Определение № 50685 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 22/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. М. срещу решение № 651/15.06.2021г. по в.гр.д. № 805/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, XII с-в, с което е потвърдено решение № 904424/09.12.2020г. по гр.д. № 198/2019г. на Благоевградски окръжен съд, ГО, XIII с-в за отхвърляне на предявения от касаторката против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга й – Г. М., настъпила в резултат на ПТП от 10.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 935,65 лв., представляваща законната лихва върху главницата, считаното от датата на увреждането - 10.09.2014 г. до датата на предявяване на иска. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че застрахованият при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач Х. Т. е участвал в пътен инцидент, при който е настъпила смъртта на съпруга на ищцата – Г. М.. По спорния въпрос дали поведението на водача е виновно и противоправно, за да се ангажирана отговорността на застрахователя, САС е съобразил заключенията на вещите лица по единичната и тройната САТЕ, според които най – вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на настъпване на ПТП: на 14.09.2014г. в [населено място] по [улица]се е движил лек автомобил „Ситроен“, управляван от водача Х. Т. със скорост около 48 км.м. На кръстовището на улицата, която води към[жк], отдясно е приближавал велосипедистът Г. М., който се е спускал по наклонената улица с велосипед с неизправна спирачна система, като скоростта му на движение е била около 18 км.ч. Велосипедистът не е спрял на знак „Стоп“ и е започнал да навлиза на пешеходната пътека. Когато е изминал около 1 м. от пешеходната пътека и е бил на разстояние от около 10 м. от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е реагирал, като е задействал спирачната система и е отклонил автомобила наляво, но въпреки това е настъпил удар между двамата участници. Въззивният съд е приел, че водачът на автомобила е възприел опасността своевременно, когато автомобилът му е бил на около 26 м. от мястото на удара, а велосипедистът – на около 10 м. от мястото на удара. Видимостта за водача на автомобила е била ограничена поради наличието на тротоарна пътна ограда – парапет, храсти на крайпътния терен в насипа отдясно на платното за движение и рекламно пано. Непосредствено след като е възприел опасността, водачът на автомобила е предприел намаляване на скоростта неаварийно и е завил волана наляво, но въпреки това е настъпил удар между автомобила и велосипедиста. Приел е, че при така предприетата спасителна маневра ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим, тъй като велосипедистът попада в опасната му зона за спиране /отстоянието е било 26 м., а опасната зона за спиране – 31 м./. Акцентирал е, че независимо от обстоятелството, че действията на водача на автомобила са били технически неправилни, доколкото не е следвало да отклонява движението на автомобила наляво, ударът е бил непредотвратим и при предприемане на аварийно спиране, като в тази хипотеза автомобилът би забавил движението си до момента на удара с не повече от 0,04-0,07 секунди, т.е. ударът би бил в почти същата зона на автомобила, но при скорост в диапазона от 29 км.ч. до 31 км.ч. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на ищцата за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за непредотвратимост на удара за водача на автомобила. Посочил е дадения от тройната САТЕ възможен вариант ударът да ненастъпи, ако водачът на автомобила се е движил в коридор не по далеч от 3,5 м. от десния бордюр, като при възникване на опасността не предприема действия по отклоняване на автомобила наляво или дясно, а предприема аварийно спиране. Изтъкнал е, че вещите лица не са променили крайния си извод за непредотвратимост на удара за водача на автомобила, а са дали заключение в хипотеза, при която велосипедистът се е намирал извън платното за движение в дясно, но е бил в зоната на видимост. Акцентирал е, че тази възможност се изключва, доколкото видимостта на водача е била ограничена от храсти и рекламна табела. С оглед на тези съображения САС е заключил, че искът е неоснователен, тъй като единствената причина за настъпване на инцидента е виновното и противоправно поведение на пострадалия. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следния правен въпрос: „Причинява ли непозволено увреждане водач на ППС, който предприема спасителна маневра „навлизане в платното за насрещно движение“ и причинява смърт на друг участник в движението, ако е могъл да избегне пътно – транспортното произшествие, ако бе изпълнил задължението си по чл.15, ал.1 ЗДвП да се движи възможно най – вдясно на платното за движение и задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП в случай на опасност да намали скоростта или да спре?“. Въвежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/1982г. на ОСНК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че формулираният от касаторката въпрос не покрива изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания, дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, поставеният въпрос е изведен от тезата на касаторката, че въззивният съд е формирал извода си, че единствената причина за настъпване на инцидента е виновното и противоправно поведение на пострадалия, без да изследва дали поведението на водача на лекия автомобил осъществява нарушение на правилата за движение по чл.15, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 ЗДвП. Обосноваността на направените от въззивния съд изводи относно конкретния механизъм на ПТП не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК, доколкото предпоставя извършването на проверка на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства, които са относими към правилността на обжалваното решение. Независимо от това, следва да се отбележи, че въпросът не може да се квалифицира като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради факта, че не кореспондира с решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касаторката иск. За да отрече вината и противоправността в поведението на водача, въззивният съд е приел, че непосредствено след като е възприел опасността, е предприел намаляване на скоростта неаварийно и е завил волана наляво, като независимо от тази спасителна маневра ударът е бил непредотвратим, тъй като велосипедистът попада в опасната зона за спиране на автомобила. Като съществено за спора е преценил обстоятелството, че видимостта на водача е била ограничена от тротоарна пътна ограда, храсти и рекламно пано. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение