Определение № 4676 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Х. З., Е. Х. К. и Х. З. З., чрез адв. Б. срещу решение №420/04.12.2023г., постановено по в. гр. д. №425/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявеният от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК по отношение на имот с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м. и имот с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м, находящи се в [населено място], е отхвърлен. Касаторите считат, че решението е необосновано, тъй като изложените мотиви не кореспондират на фактите по делото. Твърдят, че съдът не е съобразил, че събраните доказателства, в т.ч. влязлото в сила решение установяват както правото на собственост на праводателите им, така и осъществяваното владение върху имота. Считат, че актът за общинска собственост, съставен от ответната община не я легитимира като собственик, тъй като имотът не е бил земеделска земя, а мероприятието, за което е бил отчужден не е било реализирано. Излагат, че процесният имот по силата на реституцията и владение, осъществявано от 1998г. до настоящия момент е изгубил общинския си характер, като изобщо липсват доказателства на какво основание общината е придобила собствеността върху процесните части. В „мотивираното изложение“ пълномощникът на касаторите преповтаря съображенията си за необоснованост и немотивираност на обжалваното решение, като отново подробно описва фактическата обстановка по делото, посочвайки съдържанието на предходни съдебни решения, постановени по отношение на същия имот. Излага отново, че ищците се легитимират като собственици на имот с площ 1000кв.м. въз основа на влязло в сила през 1998г. решение по иск с правно основание чл. 97 ГПК/отм./ и прехвърлителна сделка по нотариален акт покупко - продажба № 34, том 1-ви, нот. Дело № 224/1998 год., като осъществяват и владение върху него, след като са го придобили. Твърди, че общината от 1998 година не оспорва правата и владението на имота от ищците-жалбоподатели и не оспорва титула на собственост, удостоверяващ правото на владение на имота идентичен с плана от 1919г. и действащият регулационен план, одобрен 1965 година. Посочва, че с издаването на Акт за частна общинска собственост Община - Б. валидира свои права при липсата на правно основание. Твърди, че ищците са внесли в Община - Б. заснемане с изготвен помощен план и индивидуализиране на имота върху действащият регулационен план, като са владяли същия явно и със знанието на съседите и Община - Б., без пречка и спор по отношение правото им на собственост. През 2012 година влиза КК и КР на [населено място], по който имотът, индивидуализиран на място, е записан първоначално на М. З. с документ за собственост процесният НА описан по-горе. В същото време Община – Б. актува имота на ответниците с Акт за общинска собственост без да уведоми владеещите имота собственици, провежда публичен търг, като след последващите сделки ответникът „ТИТИ -2008“ ЕООД придобива имот с идентификатор [№] като прилежаща площ към къща за гости към своите търговски обект, в който имот владеещи собственици са ищците, разполагащи с права от 1998 година. В заключителната част на мотивираното изложение, се излага, че извършената продажба на търг и последващата покупко – продажба, обективирана в нотариална форма през февруари 2019 година за целия имот не е нищожна, но доколкото се продава чужд имот, то сделката няма вещно-правен ефект. Без да е формулиран материално- правен въпрос, се твърди, че според съдебната практика във връзка с разпоредбите на чл.10,ал. 7 от ЗСПЗЗ [община] без основание е актувала имота като общински въпреки наличието на владение от жалбоподателите, основаващо се на чл. 69 от ЗС, като посочват решение №68/02.08.2021 по гр. дело № 603/2012, 1 ГО - завладяването на имот по скрит начин с публична продан за сметка на трето лице. Считат, че субективният елемент на владението се установява и е достатъчно основание за признаване на давност, което съдът пропуска, като грешно приема владение с акта за общинска собственост, като в тази връзка се позовава на решение №528/11.06.2010 на ВКС по гр. дело №1218/2009г., 1-во ГО и решение №40/04.07.2017г. на ВКС по гр. дело №317/2016г. Ответникът по касационната жалба – [община] излага становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно, обосновано и основателно. На първо място излага, че за ищците липсва правен интерес. Твърди също, че за идентифицирането на имот с пл. №53 е използвана стара скица от плана за 1919г., който е отменен с действащия план на [населено място], одобрен със заповед от 16.02.1965г. Излага, че според действащия план имотът е 100кв.