Определение № 231 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – ответник в производството, чрез процесуален представител адв.Л. М., срещу въззивно решение № 101 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 207/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Иска обезсилване на решението изцяло, евентуално неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът, освен предпоставката за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК- недопустимост на въззивното решение, поддържа наличие и на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси: 1./Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на представен по делото официален документ, който не е оспорен от страните? 2./Длъжен ли е въззивният съд, когато не кредитира определени доказателства, да посочи причините за това, особено в случай че не дава вяра на официален документ, ползващ се с доказателствената сила по чл. 179 от ГПК? - противоречие по двата въпроса с решение № 51 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 528/2009 г., I т. о., ТК, решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., решение № 76/10.07.2012 г. по т. д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 22/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I г. о., решение № 3/22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г.о, решение № 149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 411/27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г.о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г.о, решение № 104/02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2019 г., III г. о.; 3./Допустимо ли е съдът да счете за опровергавано съдържанието на частен документ, подписан от страната, от събрани по делото гласни доказателства при липса на съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК и при липса на оспорване съдържанието на документа? – противоречие с решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от другите страни- съответниците Р. Л. В. и И. Л. В., и ищците Л. Р. В. и Д. И. В..

Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима.

За да се произнесе по поддържаните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобразява следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 440 ГПК, предявен от съпрузите Л. и Д. В., против Р. и И. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за признаване на установено, че първите двама ответници –ипотекарни длъжници и техни синове, не са собственици на извършено от ищците през 1999 г. пристрояване и надстрояване на собствената им сграда, находяща се в дворно място с площ 936 кв. м., съставляващо УПИ *-*, в кв. 11 по плана на гл. М., вследствие на което са изградили къща-близнак откъм североизточната страна на сградата, на калкан, и трети жилищен етаж, като РЗП на сградата се е увеличила от 300.40 кв. м. на 488 км. м. - със 188 кв. м. жилищна площ. В молба-уточнение от 4.11.2019 г. по реда на чл.129 ГПК, ищците са конкретизирали изградените от тях допълнителни постройки и надстройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв. м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв. м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв. м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня. Твърдят ищците, че направеното от тях пристрояване и надстрояване по време, в което те са били собственици на дворното място, са станали тяхна собственост съгласно чл. 92 от ЗС, не са предмет на дарението нито на акта за договорна ипотека, поради което изпълнението е насочено срещу имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението.

Искът за така описани според молбата от 04.11.2019 г. помещения по етажи, е бил отхвърлен с първоинстанционното решение № 212 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 711/2019 г. Окръжен съд-Русе, потвърдено с първото въззивно решение № 42 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 347/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. За да потвърди извода за неоснователност на иска, въззивният съд, въз основа на преценка на събраните свидетелски показания и предвид липсата на строителни книжа, е приел, че ищците са достроили и пристроили съществуващата в дворното място сграда през 1995 г. Въз основа заключение по СТЕ е приел, че това пристрояване не съставлява самостоятелен обект, тъй като достъпът до новопостроеното на втория и третия етаж се осъществява от вътрешни стълби, започващи от първия етаж, т.е. липсва самостоятелен достъп. Поради това с н. а. за дарение от 2000 г. ищците са дарили на синовете си по равно целия имот – дворното място и изградената в него жилищна сграда, заедно с приращенията, които ищците, по силата на чл. 92 ЗС, като собственици на дворното място през 1995 г., са придобили.

С решение № 54 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 3440/2021 г., I г. о. ВКС е отменил първото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за назначаване и приемане на нова СТЕ, предвид необосноваността на извода, че новоизградената пристроена и надстроена част не съставлява самостоятелно жилище и противоречивите, и неизяснени отговори на вещото лице, за които са били необходими специални знания. Касационният съд е констатирал, че са останали неизяснени въпросите допълнително изграденото стълбище за втория етаж стълбищна клетка ли е и как точно се стига до мансардния етаж; как се влиза сега в първия етаж – има ли самостоятелен вход за него и има ли отделен вход към втория и мансардния етаж; стълбището за него стълбищна клетка ли е и до къде стига тя; къде е разположено стълбището на мансардния етаж – продължение на стълбищната клетка или от стая в жилището на долния етаж; в съществуващото сега положение на сградата, пристроената част към първия етаж, към втория етаж и на мансардния етаж по отделно всеки или общо пристроената и надстроена част представляват ли самостоятелни жилища, респективно самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ или друг обект на собственост, съобразно дефиницията за това в пар. 1, т. 1 ЗКИР. ВКС е посочил, че изясняването на тези въпроси им е важно, тъй като, ако са съществували към момента на дарението самостоятелни обекти на собственост, които не са били предмет договора за дарение, те не са могли да бъдат ипотекирани от надарените. Ако пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект на собственост, дори да не е описано в н. а. за дарение и в ипотеката, то е част от обекта, предмет на тези сделки, а ищците не са могли да останат негови собственици.

С новото въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционното решение е било отменено. Вместо това въззивният съд е признал за установено, по исковете по чл. 440, ал. 1 ГПК на Л. и Д. В. против И. и Р. В., и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че първите двама ответници не са собственици на пристроената и надстроена част към жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], изградена в УПИ *-* от кв. 11 по плана на [населено място], с площ 936 кв. м., върху които е насочено изпълнението по изп. д. № 20118330400101 на ЧСИ В. М., с район на действие - ОС – Русе, а именно:

• пристроените помещения, след акта на узаконяване от 1993 г., в посока север, изток и юг към първия етаж, с посочена светла площ така: баня с WC (на север) - 6.62 кв. м; склад (на север) - 3.48 кв. м; преддверие (на север) - 2.37 кв. м; склад (на север) - 3.87 кв. м; склад (на изток) - 3.51 кв. м; баня с WC (на изток) - 3.76 кв. м; коридор (на изток) - 4.10 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м; преддверие (на изток) - 10.98 кв. м; навес за паркиране (на юг) - 22.50 кв. м; разширение на гаража (на юг) - 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м. (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц. В., инж. С. Г.);

• пристроените към втория етаж на сградата, след акта за узаконяване от 1993 г., с посочена светла площ така: спалня (на изток) - 13.80 кв. м; стълбище (на изток) - 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж; кухня със столова-дневна - 22.25 кв. м; тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика стр. 14 към заключението на експертите арх. Ц. В., инж. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м., включително 30.89 кв. м. открита тераса;

• трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м. (Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. В.). Приподписаното от състава на въззивния съд Приложение № 1 - Схема на самостоятелните обекти в триетажна жилищна сграда, към заключението на арх. Ц. В., е посочено в диспозитива на въззивното решение като неразделна част от него.

За да постанови този краен резултат, въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателствени средства (писмени, гласни и заключения по съдебни експертизи), е приел за установено от фактическа страна следното:

С н. а. № 166, том VI, дело № 2340/1984 г. на основание чл. 20 от ЗСГ (отм.), ищците Л. и Д. В. се легитимират като собственици чрез покупко-продажба, на дворно място с площ 936 кв. м, в [населено място], образуващо парцел *-* в кв. 4 по плана на селото, заедно с изграденото в него масивно жилище със ЗП 43 кв. м.

С н. а. № 61, том IV, дело № 5540/1993 г. те са били признати за собственици на новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж - всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж - дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП 300.40 кв. м., построена в дворно място (тяхна собственост) с площ 936 кв. м - урегулиран парцел *-* в кв. 11 по плана на [населено място], област Русе, идентичен с парцел *-* в кв. 4 по плана на селото. При съставяне на този н. а. е бил представен Акт за узаконяване на жилищната сграда № 1/21.07.1993 г. на Отдел „Архитектура и селищно изграждане“ при община Русе.

С н. а. № 123 от 29.06.2000 г., том I, рег. № 2338, дело № 128/2000 г., Л. и Д. В. са дарили с равни права на синовете си Р. и И. В. дворното място, заедно с еднофамилна двуетажна жилищна сграда, идентично описана както в н. а. № 61/1993 г., като са си запазили пожизнено правото на ползване на имота.

С н. а. № 11от 29.01.2008 г., том I, рег. № 825, дело № 9/2008 г., И. и Р. В. са учредили в полза на кредитора „Алфа банка“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, втора по ред договорна ипотека, за обезпечаване вземанията на банката по ипотечен кредит, върху получения по дарение недвижим имот - дворно място със сграда, описани по същия начин, както в н. а. № 61/1993 г.- легитимиращ родителите им, така и в н.а. за дарение № 123/ 2000 г., от 2000 г.. легитимиращ ипотекарните длъжници.

