Определение № 1561 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 111/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 273 от 17.10.2022 г. по в.гр.д.№ 229 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 32 от 12.05.2022 г. по гр.д.№ 209 от 2021 г. на Районен съд- Златоград за отхвърляне на предявените от С. А. К. срещу З. М. К. искове:

1. с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху самостоятелен обект с идентификатор ..... (приземен етаж), находящ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ......; върху стопанска сграда с идентификатор ....., както и върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-05-08 от 01.10.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК;

2. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху гореописания приземен етаж с идентификатор ..... и стопанската сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] от 2003 г., като премахне и освободи от същите складираните вещи и

3. с правно основание чл.59, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца обезщетение под формата на месечен наем на ползваните от нея приземен етаж и стопанска сграда, описани по-горе, както и на 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] от 2003 г., в общ размер от 137 лв., считано от датата на предявяване на иска до освобождаване на имотите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателно изплащане на сумите.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и всички релевантни за изхода на делото доказателства ?

2. Представляват ли процесният приземен етаж и съответно стопанската сграда обекти, които да могат да бъдат предмет на правна сделка, респ. възможно ли е правото на собственост върху тях да се притежава самостоятелно, или същите са принадлежност към първи жилищен етаж и независимо от непосочването им в нотариалните актове са придобити от ищеца въз основа на покупко-продажба, следвайки собствеността на главната вещ ?

3. Може ли лице да запази собственост на избено помещение, без да притежава жилище в сграда етажна собственост ?

По поставените въпроси касаторът счита, че е налице противоречие с решение № 207 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 867 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 26 от 23.02.2017 г. по гр.д.№ 3024 от 2016 г. на ВКС, ГК, І г.о.,решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 300 от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 4521 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 524 от 2015 г. на ВКС, ГК, І г.о., т.1 от Тълкувателно решение № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС, т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 111 от 03.11.2015 г. по т.д. № 1544 от 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд изцяло е повторил изводите на първоинстанционния съд и никъде в решението си не е дал отговор на следните въпроси:

1. Може ли да съществуват жилища без складови помещения във и извън сградата ?

2. Може ли съдът да сочи за складова площ тавана, без да има данни дали там има достатъчно височина и обем за складови помещения ?

3. Може ли съдът да се позовава на приключило гражданско дело за разпределение на общи части от сградата, по което дело ищецът не е бил страна ?

4. Кога „подпокривното пространство на жилищната сграда“ може да се приеме, че е складово помещение към два жилищни етажа ?

5. След като е прието, че построеното е изпълнено по план, а планът е за изби, нанасянето на избения етаж в кадастъра превръща ли го в самостоятелен обект и необходим ли е проект за преустройство ?

6. Всеки избен етаж ли може да се превръща в самостоятелен обект на собственост, ако се нанесе в кадастралната карта ?

В писмен отговор от 12.12.2022 г. ответницата по жалбата З. М. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поради това моли то да не бъде допускано. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба срещу частта от въззивното решение по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане: цената на този иск, определена съгласно нормата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е ПОД 5 000 лв. и според ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в тази част решението не подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба срещу останалите части на въззивното решение е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост /искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си по исковете за собственост, въззивният съд е приел за установено, че процесната жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и подпокривно пространство, както и стопанска сграда, са били собственост на М. А. К. (М. С. К.) и Х. А. К. (М. М. К.) в режим на СИО. Двамата са родители на А. К. /баща на ищеца С. К./ и на ответницата З. К.. В резултат на извършени от родителите разпоредителни сделки А. К. е придобил по дарение 1/2 ид.ч. от дворното място и втори жилищен етаж, а З. К. е придобила срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от дворно място, ведно с приземен етаж, първи жилищен етаж и гараж. На 17.03.2017 г. З. К. е продала на третото лице Й. Т. притежаваните от нея първи жилищен етаж, ведно с прилежащата 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, както и 1/4 ид.ч. от поземления имот и правото на строеж и надстрояване на масивна сграда с идентификатор ...... Ищецът С. К. е придобил от Й. Т. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 48 от 23.03.2017 г., посочения първи жилищен етаж, ведно с прилежащата 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, както и 1/4 ид.ч. от дворното място и право на строеж за надстрояване върху масивната сграда. След тези разпореждания З. К. е останала собственик на приземния етаж, 1/4 ид. ч. от дворното място и на стопанска сграда с идентификатор ..... - хангар, депо, гараж.

В представеното по делото удостоверение по чл.202 ЗУТ е удостоверено, че в поземлен имот с кратък идентификатор 34.182 по кадастралната карта на [населено място] са построени МС със застроена площ 14 кв.м. и ЗМЖ със застроена площ 96,57 кв.м., състояща се от следните обособени самостоятелни обекти: 1. обособен обект приземен етаж със застроена площ 96,57 кв. м., от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка- 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, четири стаи, тоалетна и склад (собственост на ответницата); 2. обособен обект първи жилищен етаж със застроена площ 106,23, от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка - 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение, две тераси/, плюс 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство (собственост на ищеца); 3. обособен обект втори жилищен етаж със застроена площ 106,23 кв.м., от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка - 14,10 кв.м. /съдържа: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение, две тераси, плюс 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство (собственост на бащата на ищеца) и 4. обособен обект гараж /МС/ със застроена площ 14 кв.м., съдържа: гаражно помещение (собственост на ответницата). В удостоверението е посочено, че описаните части са обособени обекти по смисъла на чл.202 ЗУТ, които могат да се ползват самостоятелно и отговарят на одобрен инвестиционен проект.

Въз основа на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че в кадастралната карта са нанесени три самостоятелни обекта и стълбище. Одобрен е архитектурен проект за сграда с два жилищни етажа и един избен етаж, който е надземен. Сградата е проектирана като еднофамилна, с едно общо вътрешно стълбище. В кадастралната карта сградата е многофамилна, обособени са три самостоятелни обекта и стълбището е нанесено отделно. Вещото лице сочи, че по проект избеният етаж се състои от четири помещения, коридор и санитарен възел, като при огледа е установило, че в момента избеният етаж е изпълнен по проект, като две от помещенията са обединени в едно и в него се влиза през двойна врата; етажът е с височина 2.35 м.-2.40 м., като в задната част на сградата - южната, е вкопан с около 50 см. в терена, мерено от пода. Съществуват изградени електрическа и ВиК инсталации, стените и таваните са измазани, подовите покрития са замазка в голямото помещение, балатум в две от стаите, мозайка в санитарния възел, който е снабден с мивка и тоалетна чиния, дограмата е новопоставена и е П.. В момента на огледа от вещото лице в етажа има складирани вещи и материали. По отношение на МС с идентификатор ..... с площ от 14 кв.м. вещото лице установява, че за построяването е издадено разрешение за строеж за стопанска сграда. Същата е масивна, едноетажна, като покривът е обособен като тераса, с метална ограда и външни стълби от юг. Сградата се намира на едно ниво с приземния етаж, с предназначение - хангар, гараж, депо /реално - склад/, но е самостоятелна и няма функционална връзка с етажа. Вещото лице дава заключение, че към приземния етаж принадлежат общите части от сградата с идентификатор ......; към първия жилищен етаж принадлежат общите части на сградата, 14,10 кв.м. стълбищна клетка /на нивото на етажа/ и 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, а към втория жилищен етаж принадлежат общите части от сградата и 1/2 ид. част от подпокривното пространство. П. етаж с идентификатор ...... и сграда с идентификатор ...... не са свързани, а приземният етаж е обособен като жилище и може да се ползва като жилище. Сграда с идентификатор ..... е самостоятелна сграда, с предназначение хангар, гараж, депо, но реално представлява склад и не може да се обособи като жилище. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че по проект приземният етаж е избен етаж, но е надземен с високи прозорци, в двете стаи има поставен балатум и врати, има и санитарен възел, може да се направи кухня, поради което няма проблем да се ползва за жилище, ако съответно бъде пригодено. В кадастъра този етаж вече е нанесен като самостоятелен. При извършения оглед на втори и трети жилищен етаж вещото лице е констатирало, че към тях няма специално обособени складови помещения. Сочи още, че стопанската сграда във вида, в който е, не може да се ползва за гараж, тъй като има малка врата и денивелация откъм улицата.

За изясняване състоянието на имота и начина на ползването му са събрани и свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали процесният приземен етаж с идентификатор ...... и стопанската сграда с идентификатор ...... представляват принадлежност към първи жилищен етаж и независимо от непосочването им в нотариалния акт за покупко-продажба на ищеца, следвайки главната вещ (първия жилищен етаж), са придобити от него, или същите са самостоятелни обекти и собственикът може да запази правото си на собственост върху тях. Съдът е анализирал разпоредбите на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ, § 1, т.1 ЗКИР и чл.39 ЗС и е приел, че основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост, освен обособеността му като етаж или част от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Приел е още, че съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него- в мазе, таван или стопанска сграда. Когато избеният етаж има самостоятелен вход, отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен обект и има предназначението на „друг вид самостоятелен обект в сграда“, обстоятелството, че се намира в жилищна сграда не означава, че е складово помещение към първия жилищен етаж, след като същият има друго складово помещение-таван. В конкретния случай от представеното по делото удостоверение по чл.202 ЗУТ, схема на самостоятелен обект в сграда и скица се установявало, че като обособени обекти са описани: приземният етаж със застроена площ от 96,57 кв. м. (от тях по 1/3 ид.ч. от стълбищна клетка- 14,10 кв.м.); първи и втори жилищни етажи, както и гараж (МС) със застроена площ от 14 кв.м. Предназначението на самостоятелния обект с идентификатор ..... е „друг вид самостоятелен обект в сграда“, а обект с идентификатор ...... е с предназначение: хангар, депо, гараж. Съдът е посочил, че удостоверението по чл.202 ЗУТ, както и представените скици и схеми от С. представляват официални удостоверителни документи, които не са оспорени по надлежния ред от жалбоподателя и имат обвързваща формална доказателствена сила. В удостоверението е отбелязано, че описаните обособени части могат да се ползват самостоятелно и отговарят на одобрения инвестиционен проект. Същото се установява и от заключението на вещото лице по назначената експертиза, която не е оспорена от страните и е приета като доказателство по делото.

Въз основа на посочените писмени доказателства и експертното заключение съдебният състав е приел, че приземният етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост, реално е обособен, има самостоятелен вход, изграден е съобразно одобрен архитектурен проект, има самостоятелно предназначение- друг вид самостоятелен обект, нанесен е в кадастралната карта като самостоятелен обект с отделен идентификатор, поради което не е принадлежност към първия жилищен етаж. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че избеният етаж не отговаря на изискванията за жилище, тъй като в посоченото в кадастралната карта предназначение етажът няма статут на жилищен. Съдът е съобразил, че според вещото лице етажът може да се ползва като жилище, а освен това в жилищна сграда с етажна собственост, каквато в случая е процесната сграда, е възможно да има освен жилищни помещения и други обособени обекти, които да отговарят на всички предвидени за това изисквания, без функционалното им предназначение да е за жилищни нужди. Обстоятелството, че за приземния етаж не е одобрен проект за преустройството му в жилищен, не означава, че той автоматично се превръща в обща част на сградата или в прилежаща част към първия жилищен етаж по силата на чл.98 ЗС. Неоснователно според съда е и твърдението, че гаражът е принадлежност към първия жилищен етаж, тъй като същият е самостоятелен обект, функционално не е свързан с първия жилищен етаж, има отделен вход и независимо, че се ползва като склад и не може да се ползва като гараж, е самостоятелен обект.

След като приземният етаж и гаражът са самостоятелни обекти, те могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Ответницата се е разпоредила с част от прехвърления й имот, като е продала на третото лице Й. Т. първи жилищен етаж, 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство, което е обща част, 1/4 ид.ч. от дворното място, ведно с правото на надстрояване на гаража със застроена площ от 14 кв.м. Същата е запазила за себе си приземния етаж, гаража и 1/4 ид. част от дворното място, поради което те не са станали собственост на ищеца. Последният черпи правото си на собственост от договора за покупко-продажба с Й. Т. и не може да е придобил повече права от праводателя си. Поради това искът по чл.108 ЗС е приет за неоснователен. Такъв извод съдът е направил и за иска по чл.109 ЗС, доколкото необходима предпоставка за уважаването му е ищецът да е собственик на спорния имот, което не се установява.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси:

1. По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и всички релевантни за изхода на делото доказателства ?/ въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея и с разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и е изложил мотиви по всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на ищеца.

