Определение № 660 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 815/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на Ю. Е. Ю. чрез адвокат С. Д. срещу определение № 289/12.11.2013 г. по гр. д. № 5725/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о, с което е оставена без разглеждане като недопустима заради цената на иска негова касационна жалба срещу решение № 1032 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 941/2013 г. на Варненския окръжен съд. С въззивното решение e потвърдено решение № 4/02.01.2013 г. по гр. д. № 831/1997 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател негаторен иск за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия по извършване на строителство на сграда в техния собствен имот без разрешение за строеж и на строителни работи на граничната с ищцовия имот линия, както и да възстановят съществуващото преди това положение. С определение № 139/17.03.2014 г. производството по настоящето дело е спряно до приключване на т. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС поради преюдициалност на въпроса, предмет на тълкувателното дело, за приложимостта на правилата на чл. 1 и чл. 2 ЗДЛ при преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК при касационно обжалване на въззивни актове, когато цената на иска е определена при условията на чл. 55 - 58 ГПК /отм./. Решението по т. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС от 02.10.2014 г. е обявено на 27.10.2014 г., следователно тази пречка по движението на делото е отпаднала и на това основание то следва да бъде възобновено. Междувременно, в периода от спиране на делото до настоящия момент, с разпореждане на Председателя на ВКС от 17.06.2014 г. е образувано т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, част от предмета на което, под т. 1, б „а”, е и въпросът за цената на иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС и дължимата по него държавна такса, в частност неоценяем или оценяем е този иск и ако е оценяем, как се определя неговата цена. Посоченият по-горе, включен в предмета на т. д. № 4/2014 г. на ОСГК, въпрос, се явява преюдициален за разрешаването на правния спор, предмет на настоящето производство. Самият жалбоподател чрез адвоката си изрично е релевирал като довод за неправилност на атакуваното определение схващането на част от съдебните състави на ВКС, дало повод за образуване на тълкувателното дело, че искът с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е неоценяем. Ето защо настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че отново е налице пречка за даване ход на делото и на основание чл. 292 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК същото следва да бъде спряно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.