсва и майка ми е не знам. Не знам кой да избера“. Оставането на детето да живее при родителите на неговия баща, на практика щяло да го лиши от родителско присъствие и възпитание, тъй като Ю. М. Х. отсъствал от дома си в продължителни периоди от време. Това от твоя страна създавало предпоставки за недостатъчен контрол по отношение на възпитанието и обучението на детето. Затова, в интерес на детето било родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, както било постановено от първоинстанционния съд. Неоснователни били изложените във въззивната жалба доводи, че промяната на средата, в която живеело детето нямало да бъде в негов интерес. На първо място в живота на детето била настъпила сериозна промяна с оглед раздялата на родителите му, довела до психическо разстройство с паник атаки, както било посочено и в заключението на вещото лице. На следващо място, жилището на родителите на Ш. А. Х. не е непознато на детето Г. Ю. Х.. То било пребивавало там и не са налице данни това да е довело до някакви негативни последици за него. По отношение на присъдената издръжка на Г. Ю. Х., то същата била съобразена изцяло с нуждите на детето и възможностите на Ю. М. Х.. От една страна детето било на тринадесет навършени години, като била ученичка в ... клас за учебната 2023/2024 година, редовна форма на обучение, което предполагала по-високи материални потребности. От друга страна, Ю. М. Х. получавал месечно възнаграждение над 2000.00 лева, както сам заявявал в съдебно заседание, а Ш. А. Х. получавала 1500.00 лева. също по нейни данни. С оглед на това Ю. М. Х. бил в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Г. Ю. Х. в размер на 350.00 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ю. М. Х. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Кърджали да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това от значение ли е по см. на чл. 59, ал. 9 от СК, мнението на детето дадено пред социалните работници и обективирано в психологична експертиза, относно това при кого от двамата родители желае да бъде отглеждано при положение, че детето изразява категорично желание да бъде отглеждано в домът на един от родителите и само изброява причините за това и при положение че по делото няма данни изводите на детето да са формирани въз основа на емоционално въздействие и натиск?; за това на кого от двамата родители принадлежи преимуществото при конкуренция по основните критерии залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, а именно „морален облик“, „материални условия“, „привързаност“, „помощ от трети лица“, ,,полаганите да момента грижи" и други и следва ли съдът да обсъжда всеки един от критериите поотделно или в тяхната съвкупност съобразно данните по делото или може да изгради крайния си извод само въз основа на един критерий изграден на самостоятелно основание и нерегламентиран в закона и практиката на ВКС? и за това кой е най-добрият интерес на детето, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на §. 1, т. 5 от ДРЗЗакрД във връзка с чл. 59, ал. 4 от СК и следва ли съдът да дава подробни мотиви в тази насока при решаване на въпросите относно родителските права?. Твърди се, че по отношение на тези въпроси са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивното решение на Окръжен съд Кърджали противоречи на ППВС № 1/12.12.1974 година и решение № 58/12.02.2014 година, постановено по гр. д. № 6073/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените в изложението на Ю. М. Х. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали до касационно обжалване. При постановяването на решението си съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и социалното обкръжение на двамата родители. Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът не само може, но и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях. Всички обстоятелства са равнозначни и нито едно от тях няма предимство пред другото, поради което възможността на родителя да полага лично грижи за детето следва да се преценява заедно с останалите обстоятелства. Това се отнася също така и до желанието на родителите кой от тях да упражнява родителските права, и до желанието на детето при кой от двамата родители да живее, които желания не обвързват съда, а следва да бъдат преценявани заедно с всички останали обстоятелства по делото. Тези обстоятелства могат да имат различни проявни форми като могат да се отнасят както до обективно съществуващи обстоятелства, така и до поведението и действията на някой от двамата родители. При това трябва да се има предвид и това, че както се посочи изброяването в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. и чл. 59, ал. 4 от СК не е изчерпателно, а примерно, поради което преценката трябва да обхваща не само посочените в тях, а всички обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Съставът на Окръжен съд Кърджали е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на тях и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето, без да дава предимство на едно обстоятелство пред друго, или на определена група обстоятелства пред други такива. С оглед на това въпросите не обуславят допускането на исканото касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали по така поставените въпроси по реда на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Установяването на тази допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е задължение на касатора. Затова в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК трябва не само да бъдат формулирани правните въпроси, служещи като общо основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но и да бъдат изложени твърдения обосноваващи защо допускането на обжалването ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В конкретния случай искането е мотивирано само с посочването на законовата разпоредба, поради което не може да бъде направен извод, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ю. М. Х. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Кърджали да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Ю. М. Х. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 17/30.01.2025 година на Окръжен съд Кърджали, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година, по подадената срещу него от Ю. М. Х. касационна жалба с вх. № 1148/07.03.2025 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Ю. М. Х. ще трябва да заплати на Ш. А. Х. сумата от 741.37 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение