Определение № 256 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 69/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], и на Р С. Т. - синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу решение № 1683 от 26.10.2012 г., постановено по т. д. № 1573/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 65 от 10.10.2011 г. по т. д. № 594/2010 г. на Пернишки окръжен съд, допълнено по реда на чл.248 ГПК с определение от 30.01.2012 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационните жалби се излагат идентични оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона като се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторите поддържат, че като е обезсилил първоинстанционното решение поради констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, и е върнал делото на първата инстанция с указания за предприемане на процесуални действия за поправяне на молбата, вместо сам да извърши тези действия, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл.129, ал.2 във вр. с ал.4 ГПК. Навеждат доводи, че постановявайки решение при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. В приложените към жалбите изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба. Допускането на касационно обжалване е обвързано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдение, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2001 г. /т.4/ на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 88/22.03.2011 г. по т. д. № 787/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 27/08.03.2010 г. по т. д. № 521/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 96/26.05.2010 г. по т. д. № 621/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът по касация В. Ю. Г. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК. Производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 215 от 30.09.2013 г. до приключване на тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и е възобновено с определение № 377 от 17.12.2013 г. след постановяване на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по посоченото дело. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.2 ГПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. За да обезсили обжалваното пред него решение по т. д. № 594/2010 г. на Пернишки окръжен съд, Софийски апелативен съд е приел, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено при нередовна искова молба, недостатъците на която не са отстранени по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Въззивният съд е преценил, че нередовността се изразява в несъответствие между наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за сключен между [фирма] /н./ и ответника В. Г. договор за продажба на правото на строеж върху недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 331 том ІІІ, рег. № 8288, дело № 409/15.12.2008 г. на нотариус Ал. Д., и формулирания петитум за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, на основанията по чл.647, т.3 и т.7 ТЗ /ред. ДВ бр.84/2000 г. и ДВ бр.38/2006 г./, на договор за продажба на имотите, обект на правото на строеж, какъвто не се твърди да е сключван между страните. С мотив, че нередовността на исковата молба обуславя недопустимост на разгледаните искове и на постановеното по тях решение, след обезсилване на решението делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки окръжен съд с указания за оставяне на исковата молба без движение с предоставяне възможност на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума и за съобразяване недопустимостта на направеното от синдика искане за връщане на недвижимите имоти в масата на несъстоятелността. Като последица от обезсилване на решението е обезсилено и определението от 31.01.2012 г., с което по реда на чл.248 ГПК първоинстанционният съд е присъдил разноски и държавна такса за производството по т. д. № 594/2010 г. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Касаторите са навели доводи за недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба, но данните по делото не създават предположение за недопустимост на решението като самостоятелно основание за допускането му до касационно обжалване. Нередовността на исковата молба е без значение за допустимостта на въззивния акт, тъй като с него въззивният съд не се е произнасял по съществото на правния спор, а е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане с указания за прилагане на чл.129, ал.2 ГПК. С оглед извода на въззивния съд, че констатираната от него нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, е основание за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за извършване на предвидените в чл.129, ал.2 във вр. ал.4 ГПК процесуални действия, поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба е обуславящ за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4, са дадени задължителни за съдилищата в Република България указания, че в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор въззивният съд може при констатация за дефекти в исковата молба, които не са отстранени от първоинстанционния съд, да остави исковата молба без движение, съгласно чл.100 ГПК /отм./, аналогичен на чл.129 ГПК от 2007 г., и да даде на ищеца указания за тяхното отстраняване; Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички нейни реквизити, посочени в чл.98 и чл.99 ГПК /отм./, съответно чл.127 и чл.128 ГПК, при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните по делото, уточнението не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./, съответно чл.214 и чл.228 ГПК; Въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане в хипотезата на чл.100 ГПК, съответно чл.129 ГПК, а следва сам да даде указания за поправяне на исковата молба и само в случай на тяхното неизпълнение може да обезсили решението и да прекрати производството по делото; В този случай, съобразно указанията в т.7 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд се произнася с решение, а не с определение за прекратяване на делото. С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.5, Върховният касационен съд се е произнесъл, че извън хипотезата на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице, постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за поправяне по реда на чл.129 ГПК на нередовност на исковата молба, която не касае надлежната процесуалноправна легитимация на ответниците по иска и чието отстраняване не предполага недопустимо изменение на предявените искове. Като е обезсилил решението в хипотезата на чл.129 ГПК, вместо да проведе производство по чл.129 ГПК за отстраняване на констатирания дефект на исковата молба, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в цитираните тълкувателни решения, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед законодателното изменение на чл.649, ал.6 ТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., в сила от 04.03.2013 г., касаторите не следва да заплащат предварително държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,