м., а не 1 дка, и нанесен графично попада в парцели, собственост на други лица, които са застроени с жилищни сгради поради което бившият имот №53 не може да бъде възстановен. В заключение се моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски. Ответникът „Тити 2008“ ЕООД, чрез управителя си Й. П. е депозирал писмен отговор, в който излага, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като посочената съдебна практика е неотносима към настоящия спор, а въззивното решение е правилно и законосъобразно. Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от З. З., Е. К. и Х. З. за приемане за установено по отношение на ответниците „Тити-2008“ ЕООД, представлявано от управителя Й. П. и Община-Б., представлявана от кмета, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 43/19.10.2002г с площ от 72 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], както и на поземлен имот с идентификатор [№] в Б., на същия адрес с площ от 283 кв.м. Ищците излагат, че с влязло в сила решение по гр.д.№191/1997г. по описа на РС-Пещера е уважен предявения от праводателката им Денка К. срещу Община –Б. установителен иск за собственост на недвижим имот по действащия ЗРП на Б., към който момент имотът е бил с площ от 980 кв.м., от която част с площ от 407 кв.м. попада в УПИ[№]- баня, а другата част до 1 декар попада в УПИ[№] Горско стопанство в кв.45 по действащия регулационен план. С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №34 том I, нот.д.№224/1998г. ищците са придобили този имот и от 1998г. го владеят необезпокоявано. Твърдят, че имотът по сега действащия КККР попада в поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м., и в поземлен имот с идентификатор [№] целият с площ от 283 кв.м., на административен адрес: [населено място], [улица]. През 2012г. е приета нова КК и КР на [населено място], по която имотът е записан по разписната книга на името на М. И. З., въз основа на нотариален акт №34/1998г. В същото време с акт за общинска собственост №324/11.03.2016г. [община] неправомерно е актувала имота като частна общинска собственост, след което с договор за продажба №Д-3/16.01.2019г. го е продала на Д. Х. Д. /дядо на Й. Г. П./, който с нотариален акт №30/19.02.2019г. го продава на „Тити-2008“ЕООД, представляван от Й. Г. П.. През 2019г. Й. Г. П. е поканил ищците да освободят имота. Чрез депозирания отговор, [община] оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че с решение №8 от 28.11.1992г. ПК-Б. е възстановила правото на собственост на наследниците на Ф. Х. К. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на недвижим имот, представляващ нива от 1 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „Цигански мост“ без номер на парцела и без описани граници и съседи. Няма приложена скица и протокол за въвод във владение, няма и отказ на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Излага, че решението по гр.д.№191/1997г по описа на РС-Пещера, на което се позовават ищците не е придружено със скица съгласно чл.13а, ал.11, т.1 от ППЗСПЗЗ и било неизпълнимо на практика. С нотариален акт №34 от 24.03.1998г., Денка К. е продала на М. З. своя недвижим имот, представляващ земя от 1 дка, бивша нива в местността „Цигански мост“ в землището на Б., заснета като имот с пл.№53 в кв.79 по плана на града, при съседи Д., Н. и път. Твърди, че по действащия регулационен план на Б., одобрен със заповед №389/16.02.1965г. имот с пл.№53 не се намира в кв.79, а за съставяне на горния нотариален акт е използвана скица от обезсиления план от 1919г., по който измерен графично имотът е 100 кв.м., а не 1 декар и наложен върху действащия регулационен план попада в два парцела, собственост на физически лица и улица, които са застроени с жилищни сгради и бившия имот №53 не може да бъде възстановен. По действащия кадастрален и регулационен план в кв.79 не съществува имот пл.№53. Такъв е съществувал в обезсиления план от 1919г., но той не се припокрива с обявения помощен кадастрален план, който е изготвен в съответствие с изискванията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като имоти с пл. №933 и 934 се обединяват под нов 933 като границата между тях се заличава. Такава няма материализирана на място и нанесената в обявения помощен план не отговаря на парцеларната граница между парцели II-за баня и X.- горско стопанство в кв.45 от действащия КРП. Новообразуваният имот №933 е записан като общинска собственост съгласно пар.42 от ПЗР на ЗОС. Ответникът „Тити-2008“ЕООД, чрез писмения си отговор оспорва предявения иск, като твърди, че закупеният от него имот е различен от претендирания с исковата молба. От фактическа страна, съдът е съобразил, че с решение по гр.д.№191/1997г. по описа на РС-Пещера е прието за установено по отношение на [община], че Д. Х. К. е собственик на бивша нива с площ от 1 дка в местността „Цигански мост“, землището на [населено място], при съседи: път, Драгинови, Н. и обменителен магазин. С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №34, том I, н.д. №224/1998г. по описа на РС-Пещера Д. К. е продала на М. И. З. земя с площ от 1 дка- бивша нива в местността „Цигански мост“ в землището на [населено място] с пл.№53 в кв.79 по плана на града, при съседи: Драгинови, Н. и път. С решение №1528 от 26.07.1999г. по гр.д. №315/1999г на ВКС е било обезсилено първ. решение на РС - Пещера, с което е уважен предявеният от М. И. З. против [община] установителен иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ/ отм/ за непълнота в кадастралния план на Б., в който собствения на ищцата имот, закупен с нотариален акт №34/1998г. не e бил заснет. Върховният съд е счел искът за недопустим, тъй като не се установява наличието на спор за имуществено право, който е предпоставка за допустимост на иска по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ. Посочено е, че попълването на кадастралния план следва да се извърши от техническа служба при съответната община по административен ред, уреден в разпоредбата на чл.86 от ППЗТСУ/отм/. Въззивният съд е установил също, че по молба на М. З. за изготвяне на проект за изменение на регулационния план в частта относно кв.45, до Служба по кадастъра – Пазарджик, е изпратено геодезическо заснемане на имот, бивша земеделска земя в местността “Цигански мост“, от което е видно, че приложеното заснемане на този имот припокрива заснемането, направено от наследниците на А. С. Н. и н-ци на А. Н.. Установено е, че с влязло в сила решение от 15.03.2006г. по гр.д.№266/2004г. по описа на РС- Пещера е уважен предявеният от А. А. Н., Г. А. Н., И. С. Н. и Н. А. Нанова срещу М. И. З. и Х. З. З. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на нива с площ от 530 кв.м. част от цяла такава с площ от 674 кв.м., находяща се в землището на [населено място], в местността „Цигански мост“, която по сега действащия план попада в кв.45 УПИ[№]. –за баня, като З. са осъдени да предадат владението върху този имот. Прието за установено е, че през 2011г. ответникът „Тити-2008“ ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №13, том 4, рег.5841 нот.д.№549/2011г. е закупило от Й. С. Й., Д. А. Нанова -Й., И. А. Н. и Г. А. Н. и И. С. Н., Н. А. Нанова и А. С. А. поземлен имот с пл. №1468 в кв.45 по ПУП на Б., попадащ в УПИ X.- за баня с площ от 674кв.м. при граници и съседи: имот с пл.№1477, общинска земя, попадаща в УПИ [№].- за баня и улица; през 2018г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №185, том I, рег.№2111, дело №180/2018г. ответното дружество е закупило от И. А. К. поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 428 кв.м. в кв.45; през 2018г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №195, том I рег.№2229, дело №190/2018г е закупило от Н. Г. Д. ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 72 кв.м., номер по предходен план 1484 в кв.45, парцел X.; през 2019г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №30, том I, рег.№434, дело №30/2019г. ответното дружество е закупило от Д. Х. Д. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД-18- 43/19.10.2012г. с площ от 283 кв., на адрес: Б., [улица] със стар идентификатор [№] в кв.45, който имот продавачът по договора Д. Х. Д. е придобил от [община] по силата на договор №Д-3/16.01.2019г. за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост. От кредитираното от съда заключение на съдебно-техническа експертиза, се установява, че по обезсиления КРП на Б. от 1919г. имот пл.№53 с площ от 426 кв.м. е записан по разписния лист на н-ци на И. К.. Имот с пл.№53 и имот пл.№54 са били включени в парцел V-54 в кв.79 и с урегулирана площ от 980 кв.м. По сега действащия регулационен план на Б., одобрен със заповед №389/16.02.1965г. горният имот не е заснет и нанесен в кадастралната основа на плана. Със заповед №РД-76/05.02.2020г. е одобрено изменение на ПРЗ за кв.45, с което за сметка на УПИ [№]. за баня, УПИ [№] –за горско стопанство и УПИ [№] - за търговия и услуги, се обособява новообразуван УПИ [№] - за търговия и услуги с площ от 1 447 кв.м., който е обозначен с идентификатор [№], [улица], вид територия урбанизирана, с площ 1447кв.м., стар номер 1468, квартал 45, парцел УПИ [№]. Вещото лице посочва, че ПИ с идентификатор [№] с площ от 1 447 кв.м. е съставен от следните имоти: 1. ПИ с идентификатор [№] с площ от 665 кв.м., собственост на „Тити-2008“ ЕООД на основание нотариален акт №162/2011г., бивша собственост на Н. съгласно нотариален акт №13/2011г.; 2. ПИ с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м., собственост на „Тити-2008“ ЕООД по нотариален акт №30/2019г.; 3. ПИ с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м., собственост на „Тити-2008“ЕООД по нотариален акт №195/2018г.; 4. ПИ с идентификатор [№] с площ от 428 кв.м., собственост на „Тити-2008“ЕООД по нот.акт.№185/2018г. ПИ с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м. е бил актуван от [община] с акт №324/11.03.2016г. за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 от ЗОС във връзка с одобряването на КККР на [населено място] от 2012г. Вещото лице посочва, че имотът по нотариален акт №34/1998г. попада с части в ПИ с идентификатор [№]. с площ от 665 кв.м., в ПИ с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м. и в ПИ с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м. по действащата кадастрална карта от 2012г., като в о.с.з. уточнява, че не може категорично да се определи с какви части имотът по НА №34/1998г попада в тези имоти, тъй като такъв имот не е бил нанесен изобщо в плана от 1965г. и в действащия план от 2012г., а съществува само документално по нотариалния акт. В КП от 1919г. съществува имот с пл.№53 в кв.79 с площ от 426 кв.м.; не са открити данни този имот да е бил одържавяван или отнет по друг начин; липсва информация за геодезично заснемане на този имот за нанасянето върху действащия план по реда на чл.86 от ЗТСУ/ отм/. При така установеното, въззивният съд е счел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като наличието на правен интерес се обосновава със съставения акт за общинска собственост №324/11.03.2016г., с който [община] е актувала като частна общинска собственост имота, който ищците твърдят, че владеят от 1998г. Впоследствие имотът бил придобит от „Тити-2008“ЕООД, чийто управител И. Г. П. през 2019г. ги поканил да го освободят и да му предадат владението. С оглед кредитираното заключение на СТЕ, въззивният съд е приел, че към датата на влизане в сила на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ обн. ДВ бр.96 от 05.11.1999г./, е действал кадастралния план за Брациговор от 1965г., според който УПИ [№]. – за баня и УПИ-X.-горско стопанство в кв.45 отредени за обществени мероприятия, заедно с УПИ [№] - за търговия и услуги, са обособени в новообразуван урегулиран поземлен имот [№] - за търговия и услуги с площ от 1447 кв.м. Това изменение е одобрено със Заповед РД76/05.02.2020г на кмета на [община] и новообразуваният имот е обозначен като поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 1447 кв.м., включва четири имота както следва:поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 665 кв.м., поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м., поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м. и поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 428 кв.м. Предвид което и съгласно разпоредбата на пар.7, ал.1, т.3 от ЗМСМА/ обн.ДВ бр.77/1991г. в сила от 17.09.1991г./, въззивният съд е счел, че по отношение на поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м. са били налице предпоставките по пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, поради което законосъобразно имотът е бил актуван с Акт №324/11.03.2016г. като имот- частна общинска собственост. Изложил е, че доколкото към датата на сключване на договор №Д-3/16.01.2019г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, общината се е легитимирала като собственик на поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 283 кв.м. по силата на закона, то тя валидно е прехвърлила собствеността си на Д. Х. Д., който от своя страна с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №30, том I, рег.№434, дело №30/2019 е прехвърлил имота на ответното дружество. Собствеността върху ПИ с идентификатор [№] с площ от 72 кв.м. по КККР е придобита от Тити -2008 ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №195, том I рег.№2229, от Н. Г. Д., който се е легитимирал като собственик въз основа на нотариален акт №73, том III, рег.№4699, дело №392/2012г. Във връзка с решение по гр.д. №191/1997г. по описа на РС- Пещера, на което жалбоподателите се позовават, въззивният съд е посочил, че имотът по нотариален акт №34/1998г. е бил възстановен на праводателката Денка К. като земеделски в стари реални граници, поради което приложима е била разпоредбата на чл.86а от ППЗТСУ/ДВ бр.6/1998г./, съгласно която правото на собственост се възстановява по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, тоест по реда на реституционните закони. По делото няма данни за последвала административна процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, регламентирана като такава за реституиране на правата на бившите собственици, като се възстанови и индивидуализира техния имот, като в същото време е отбелязано от съда, че имотът по нотариален акт №34/1998г. е индивидуализиран по обезсилен план от 1919г., а по действащия план на Б. от 1965г. липсва имота, посочен по нотариален акт №34/1998г. като няма данни за нанасянето на такъв имот в кадастралния план по реда на чл.86а от ППЗТСУ /отм/, нито данни за приключило реституционно производство и данни за реално възстановен имот с решение и скица от съответния административен орган. Въззивният съд е изложил също, че ищците не са могли да придобият процесния имот по давност, тъй като въпреки твърдяното фактическо владение, считано от 2016г. и продължаващо към датата на подаване на исковата молба, което съдът не е приел за безпротиворечиво установено от показанията на разпитаните свидетели/, то с оглед действалия мораториум и приложението на нормата от 08.02.2022г. давността не е текла и придобивно основание по чл.79, ал.1 от ЗС е непротивопоставимо на правата на [община]. Предвид изложеното, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, с което предявеният иск по чл. 124 ГПК е отхвърлен, като правилно и законосъобразно. При така развитите мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение / чл. 280, ал. 2 ГПК /. Съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на визираното тълкувателно решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в т. нар. „мотивирано изложение“ към касационната жалба са наведени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не е изложено нито едно от основанията за допустимост на касационната жалба, посочени в чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, свързан с приложението на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ или чл. 69, 71 и 72 ЗС като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Решение №68/2.08.2013г. /посочено в КЖ с година 2021г., каквото съставът не откри/ на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., съдържа произнасяне по допуснатия до касационно обжалване въпрос относно придобиването на собствеността по давност и конкретно дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито. Доколкото касаторът не е конкретизирал правен въпрос, то не може да се прецени относимостта на това решение към настоящия казус. Следва да се посочи, че според въззивния съд държавата/общината не е придобила имота по давност, а по силата на закона - параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр.96 от 05.11.1999г./, като подробно е изследвано наличието на предпоставките за това, а именно, че още в кадастралния план за Брациговор от 1965г. е отбелязано, че УПИ [№] е отреден за баня и УПИ [№] – за горско стопанство в кв.45, т.