2. Вторият поставен въпрос /Представляват ли процесният приземен етаж и съответно стопанската сграда обекти, които да могат да бъдат предмет на правна сделка, респ. възможно ли е правото на собственост върху тях да се притежава самостоятелно, или същите са принадлежност към първи жилищен етаж и независимо от непосочването им в нотариалните актове са придобити от ищеца въз основа на покупко-продажба, следвайки собствеността на главната вещ ?/ не може да обоснове допускането на касационното обжалване на решението поради следното: Този въпрос не е правен въпрос, касаещ приложението или тълкуването на правна норма, а представлява главния спорен въпрос по конкретното дело, за правилния отговор на който е необходимо да бъде извършена преценка на събраните по конкретното дело доказателства- преценка, която не може да бъде извършена от ВКС във фазата на допускането на касационното обжалване.

3. Третият поставен въпрос /Може ли лице да запази собственост на избено помещение, без да притежава жилище в сграда етажна собственост ?/ също не може да обоснове допускането на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд в решението. В него не е прието, че З. К. е запазила собствеността си върху избено помещение, въпреки че не притежава обект в сградата етажна собственост, а напротив- прието е за установено, че и след прехвърлянето на първия жилищен етаж на Й. Т. ответницата З. К. е останалата да притежава самостоятелен обект в сградата /приземния етаж/, а не избено помещение в тази сграда без самостоятелно предназначение.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗУТ, ЗКИР и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Неоснователно се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като в него не бил даден отговор на посочени от касатора въпроси. По делото съдът е дал отговор на всички относими към спора въпроси, включително и на посочените от касатора:

По въпроса може ли да съществуват жилища без складови помещения във и извън сградата, съдът се е произнесъл: приел е, че съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ към всяко жилище следва да има и складово помещение и че в конкретния случай към жилището на ищеца има складово помещение, находящо се в подпокривното пространство на сградата.

По въпросите може ли съдът да сочи за складова площ тавана, без да има данни дали там има достатъчно височина и обем за складови помещения и кога „подпокривното пространство на жилищната сграда“ може да се приеме, че е складово помещение към два жилищни етажа, съдът също се е произнесъл: приел е, че по делото има достатъчно данни, че подпокривното пространство на сградата може да служи и на практика служи като складово помещение към жилищата на ищеца и на баща му. Дали този извод на съда е обоснован /съответства на събраните по делото доказателства/ е въпрос, касаещ правилността на решението, по който ВКС не може да се произнася във фазата по допускане на касационното обжалване на решението.

Въпросът може ли съдът да се позовава на приключило гражданско дело за разпределение на общи части от сградата, по което дело ищецът не е бил страна, е неотносим към конкретното дело, по което нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се позовавали на влязло в сила решение, по което ищецът не е бил страна. Действително, описвайки установената фактическа обстановка, съдът е посочил, че между ответницата З. К. и бащата на ищеца А. К. е било водено и приключило дело за разпределение ползването на подпокривното пространство в сградата /гр.д.№ 15 от 1994 г. на Районен съд- Златоград/. От това обаче съдът не е правил извод, че ищецът С. К. е обвързан от решението по това дело. Изводът, че подпокривното пространство представлява складово помещение към жилищата на ищеца и на баща му, което помещение е обособено и се ползва като такова в продължение на дълги години, е направен не въз основа на решението по гр.д.№ 15 от 1994 г., а въз основа на другите събрани по делото доказателства /включително свидетелски показания/.

По въпросите след като е прието, че построеното е изпълнено по план, а планът е за изби, нанасянето на избения етаж в кадастъра превръща ли го в самостоятелен обект, необходим ли е проект за преустройство и всеки избен етаж ли може да се превръща в самостоятелен обект на собственост, ако се нанесе в кадастралната карта, съдът също се е произнесъл: Въз основа на заключението на експертизата и удостоверението по чл.202 ЗУТ е приел, че приземният етаж по проект е самостоятелен избен етаж и че с оглед височината му, вътрешното разпределение на помещенията в него и начина му на ползване отговоря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ, пар.1, т.1 ЗКИР и чл.39 ЗС. Съдът е посочил изрично, че заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен самостоятелен обект на правото на собственост.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото през ВКС в размер на 1 200 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.