Определение № 1186 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8065 /08.03.2010 година от Д. А. И., И. А. И. и Ж. А. М., всичките от[населено място] срещу Решение Nо 115 от 29.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 948/2009 год. на Варненския окръжен съд по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение, като част от касационната жалба, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод, че с обжалваното решение е разрешен съществен процесуално правен въпрос – за приложението на чл. 10 ГПК, прогласяващ като основен принцип на процеса принципа за установяване на истината чрез осигуряване възможност и съдействие на страните за установяване на правно релевантните факти във вр. с чл. 266 ал.1, ал.2 и ал. 3 ГПК и чл. 267 ал.1 и ал.2 ГПК т.е от въззивната инстанция като установени правомощия на тази инстанция при констатация за допуснати нарушение на първоинстанционния съд при събиране на доказателствата по делото, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се, че е необходимо и важно обсъждането от ВКС и на въпросите за правата на ползувателите, които са изоставили имотите си, не са ги поддържали и нямат изградени сезонни постройки. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна чрез адв.Н. Б.- АК В., с който се сочи, че релевираните процесуални нарушение по събиране и преценка на доказателствата по делото се сочат и като основание за допустимост на касационното обжалване, че не са допуснати нарушения от страна на съда, тъй като са събрани поисканите от страните доказателства. Претендира 150 лв. за изготвения писмен отговор. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота- земя от 870 кв.м. от 14 224.40 лв., настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция / Решение Nо 615/10.03.2009 година по гр.д. Nо 2672/ 2008 година на Варненския РС/ по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствен недвижим имот- ПИ Nо 241 по ПНИ на кв. „В. С.” с площ от 600 кв.м. на основание наследствено правоприемство и реституция от А. И. Г., починал 10. 01. 1992 година. За да отхвърли исковете на наследниците, решаващият съд / както първоинстанционен, така и второинстанционен / е приел, че в рамките на заявеният ревандикационен иск, ищците с оглед на оспорената материално-правна легитимация на наследодателя им, е следвало да установят при условията на пълно, главно доказване правно релевантните факти – наследственото правоприемство на правото на собственост и реституция. Не са го доказали - това е основният мотив за да не се уважи иска, останалите проблеми за трансформираното право на собственост- не са предмет на обсъждане, доколкото не е доказано прaвото на собственост на ищците. Настоящият състав на ВКС,намира че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Посочените правни норми, чието „тълкуване” от гл.т. на правно съдържание и приложение се иска, макар и да са нови не налагат допустимост на касационното обжалване с оглед на конкретно поставения въпрос. Прогласеният в чл. 10 ГПК основен принцип на процеса – а именно за установяване на истината чрез осигуряване възможност и съдействие на страните за установяване на правно релевантните факти не подлежи на дефиниране и по тълкувателен път от правоприлагащите органи- съдилищата, след като същият е ясно формулиран от законодателя и е установен като правната гаранция за постигане целта на гражданския процес. Разпоредбите на чл. 266 ал.1, ал.2 и ал. 3 ГПК и чл. 267 ал.1 и ал.2 ГПК касаят правомощията на въззивната инстанция при констатация за допуснати нарушение на първоинстанционния съд при събиране на доказателствата по делото и доколкото не са изпълнени, същите съставляват основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по същество на втората инстанция. Тяхната формулировка също не буди съмнение относно съдържание и тълкуване, поради което и не налага произнасяне от страна на касационния съд извън евентуално казуално тълкуване при допуснато обжалване пред касационния съд. С оглед изхода на делото в касационното производство и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответниците П. Ц., И. Ц. и С. Ц. имат право на направените разноски, установени по представения Договор за правна защита и съдействие Nо 138843 с адв. Н. Б. АК В. в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия