Определение № 4081 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2024 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Е. Ф. Х.-П. чрез адвокат Д. Ш. касационна жалба с вх.№ 9531 от 04.10.2024 г. срещу решение № 266 от 24.07.24 г., постановено от Окръжен съд - София по гр.дело № 849/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която след отмяна на решение № 199 от 23.08.2023 г. по гр.д. № 398/2022 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС касаторката е осъдена да премахне част от покривна стреха на двуетажната жилищна сграда в урегулиран поземлен имот *-*, кв.30 по плана на [населено място], която навлиза с около 0,70 метра в съседния имот *-*, кв.30, както и да заплати на Е. М. разноски в размер 1117,60 лева.

Касаторката прави оплаквания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон: сградата била законно построена съобразно предходния регулационен план; строежът бил заварен спрямо действието на ЗУТ, затова бил търпим и не подлежи на премахване. Не били налице неоснователни действия или бездействия на ответницата по иска, а пречките за ползване имота на ищцата били поради изменението на ПУП от 2012 г.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните материално-правни въпроси, по който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационен контрол: 1. Какъв е обемът на доказателствата, които трябва да бъдат събрани, за да се установи наличието на фактическо действие, което противоречи на правния режим на ползване на имота и препятства упражняването на правото на собственост?

2. Допустимо ли е да се приеме, че е налице причинна връзка между пречките за упражняване на правото на собственост от ищеца и поведението на ответника, когато тези пречки произтичат от административен акт, приет след като сградата на ответника е била законно построена? Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор, в който сочи, че касаторката не формулира конкретни въпроси в приложното поле на чл.2801 ал.1, т.1 ГПК, а въпросите, поставени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Акцентира се на изразеното от касаторката съгласие за изменение на плана, предвижданията на който се различават от завареното фактическо положение – предвидено е свързано застрояване, а стената на съществуващата сграда, по която минава страничната регулационна линия, не е калканна. Изложено е, че П. следва да съобрази сградата в съответствие с предвижданията на плана, а не да поддържа състояние, което препятства прилагането му.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от Е. В. М. срещу Е. Ф. Х.-П. иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищцата е собственик на урегулиран поземлен имот *-*, кв.30 по плана на [населено място], ответницата е собственик на съседния урегулиран поземлен имот *-*, кв.30. Искът е основан на твърдения, че построената в имота на ответницата жилищна сграда е незаконна, тъй като е построена в отклонение от одобрения проект - променена е посоката на билото на покривната конструкция, а стрехата от 0,70 м. наддава в имота на ищцата. Строителството на сградата било извършено и в нарушение на плана за регулация и застрояване на двата съседни имота. Според одобрения план, чието изменение през 2012 година било поискано от ответницата, било предвидено свързано застрояване в имотите. В нарушение на това предвиждане сградата на ответницата била свободно стояща, а покривната й стреха навлизала в имота на ищцата с 60-70 см. С това се препятствало правото на ищцата да застрои своя имот в съответствие с издаденото й разрешение за строеж. Отправено е искане ответницата да бъде осъдена да премахне частите от стрехата, навлизащи в имот *-*, кв.30 по плана на [населено място].

Въззивният съд приел от фактическа страна, че имотите на ищцата и ответницата са образувани след разделянето през 2012 г. на УПИ *- * (стар), съсобствен между ответницата и праводателите на ищцата, в който съществувала построена през 1985-1986 г. свободно стояща двуетажна жилищна сграда, собственост на ответницата. Изменението на ПРЗ е одобрено при съгласие на собствениците на УПИ *-* (стар). Извършена е доброволна делба между съсобствениците, при която праводателите на ищцата станали изключителни собственици на УПИ имот *-*, а ищцата – на новия УПИ *- *. След разделянето на стария парцел на два нови общата им граница минава по западната стена на сградата като е предвидено свързано застрояване в двата нови парцела. На ищцата било издадено разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда, но стрехата на сградата на ответницата препятствала изграждането на постройка в свързано застрояване, съгласно предвижданията на застроителния план от 2012 г.

За да уважи негаторния иск, въззивният съд приел, че след изменението на ПРЗ от 2012 г. фактическото положение на сградата не съответствало на предвижданията на плана и издаденото в съответствие с него разрешение за строеж в имота на ищцата - западната стена на сградата на ответницата следвало да е калканна; покривната стреха не трябвало да наддава към парцела на ищцата. Това поддържано от ответницата фактическо положение съставлявало неоснователно действие, с което пречела на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост. Ответницата следвало да съобрази сградата с предвижданията на плана, изменен по нейна инициатива, и да отстрани частта от стрехата, която не отговаря на плана за свързано застрояване и препятства възможността за прилагането му.

С оглед изложените решаващи мотиви поставеният от касаторката втори въпрос обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол, тъй като отразява мотивите на въззивния съд, че ответницата следва да приведе сградата си в съответствие със заповедта за одобряване изменението на ПЗР относно процесните имоти. По този въпрос не е налице известна на настоящия състав практика на ВКС, затова обжалването следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради необходимостта от създаване на практика по него.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение