Определение № 233 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 870/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260041 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. № 266/2020 г. на Окръжен съд-Търговище е потвърдено решение № 68 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 150/2019 г. на Районен съд-Попово в частта му, с която на основание чл. 353 от ГПК е извършена делба на недвижим имот, както следва: в изключителен дял на ищеца Ф. П. М П. е поставен жилищен етаж от самостоятелен обект-сграда с идентификатор № .........., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 75 кв. м., и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № ............, с предназначение-селскостопанска сграда, със застроена площ от 24 кв. м., на един етаж, ведно с 1/2 идеална част от дворното място с идентификатор № ............, цялото с площ от 294 кв. м., в [населено място], [улица], на обща стойност 33000 лева, а в дял на ответницата Г. А. Г. - приземен етаж от самостоятелен обект-сграда с идентификатор № ............, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 75 кв. м. и самостоятелен обект - сграда с идентификатор № ..............., с предназначение - хангар, депо, гараж, със застроена площ от 18 кв. м., на един етаж, ведно с 1/2 идеална част от дворното място с идентификатор № ............, цялото с площ от 294 кв. м., в [населено място], [улица], на обща стойност 32 000 лева, като Ф. П. М П. е осъден да заплати на Г. А. Г. сумата от 500 лв. за уравнение на дяловете; Г. А. Г. е осъдена да заплати на Ф. П. М П. сумите: 545.96 лв. за заплатена ел. енергия за периода 13.04.2018 г. -27.12.2018 г.; сумата от 5000 лв., с която се е увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършените от последния подобрения; сумата от 512. 50 лв. за кухненско обзавеждане и камина за отопление. Въззивният съд е приел, че от материалите по гр. д. № 150/2019 г. на РС-Попово се установява, че ответницата е била редовно призована за делбеното дело и надлежно уведомена за последиците по чл. 40 от ГПК, поради което наведените от нея за първи път пред въззивната инстанция факти и доказателствени искания са преклудирани, предвид забраната по чл. 266 от ГПК и искът за извършване на делба следва да бъде разгледан по същество, съобразно очертаната пред първоинстанционния съд фактическа и правна рамка на спора, както и събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявеният иск по чл. 34 от ЗС е за делба на двуетажна еднофамилна жилищна страда от 75 кв. м. с идентификатор № .............; самостоятелен обект-сграда с идентификатор № ............., с предназначение-селскостопанска сграда, със застроена площ от 24 кв. м. на един етаж и самостоятелен обект-сграда с идентификатор № ............., с предназначение - хангар, депо, гараж от 18 кв. м., на един етаж, построени в съсобствено дворно място с идентификатор № .............. от 294 кв. м. в [населено място], [улица], на обща стойност 65 000 лв., при равни части за двамата съделители. При определяне способа за извършване на делбата въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице и становището на главния архитект. Установено е по делото, че от дворното място не е възможно да се образуват два урегулирани поземлени имота, но основната двуетажна жилищна сграда фактически е обособена на два отделни етажа, всеки представляващ самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, без необходимост от преустройство, т. е. същата може да бъде разделена на два дяла, без каквито и да е неудобства, както и да се постигне равенство на дяловете - 28 000 лв., респ. 27 000 лв., чрез включване към жилищата и на двете стопански постройки и при минимално уравнение от 500 лв. Прието е, че посочените обстоятелства изключват изнасянето на имота на публична продан, независимо от влошените лични отношения между страните, поради което следва да се прецени дали следва да се тегли жребий или да се извърши разпределение по реда на чл. 353 от ГПК. В тази насока, при отчитане досегашното фактическо ползване, както и направата на значителни подобрения от ищеца, съгласно приложените счетоводни документи, свидетелски показания и заключението на назначената техническа експертиза, е прието, че тегленето на жребий би се оказало неудобно по смисъла на чл. 353 от ГПК и оптималният начин за извършване на делбата е чрез разпределение, осъществено от районния съд при спазване критериите по чл. 39, ал. 2 от ЗС. Прието е, че съгласно заключението на назначената техническа експертиза, направените от ищеца подобрения са довели до увеличение стойността на имота със сумата 10 000 лв., поради което ответницата му дължи по сметки половината от тази стойност в размер на 5 000 лв., ведно със сумата 512.50 лв. - половината от стойността на трайно прикрепеното кухненско оборудване и камината, които не могат да бъдат демонтирани без повреда. С оглед показанията на св. П. и обстоятелството, че платежните документи за ел. енергия и вода за претендирания период - 13.04.2018 г. - 27.12.2018 г., се намират в държане на ищеца, за установена е приета и и претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС за половината от стойността на посочените разходи в размер на 545.96 лв. Касационна жалба срещу решението е подадена от ответницата Г. А. Г.. В изложение към жалбата се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да назначи особен представител във втората фаза на делбата, ако тогава са заявени претенции по сметки, в случай, че призовката не е връчена на някоя от страните-съделители; 2. Следва ли да се съобразят личните отношения на съделителите при определяне на това дали имота да се изнесе на публична продан или да се приложи чл.353 ГПК; 3. Следва ли да се уважават претенциите по сметки за ремонт и пригодяване на жилището за живеене, ако тези разходи вече са остойностени в изготвена ценова експертиза на имота; По този начин един разход за ремонт не се калкулира два пъти – при оценка на жилището, включваща в себе си направените в имота подобрения и при заявените претенции по сметки; 4. Налице ли са съществени нарушения на съдебното производство и ограничено ли е правото на защита на една от страните, ако при извършване на делбата във втората ѝ фаза страната не е била уведомена надлежно, като не са ѝ връчени лично съдебните книжа, и едва във втората фаза са заявени конкретни претенции по сметки. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 195 от 23.03.2004 г. по гр. д. № 807/2003 г.на ВКС, I г. о., решение № 353 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 353/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 107 от 10.11.2015 г. по гр. д. № 1083/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 47 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Насрещната страна по жалбата Ф. П. М П. изразява становище за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което не е изключено от касационен контрол предвид цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпрос № 1 и въпрос № 4 от изложението не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответстват на данните по делото и по тази причина не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преписи от молба вх. № 6583/28.11.2019 г., с която ищецът е предявил претенциите по сметки по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбата, както и приложенията към нея, са изпратени на ответницата Г. Г. на адреса, съобщен от нея в отговора на исковата молба – [населено място], [улица], но и при трите посещения на 05.12.2019 г., 22.12.2019 г. и 06.01.2020 г. връчителят не е намерил ответницата на този адрес. Последната не е изпълнила задължението си по чл.41, ал.1 ГПК да уведоми съда за новия си адрес, ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована. В този случай се прилага последицата на чл.41, ал.2 ГПК – съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени. При наличие на данни за редовно връчване в хипотезата на чл.41, ал.2 ГПК, поставените въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 2 от изложението относно това длъжен ли е съдът при определяне на способа за извършване на делбата да преценява личните отношения на съделителите. Този въпрос не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в представените от касатора съдебни решения, че при избора на способ за извършване на делбата съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършените преустройства и подобрения, както и размера на дяловете, броя на съделителите и други установени в производството по делото относими факти. При извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК въззивният съд се е съобразил с поделяемостта на делбеното имущество на два реални дяла, колкото е и броят на съделителите - основната двуетажна жилищна сграда фактически е обособена на два отделни етажа, всеки представляващ самостоятелно жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ, без необходимост от преустройство, взета е предвид възможността да се постигне равенство на дяловете - 28000 лв., респ. 27000 лв., чрез включване към жилищата и на двете стопански постройки, при минимално уравнение от 500 лв. /с оглед притежаваните от страните квоти в съсобствеността/. Въззивният съд е взел предвид и установения начин на фактическо ползване на обектите, освен техния вид и предназначение, както и направата от ищеца на значителни подобрения в имота. В обобщение, обжалваното решение съдържа преценка относно критериите за извършване на разпределение по чл.353 ГПК, така, както те са изяснени в утвърдената и непротиворечива практика на ВКС. Неудобствата от лично естество не са сред решаващите критерии и същите се преценяват заедно с всички останали обстоятелства, които се вземат предвид от съда. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 3 от изложението. Този въпрос е свързан с поддържаната от ответницата теза, че ищецът неоснователно се е обогатил за нейна сметка с присъдената му сума от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, при положение, че стойността на получения от него реален дял от делбеното имущество е определена с включване на подобренията. Тезата на жалбоподателката противоречи на твърдата практика на ВКС и на съдилищата по въпроса как се разпределя отговорността за заплащане на суми за извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. Принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване стои в основата на задължението за възстановяване на разходите за подобренията в съсобствения имот, извършени от единия съсобственик, които са предмет на разглеждане в делбеното производство при прекратяване на съсобствеността. Задължението за обезщетяването им възниква в лицето на неизвършилия ги съсобственик, съобразно дела му в съсобствеността, тъй като именно той се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия тези подобрения. С., който е извършил подобрения в съсобствения имот, има право да получи от останалите съсобственици обезщетение за тях и в случаите, когато при делбата този имот е поставен в негов дял. Това е така, тъй като подобренията увеличават стойността на съсобствения имот, а оттук - и паричната равностойност на дела на всеки съсобственик съобразно квотата му в съсобствеността, която съдът преценява при разрешаване на въпроса за присъждане на парично уравнение на дяловете, като я съобразява с пазарната цена на реалния дял, който всеки съсобственик получава /в този смисъл е решение № 3 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 768/2018 г. на ВКС, І г.о./. В случая, решаващите мотиви на въззивния съд се свеждат до това, че ищецът е извършил претендираните от него подобрения, с които се е увеличила стойността на делбения имот в установения от техническата експертиза размер, затова и съобразно дела си в съсобствеността жалбоподателката му дължи половината от тази стойност. Съобразяването на изводите на съда с трайно установената практика на ВКС изключва възможността решението да се допусне до касационен контрол. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,