Определение № 73 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 63/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на А. К. Д. с вх. № 2169 /23.02.2013 г. за изменение на определение № 40 /15.02.2013 г. по делото, с което настоящият състав на ВКС

1. в производство по чл.288 ГПК на основание чл.286,ал.1,т.3 вр. чл.280,ал.2 ГПК е върнал като недопустими касационните жалби с вх. № 2179 /10.07.2012 г., подадени от Г. К. Ш., В. Т. Ш., Д. И. Т. и Директора на ДП – „Г. Д.”, [населено място] срещу въззивно решение № 170 /06.06.2012 г. по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград и е осъдил Г. К. Ш. и В. Т. Ш. да заплатят на А. К. Д. сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната им жалба; както и е осъдил Д. И. Т. да заплати на А. К. Д. сумата 150 (сто и петдесет) лева,, представляваща адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната му жалба..

2. в производство по чл.274 ГПК на основание чл.274,ал.4 ГПК е върнал частна жалба от А. К. Д. с вх. № 2618 /21.08.2012 г. срещу определение от 31.07.2012 г. по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.

А. К. Д. иска от ВКС да му присъди разноските за всички съдебни инстанции, в които е разгледано делото, т.к. всеки път е искал присъждането на разноски, но исканията му не са били разглеждани от съда, а са основателни съгл. чл.78 ГПК.

Насрещните страни не са изразили становище по искането.

Настоящият състав намира следното:

Молбата е подадена в срок и е допустима.

Исканията в нея се отнасят до разноските във всички инстанции.

Искането за изменение на присъдените разноски в касационната инстанция е неоснователно, т.к. с определението си настоящият състав е присъдил на молителя изцяло разноските, които той е поискал и посочил в списък (л.80 по гр.д. 18 /2013 г. на ВКС) – 300 лева и за които настоящият състав е приел, че той е представил доказателства.

Искането за присъждане на разноски за двете инстанции по същество е искане за изменение на определението на въззивния съд от 31.07.2012 г. по чл.192,ал.4 ГПК (отм.). То може да бъде разгледано по частна жалба срещу това определение.

Но с втората част от определение № 40 /15.02.2013 г. по делото настоящият състав е върнал частна жалба от А. К. Д. с вх. № 2618 /21.08.2012 г. срещу определение от 31.07.2012 г. по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) по въззивно гражданско дело № 34 /2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което въззивният съд му е отказал да допълни решението си, като му присъди разноски, като настоящият състав е мотивирал тази част от определението си с позоваване на правилото на чл.274,ал.4 ГПК.

Настоящият състав няма правомощия да отмени това преграждащо определение, което е постановил. Поради което и няма право да разгледа по същество доводите за неправилност на определението на въззивния съд и да пререши въпроса за разноските в двете инстанции по същество.

С оглед изложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното настоящият състав