Срещу ипотекирания в полза на банката недвижим имот е било насочено принудително изпълнение, като по образуваното изп. д. № 0118330400101 на ЧСИ В. М. са били насрочвани публични продажби, по които имотът е бил описван със същата разгъната застроена площ и помещения на приземния и на втория етаж, но вече и с трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, който мансарден етаж е бил констатиран по време на описа.

Установено е, че в архива на кметството на [населено място] не са намерени строителни книжа и документи за изграждането на къщата, включително и за извършено в периода 1995 г. - 1999 г. пристрояване и надстрояване, тъй като през 2004 г. значителна част от архивната документация на кметството в [населено място], в това число и на техническата служба, е била унищожена при наводнение. От анализа на свидетелските показания на И. В. и Ж. В., въззивният съд е установил, че през 1995 г. е започнало оживено строителство по разширяване на къщата на ищците в [населено място], която към 1994 г. е била на два етажа с плосък покрив, а две-три години по-късно е изглеждала по различен начин - имало е два гаража, изравнен втори етаж, трети етаж, оформен над втория, двускатен. Според св. В. именно ищците са осъществили строителството, тъй като по това време техните деца са били ученици.

В изпълнение на указанията, дадени от ВКС на основание чл. 294, ал. 1 ГПК, при новото разглеждане на делото, въззивният съд е допуснал и приел две технически експертизи: съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Ц. В. и комплексна експертиза с вещи лица арх. Ц. В. и инж. С. Г., заключенията на които са кредитирани и установените факти от тях са възпроизведени въззивното решение в установителната му част, като подробно са описани описани помещенията по етажи според описанието им в акта за узаконяване на сградата от 1993 г., и помещенията, съществуващи на място към момента на огледа от вещите лица, описано е кои от помещенията по акта за узаконяване от 1993 г. съществуват, кои от тях са били описани в акта за дарение от 2000 г. и кои не, кои помещения са били разрушени или променени след 1993 г., какво представлява пристрояването и надстрояването към съществуващата сграда и каква част от това ново строителство / след 1993 г./ е изградено върху съществуващи стари помещения.

Въз основа на констатациите на вещите лица въззивният съд е формирал правните си изводи по същество на спора. Приел, че грубият строеж на пристройката и надстройката на жилищната сграда в [населено място], [улица] реализиран преди сключване на договора за дарение по нотариален акт № 123 от 29.06.2000 год., като съществуваща към момента триетажна жилищна сграда е построена на етапи. Първоначално е изградена двуетажна жилищна сграда, узаконена с Акт за узаконяване на жилищна сграда № 1/23.07.1993 год., съобразно описанието с архитектурно заснемане към акта. След узаконяването на двуетажната жилищна сграда са съборени външната тоалетна, котелното и гаража-навес и е реализирано ново строителство - пристрояване и надстрояване.

Отново подробно е посочил какви относими за спора факти са установени от приетите при новото разглеждане на делото единична и комплексна технически експертизи. Въз основа на данните от нотариален акт № 123/2000 г., архитектурното заснемане от 22.07.1993 год. към Акта за узаконяване на жилищна сграда, и контролни измервания на място, експертите арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г. са изготвили Приложение № 1 към заключението, на което са отразени местоположението и размерите на помещенията на първия етаж, местоположението на външни за сградата елементи, изчертани в представените архитектурни чертежи, но непосочени в нотариалния акт, с който е удостоверен договора за дарение - повдигнати с лилав цвят. Установено е, че изчертани в архитектурните чертежи, но непосочени в нотариалния акт, в който е обективиран договора за дарение, са: навес - покрита площ - 21.71 кв. м, в това число външно стълбище за втория етаж (на западната фасада) - 7.75 кв. м; подобрения - външна стена със застроена площ 1.65 кв. м и открит басейн със застроена площ 40.69 кв. м. В Приложение № 2 към заключението на същите две вещи лица са отразени местоположението и размерите на посочените помещения на втория етаж, местоположението и размерите на изчертани в архитектурните проекти помещения, които не са визирани в нотариалния акт, съдържащ договора за дарение - повдигнати с лилав цвят. Изчертани в архитектурните чертежи, но непосочени в нотариалния акт, в който е обективиран договора за дарение, са: коридор - светла площ 8.03 кв. м; площад ка/стълбище- светла площ 2.51 кв. м.

Прието е, че 2 ет. еднофамилна жилищна сграда е преобразувана след акта за узаконяване от 1993 год. с пристрояване на първия и втория етаж, и надстрояване с трети етаж. Пристроените помещения към първия и втория етаж на сградата са подробно изброени в заключението на експертите арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г.. Местоположението на пристройките към първия етаж на сградата е изобразено с технически данни в Приложение № 3 към заключението, а на тези към втория етаж - на графика на страница 14 от заключението.

От първоначално съществуващия гараж със светла площ 29.25 кв. м (Приложение № 1), чрез преграждане, е обособен склад със светла площ 18.68 кв. м; останалата част от същия гараж - светла площ 10.57 кв. м, е приобщена към неговото разширение. Разширението на гаража е реализирано с изцяло нова пристройка на юг. Новият гараж е със светла площ 24.01 кв. м. За илюстрация на преустройството и изменението на контура на гаража вещите лица арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г. са изготвили графика, на която са отразени застроената площ и контура на гаража по акта за узаконяване, а със жълт цвят е нанесена застроената площ за разширение на гаража, допълнително преустроен и пристроен след акта за узаконяване от 1993 година. В графиката е използвано разпределението на пристрояването към първия етаж от Приложение № 3 към заключението.

Помещенията от пристройките към първия етаж (Приложение № 3), са изградени върху площ, на която са били изградени изцяло или отчасти тоалетна, котелно и гараж-навес преди преустройството (Приложение № 1); както и върху площ, на която не са били изградени съществувалите преди преустройството тоалетна, котелно и гараж-навес. В графиката от заключението на тези две вещи лица В. и Г., в която с жълт цвят са повдигнати площите, върху които са били изградени тоалетна, котелно и гараж-навес; а с червен цвят са повдигнати площите, върху които не са били изградени тоалетна, котелно и гараж-навес, е прието, че тоалетната, котелното и гаража-навес по договора за дарение и Акта за узаконяване на жилищна сграда от 1993 год. заемат по-малка и различна площ от площта на всички пристроени помещения към първия етаж. Вътрешното стълбище (на изток) със светла площ 11.73 кв. м., е изцяло ново, реализирано е след Акта за узаконяване от 1993 год., със светла площ 11.73 кв. м. и местоположението му съвпада частично с площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес със светла площ 23.64 кв. м (Приложение № 1) описан в нотариалните актове, и част от същото вътрешно стълбище е извън площта на съборения и изцяло премахнат гараж-навес. Това стълбище- оцветено в жълт цвят на схемата на страница 12 от заключението, е единственият достъп до помещения на втория и на третия етаж, като оцветената в червено на схемата на страница 12 от заключението част от гаража (разширението на гаража) няма връзка със стълбището, оцветено в жълто, или със следващите етажи - към него има самостоятелен подход от дворното място и от старата къща.

Площта, образувана от всички пристроени помещения (елементи) след акта за узаконяване от 1993 год. изчислена от двете вещи лица като застроена площ е: пристрояване на първи етаж - 106.20 кв. м; пристрояване на втори етаж - 85.83 кв. м, в това число 30.89 кв. м открита тераса; обща застроена площ (пристроени на двата етажа) - 192.03 кв. м.

Площта, която е извън очертаните външни контури на помещенията/елементите, означени в схемата на помещенията от втория етаж, предмет на договора за дарение, графически изобразена в Приложение № 3, представлява площ от допълнително построени помещения/елементи, долепени до процесната сграда на първия етаж, с обща застроена площ на пристрояването 106.20 кв. м. Площта на горната пристройка е извън контура на първия етаж на сградата.

Допълнително изграденото стълбище за втория етаж, достъпно от Вход № 3, е комуникационен елемент от жилищната сграда, свързващ трите етажа в частта на пристройката и надстройката. Описаното стълбище не е самостоятелна стълбищна клетка, обща част на сградата - същото се намира изцяло в пристройката и единствено от него се осъществява достъпа до третия - мансарден етаж. Мансардният етаж е вид „тавански етаж“ със специфични стръмни наклони на покрива (45 градуса /1:1/), разположен в подпокривното пространство („Тавански етаж“ е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости - § 5, точка 51 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията).

От заключението арх. Ц. Й. В. / т.е. първоначалната експертиза при новото въззивно разглеждане/ и Приложение № 1 към него за местоположението на входовете, е установено, че влизането в процесната жилищна сграда на ниво първи етаж-партер се осъществява чрез четири входа: Вход № 1 - западен, входно преддверие за достъп до WC (с преддверие и тоалетна) и кухня със столова и дневна; Вход № 2 - югозападен, през външно стълбище откъм покритата дворна площ за достъп към втория етаж; Вход № 3 - южен, през проход/навес за паркиране и входно преддверие към триетажното стълбище на триетажната пристройка; Вход № 4 - северен, към преддверие с два броя складови помещения за отоплителни материали. Вход № 3 - южен, е отделен вход за самостоятелно обслужване на достъпа до втория и мансардния етаж. Стълбището, достъпно през този вход, се намира изцяло в пристройката и надстройката, функционално свързва техните три етажа и единствено от него се осъществява достъпа до третия - мансарден етаж. Вход № 4 - северен, също е отделен вход за самостоятелно обслужване на достъпа до втория и мансардния етаж. Стълбището, достъпно през този вход, се намира изцяло в пристройката и надстройката, функционално свързва техните три етажа и единствено от него се осъществява достъпа до третия - мансарден етаж. Процесното вътрешно стълбище не е самостоятелна стълбищна клетка, обща част на сградата в частта на пристройката и надстройката. към заключението на арх. Ц. Й. В.. Стълбището за мансардния (трети) етаж е продължение на стълбището от втория етаж нагоре като елемент от процесните пристройка и надстройка. Стълбището до втория етаж, достъпно от Вход № 3 и Вход № 4 на сградата, е комуникационен елемент от жилищната сграда, свързващ трите етажа на процесната сграда в частта на пристойката и надстройката; единствено от него се осъществява достъпа до третия - мансарден етаж. Стълбището за мансардния (трети) етаж е елемент от комуникационните площи на триетажната пристройка и не започва от стая на долния етаж.

Прието е така, че строената част към първия етаж, към втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на чл. 40 от Закона за устройство на територията и § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, което е онагледено Приложение № 1 - схема на самостоятелните обекти в триетажната жилищна сграда, към заключението на в.л. арх. Ц. Й. В., и се състои от следните помещения:

първи етаж - вътрешно стълбище, достъпно от Вход № 3, коридор, WC-баня с тоалетна, котелно, 2 броя складове за отоплителни материали, входно преддверие към Вход № 4;

втори етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на първия етаж, помещение за кухня със столова и дневна, спалня;

трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални.

Това е мотивирало въззивния съд да приеме, че след 1993 год. са съборени съществувалите преди това външна тоалетна, котелно и гараж-навес, като е реализирано ново строителство - пристрояване и надстрояване на жилищната сграда в [населено място], [улица], грубият строеж на което пристрояване и надстройката е реализиран преди сключване на договора за дарение от 29.06.2000 год. по н.а. № 123. Пристроената част към първия етаж, към втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на чл. 40 от Закона за устройство на територията и § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, състоящо се от помещенията, изброени по-горе. Към момента на изграждане на пристройката и надстройката собственици на дворното място са Л. Р. В., Д. И. В.. По силата на чл. 92 от Закона за собствеността те са придобили правото на собственост върху новопостроеното, представляващо самостоятелен обект. Помещенията от пристроената и надстроена част към жилищната сграда не са описани в нотариален акт за дарение № 123/ 2000 год., същите, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, са били самостоятелен обект на собственост при сключване на договора за дарение и не са били предмет на същия. Затова съдът е формирал краен извод, че Р. и И. В. не са станали собственици на пристроената и надстроена част и не са могли да я ипотекират в полза на „Алфа банка“ АД („Юробанк България“ АД). Приел за ирелевантно, че част от вътрешното стълбище (на изток) със светла площ 11.73 кв. м. съвпада частично с площта на съборения и изцяло премахнат при започване на пристройката гараж-навес със светла площ 23.64 кв. м., тъй като външната тоалетна, котелното и гаражът-навес са били съборени при започване на пристройката през 1995 г. и затова според съда е без значение какви нови помещения са изградени на съответната площ преди сключване на договора за дарение. Посочил е, че незаконно изграден обект може да бъде предмет на разпоредителна сделка, тъй като въпросът дали строежът е законен или не е относим към възможността за неговото премахване, а не към правото на собственост на незаконно изграденото.

По така изложените съображения, съдът е заключил, че Л. Р. В., Д. И. В. са собственици на следните помещения от сградата, находяща се в [населено място], [улица], изградена в урегулиран поземлен имот *-* от кв. 11 по плана на [населено място], с площ 936 кв. м, върху които е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20118330400101 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с район на действие - Окръжен съд Русе, а ответниците И. Л. В. и Р. Л. В. не са техни собственици, така:

-пристроените помещения след акта на узаконяване от 1993 год. в посока север, изток и юг към първия етаж:

баня с WC (на север) - светла площ 6.62 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.48 кв. м; преддверие (на север) - светла площ 2.37 кв. м; склад (на север) - светла площ 3.87 кв. м; склад (на изток) - светла площ 3.51 кв. м;

баня с WC (на изток) - светла площ 3.76 кв. м;

коридор (на изток) - светла площ 4.10 кв. м;

стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м;

преддверие (на изток) - светла площ 10.98 кв. м;

навес за паркиране (на юг) - светла площ 22.50 кв. м;

разширение на гаража (на юг) - светла площ на разширението 13.53 кв. м. Застроената площ на пристройката към първия етаж е 106.20 кв. м (Приложение № 3 към заключението на арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г.);

-пристроените към втория етаж на сградата след акта за узаконяване от 1993 год.:

спалня (на изток) - светла площ 13.80 кв. м;

стълбище (на изток) - светла площ 11.73 кв. м, продължение на стълбището от допълнителното пристрояване на първия етаж и достъпно до надстройката на третия етаж;

кухня със столова-дневна - светла площ 22.25 кв. м;

тераса (на юг) открита с полезна площ 27.06 кв. м, ползвана като покрив-тераса върху разширението на гаража и навеса за паркиране от първия етаж (графика страница 14 към заключението на експертите арх. Ц. Й. В., инж. С. С. Г.). Застроената площ на пристроените помещения на втория етаж е 85.83 кв. м, включително 30.89 кв. м открита тераса;

• трети етаж - вътрешно стълбище, продължение на стълбището на втория етаж, WC-баня, дневна, два броя спални, склад към едната спалня със застроена площ 122 кв. м (Приложение № 1 към заключението на арх. Ц. Й. В.).

Съответно на това описание в предходните абзаци на помещенията по етажи, е формиран и диспозитивът на въззивния акт.

При тези мотиви на обжалвания съдебен акт, настоящият касационен съдебен състав, в изпълнение на правомощието си служебно да следи за пороците по чл.280, ал.2 ГПК, констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на въззивното решение, тъй като при прочита му възниква съмнение за очевидната му неправилност, изводима от съдържание на самия акт. Констатира се вътрешното противоречие и неяснота в мотивите на въззивния съд относно помещенията, за които искът е основателен, довело до груба необоснованост на решаващия извод на съда. От една страна е прието, че пристроената част към първия и втория етаж и надстройката с трети мансарден етаж, заедно свързани по вертикала със стълбище на всички нива, представляват „самостоятелно жилище“ по смисъла на ЗУТ, състоящо се от помещенията, описани в заключението по единичната експертиза на в.л. арх.Ц. В. и Приложение № 1 към нея, което, приподписано от въззивния съд, представлява неразделна част от решението, и за което самостоятелно жилище е прието, че не е било предмет на дарението от ищците към децата им и последните не са го придобили по договора за дарение и не са могли да го ипотекират в полза на банката. В същото време, въззивният съд, без допълнителна обосновка, прави решаващ извод, че приема, че ипотекарните длъжници – ответниците Р. и И. Витанови не са собственици на пристроените и надстроени от родителите им /ищците/ помещения, като за първия и втория етаж използва описанието на помещенията, дадено със заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза на вещите лица арх.Ц. В. и инж.С. Г., което се различава от това по единичната експертиза и Приложение № 1 към нея. Съответно и диспозитивът на въззивното решение описва помещенията, за които уважава иска за първия и втория етажи, според описанието им по заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, а не по единичната експертиза и Приложение № 1 към нея, като само последното е посочено като неразделна част от решението.

Констатираният порок налага допускане изцяло до касационно обжалване на въззивното решение, доколкото в настоящето производство по чл.288 ГПК не може да се прави преценка по същество дали мансардния етаж има самостоятелно съществуване извън пристройката към първите два етажа.

Допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК прави безпредметно обсъждане дали е налице соченото от касатора сонование по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, като по тях и обусловилите ги оплаквания, изложени с касационната жалба и като основания по чл.280, т.3 ГПК, ще се вземе отношение с решението по чл.290 ГПК.

На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по касационната жалба 347,31 лв., равна на събраната във въззивното производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение,