Определение № 801 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. К. и В. Ц. Й. – К. и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. срещу решение №3/07.01.2015 г. по в. гр.д. №526/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 3162/2013 г.на Окръжен съд [населено място], с което е развален сключения между страните договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в НА №70, том І, рег.№3284, дело №45/2010 г. на нотариус Л. Г. с район на действие Районен съд [населено място] ,с който П. К. К. и В. Ц. Й. - К. продават на З. Т. С., придобитият в СИО недвижим имот - ателие №7а, с административен адрес [населено място], [улица]/6А на четвърти етаж, с площ от 31.64 кв.м, ведно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата; На осн. чл. 189 ЗЗД П. К. К. и В. Ц. Й. - К. са осъдени да заплатят на З. Т. С. сума в размер на 30731лв., представляваща платена цена по договора за покупко- продажба, ведно със законната лихва ,считано от датата на исковата молба -15.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 18 165 лв. неустойка по договора за покупко - продажба, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба 15.10.2013 г. до окончателното изплащане на главницата и разноски в размер на 4 343 лв.

Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.

Ответникът по касация З. Т. С. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Налице ли са основанията за разваляне но договора за прехвърляне на недвижим имот, след като купувачът не е отстранен от имота, а само са предприети действия за изнасянето му на публична продан, но тя все още не е приключила и купувачът не е отстранен фактически от имота.

2. Нищожна ли е уговорката за неустойка поради противоречие с императивни правила на закона и на морала, когато излиза извън обичайните си функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна.

По отношение на първия въпрос касаторът счита, че е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото според него липсва създадена практика със задължителен и незадължителен характер.

Досежно вторият въпрос се позовава на критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като твърди, че в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговата разрешаване в Решение №247/11.01.2011 г. по т.д. №115/2010 г ТК, ІІ т.о. на ВКС и Р №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. ТК, ІІ т.о. на ВКС, които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер. Според тези решения нищожността на неустойката е налице когато излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване са касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на така формулираните въпроси да е обосновано и изпълнено допълнително основание/критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая не е налице втората комулативна предпоставка.

По първия правен въпрос съдебна практика е обобщена по задължителен начин с решение №424/24.01.2012 г., постановено по гр.д. № 1872/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., което е постановено при усл. на чл. 290 ГПК и е служебно известно на съда .Със същото е прието, че „ законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще,защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Затова купувачът може да развали договора за продажба по реда на чл. 87,ал.3 ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които претърпява от неизпълнението / чл. 189,ал.1 ЗЗД/и в двете хипотези стига да е добросъвестен.

Доколкото съдебната практика е обобщена по задължителен начин с решение по чл. 290 ГПК,критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е налице.Същевременно в обжалваното решение формулираният от касатора въпрос е разрешен в съответствие с неговото разрешаване в цитираното решение.

По вторият въпрос: С цитираните решения се дава задължително тълкуване на закона по въпроса кога клаузата за неустойка е нищожна. Дали обаче неустойката така както е договорена излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е въпрос на конкретна преценка по делото. Следователно на базата на формулираната дефиниция за нищожност на неустойката не може да се направи извод относно нищожността на процесната неустойка и следователно да се констатира противоречие с цитираните решения.

По изложените съображения не са изпълнени комулативно зададените изисквания за допустимост на касационното обжалване.

С оглед изхода на делото, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.