е. и двата имота са отредени за обществени мероприятия. Относно субективния елемент на владението, касаторите са посочили две решения, както следва: Решение № 528 от 11.06.2010г. на ВКС по гр. д. №1218/2009г., I г. о., е постановено в хипотезата на чл. 290, ал. 1, т. 2 от ГПК относно приложението на института на придобивната давност и конкретно следва ли купувачът по предварителен договор, на когото е предадено владението да доказва отблъсване на владението на собствениците-продавачи и може ли да се присъедини владение, започнало да тече по първия предварителен договор на основание чл. 82 от ЗС към владението, предадено по силата на втория предварителен договор и към владението, упражнявано от съпруга при съвпадение, като е прието, че в конкретния случай с подписване на втория предварителен договор от 15.02.1999г., ответницата е признала правото на собственост на собствениците по дарение и с това е прекъснато установеното от нея владение. Затова не е налице присъединяване на владението по първия предварителен договор с това по втория, съгласно предвидената възможност на чл. 82 от ЗС, а прекъсване на владението по първия предварителен договор със сключването на втория. В Решение №40 от 4.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2016 г. /номерът на делото в КЖ е посочен като 317, но такова съставът не откри/, II г. о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие с Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК по въпроса за необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор, като в решението се приема, че когато фактическата власт върху съсобствена част от имот е предадена на основание предварителен договор за продажба, то тя изначало има характер на владение - упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, тъй като има увереността, че ще придобие собствеността. Поради това, за придобиване на имота по давност, не е необходимо да се доказва т. нар. преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене. Такова би било нужно, ако се твърди завладяване и придобиване по давност на части на съсобственици, с които не е сключен предварителен договор. Така посочените решения са постановени при съвсем различна фактическа и правна обстановка. И тук следва да се посочи, че доколкото в изложението липсва правен въпрос, то не може да се извърши прецени за релевантността на тази практика към настоящото дело и по какъв начин разрешенията, съдържащи се в тези решение могат да намерят приложение в настоящия казус. За разрешаване на настоящия спор за собственост, от съществено значение е изложеното в заключението на СТЕ, че не може да се установи точното местоположение на имота, който ищците са закупили с договора за покупко-продажба от 24.03.1998г., обективиран в НА №34. В последния, имотът е индивидуализиран като „бивша нива в местност „Цигански мост“, заснета с пл. № 53 в кв. 79 по плана на [населено място]. Не би могла да се съобрази и силата на присъдено нещо на влязлото в сила на 17.07.1997г. решение на РС – Пещера, с което е прието за установено по отношение на [община], че Денка К. е собственик на бивша нива от един декар в м-ст Цигански мост“, тъй като имотът в диспозитива също не е достатъчно добре индивидуализиран. Следва да се има предвид, че с решението на ПК от 28.11.1992г. се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници на нива от 1 дка в м-ст Цигански мост, но към решението липсва скица, като липсват и доказателства административната процедура по възстановяването да е завършила. Със съдебното решение, посочено по-горе, с което предявеният иск по чл. 97 ГПК /отм./ срещу [община] е уважен, също липсва скици и достатъчна индивидуализация на имота. В НА 34 от 1998г. имотът е посочен с площ от 1 дка с пл. №53 в кв. 79 по плана /без посочена година/ на [населено място]. Според константната съдебна практика, индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Доколкото по настоящото дело е възникнал проблем с идентификацията на имота, то въззивният съд, в съответствие със съдебната практика е съобразил заключението на СТЕ, че не може да се направи категоричен извод за точното местоположение на имота, описан в НА 34, тъй като е с посочен с пл. №53 по план от 1919г., който е отменен с действащият план от 1965г. Вещото лице в о.с.з. обяснява, че такъв имот съществува само документално, не може да се посочи с какви части попада в имотите по сега действащата кадастрална карта, тъй като не е нанесен нито в кадастралния план от 1965г., нито в КК, одобрена през 2012. Вещото лице е открило подобен имот – с пл. 53 в кв. 79 в кадастралния план от 1919г., но с площ 426 кв.м., който имот след влизане в сила на плана от 1965г. вече не съществува. След извършена справка [община] е установил, че във връзка със съдебното решение не е изпълнена процедурата по чл. 86 ППЗТСУ, т.е. кадастралната основа не е била попълнена, поради което и имотът не съществува по действащия план. Имот пл. 53 с площ 426 кв.м. и имот с пл. 54 са включени в парцел V-54 в кв. 79 с обща площ 980 кв.м. В тази насока следва да се прецени и представеното по делото решение от 22.07.1998г. на РС –Пещера, с което е уважен иска по чл. 32, ал.1, т.2. ЗТСУ. В същото решение са посочени точните граници на имота по НА 34 и е било придружено със скица, но доколкото решението е било обезсилено като недопустимо поради липса на спор за материално право, то е следвало съобразно указанията на ВКС да се предприеме процедурата по чл. 86 ППЗТСУ, каквато очевидно не е проведена. От всичко изложено се налага извод, че за процесния имот са водени множество дела, но геодезично заснемане и попълване на кадастъра в [община] не е направено. Отделно от това, следва да се посочи, че с влязло в сила на 21.11.2007г. решение на РС –Пещера е прието за установено по отношение на М. З. /наследодателка на ищците/, че ищците Н., в качеството си на наследници на А. Н., се легитимират като собственици на нива с площ 530 кв.м. в м-ст Цигански мост, който по сега действащия план попада в УПИ [№] - за баня, като ответницата е била осъдена да им предаде владението. За да уважи иска по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че административната процедура по възстановяване на правото на собственост на върху имота на ищците Н. е приключила- имотът е заснет и идентифициран, ищците разполагат със скица, докато ответницата З. е закупила имот, по отношение на който реституционното производство по възстановяване на собственост в стари реални граници не е завършило. Именно от тези праводатели през 2011г. ответникът „Тити-2008“ ЕООД с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №13, том 4, рег.5841 нот.д.№549/2011г. е закупило поземлен имот с пл. №1468 в кв.45 по ПУП на Б., попадащ в УПИ [№] - за баня с площ от 674кв.м. Не се установява и твърдяното за осъществявано от ищците фактическо владение, започнало през 1998г., доколкото в съдебното решение по гр. дело №191/1997г. на РС- Пещера и в решението на ПК от 28.11.1992г. имотът не е бил индивидуализиран с граници, нито е имало скица, представляваща неразделна част от тези актове, нито има данни за въвод във владение посредством материализиране на място граници, за да се прецени в какъв обем и върху коя част е била осъществявана фактическа власт от ищците. Тяхната праводателка е разполагала само с установително решение на ПК за признаване право на собственост на наследниците на Ф. К. върху нива от 1000 дка в м-ст „Цигански мостове“ без посочване на граници, поради което имотът, закупен от тях не може да бъде индивидуализиран с местоположение. Липсват и доказателства за успешно приключила процедура по чл. 86а ППЗТСУ, имотът не е нанесен в кадастралния план, нито може да бъде определено фактическото му положение. В обобщение, настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1 ГПК. ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация [община] следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Ответникът „Тити-2008“ЕООД въпреки, че е обективирал искане за присъждане на разноски, не е представил доказателства за направени такива, нито за техния размер, поради което разноски за производството пред настоящата инстанция не му се присъждат. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение