Определение № 50582 от 25.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1846/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Комунално – битови услуги Петрич“ ЕООД, [населено място] обжалва решение № 133 от 01.03.2022 г. по т.д. № 1199/2022 г. на Апелативен съд - София, ТО, V състав, с което е потвърдено решение № 54 от 13.09.2021 г. по т.д. № 27/2021 г. на Окръжен съд Благоевград за обявяване на неплатежоспособността му, като е определена начална дата на неплатежоспособността – 25.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото и е назначен временен синдик К. Г.. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че молителят в производството – „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, [населено място], е активно легитимиран да подаде молба по чл. 625, ал. 1 от ТЗ. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.В хипотезата на отделяне (а не на разделяне, уредено с ал. 2 на чл. 263л от ТЗ), ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване на дружеството, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива остават ли в патримониума на първоначалното дружество и отговорността, произтичаща от неизпълнението на договор, негова ли е, при условие че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането, е настъпила след преобразуването? 2.Следва ли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение, при условие, че е уважил изложените възражения във въззивната жалба, като е изложил мотиви в противоречие с приетото от първоинстанционния съд, или следва въззивният съд да отмени първоинстанционното решение? 3.Отговорността за вземане по банков кредит, сключен преди датата на преобразуване чрез отделяне, остава ли в тежест на дружеството праводател, когато след отделянето правата и задълженията по изпълнението на този договор не са разпределени в патримониума на отделеното дружество? „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 23.03.2022 г. Касационната жалба е от 21.04.2022 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е очертал елементите на фактическия състав, изискуеми от нормите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ. Според въззивния състав, съдът постановява решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ когато се установи неплатежоспособността на длъжника не по принцип, а при условие, че молителят докаже съществуването на вземане към ответника по търговската сделка. Прието е, че молителят е основал качеството си кредитор на вземания произтичащи от представените договори за кредит. В периода 28.09.2006 г. - 22.08.2012 г. между „КТБ" АД /н./ и „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД били сключени описаните представени договори за банкови кредити и анекси към тях, съставляващи търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал.2, вр. с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Установено било, че в изпълнението на тези договори молителят бил предоставил на длъжника уговорените суми при договорените условия. Прието е, че към 15.02.2021 г. - датата на подаване на разглежданата молба по чл. 625, ал.1 от ТЗ, вземанията на молителя по процесните договори за кредит са станали изискуеми, поради настъпването на крайния срок за погасяване на задълженията по тях. Въззивният състав е приел, че изслушаната по делото експертиза и извлеченията от сметките по договорите установили, че към датата на подаване на молбата за несъстоятелност, задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД към „КТБ" АД /н./ възлизат общо на 96 564 626,90 лв. В заключението си вещото лице е определило конкретния размер на задълженията по всеки един от процесните договори. За недоказано е прието погасяване на задълженията за връщане на отпуснатите в кредит суми. Установен е фактът, че дружеството – ответник е образувано чрез отделяне от „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД, както и че с чл. 15 от Плана за преобразуване били описани и разпределени всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, като на „Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД били разпределени: 1./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.7, находящ се в [населено място], А. лъка, с площ 571 кв.м, ведно с построена в него сграда с идентификатор 56126.452.7.1; 2./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.8, находящ се в [населено място], А. лъка, с площ 3 545 кв.м, ведно с построена в него сграда с идентификатор 56126.452.8.1; 3./ Поземлен имот с идентификатор 56126.452.16, находящ се в [населено място], А. лъка, с площ 863 кв.м, ведно с построена в него сграда с идентификатор 56126.452.16.1; 4./ Всички движими вещи, свързани с дейността на отделящото се дружество, а именно комунално-битова дейност; 5./ Права и задължения на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД към работниците, чиито задължения се отнасят за дейността, която преминава към „Комунално-битови услуги Петрич" ЕООД. Прието е, че съгласно този договор имуществото е с чиста стойност в размер на 120 780 лв. С оглед въведеното в процеса от молителя основание за вземането, основано на търговска сделка, а именно възникналата по салата на закона солидарна отговорност на отделеното дружество да върне получените по договори за кредит суми, както и да заплати уговорените лихви, въззивният съд е приел по приложението на чл. 263 л от ТЗ, че при форма на преобразуване - отделяне за задълженията на преобразуващото се дружество, възникнали до датата на преобразуването на дружеството (2013 г.), отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества, освен прекратените. Прието е, че всички договори за банков кредит са сключени и задълженията са възникнали преди тази дата. Въззивният състав, позовавайки се на трайната практика на ВКС по приложение на чл.263л, ал.1 от ТЗ, изразена в т. д. 940/2011 г. на I, т.о. и решението по т. д. 843/2016 г. на I, т.о. на ВКС, е приел, че отговорността на преобразуващото се дружество и приемащите дружества е солидарна, когато изискуемостта на задължението е възникнала до отделянето на дружествата. Въззивният съд е приел, че според посочената норма солидарната отговорност на приемащото дружество към кредитора била неограничена за цялото задължение, независимо от получените права само, ако нему е разпределено задължението. Направен е извод, че при отделяне преобразуващото се дружество и отделеното дружество отговарят солидарно за задължения, възникнали до отделянето. Посочено е, че съгласно чл. 263л, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, при възникнало задължение до отделяне на дружеството, се определя отговорността на приемащите дружества. Отговорността на приемащото дружество е до размера на получените от него права, доколкото в конкретния случай няма данни да му е разпределено задължението. С оглед събраните по делото доказателства е прието, че е налице изискуемост на задълженията по договорите за банков кредит, възникнала преди отделянето, както и че не са разпределени сочените задължения на приемащото дружество – ответника. Направен е извод, че отговорността на отделеното дружество – длъжник е до размера на правата, които е получило с Плана за преобразуване или 120 780 лв. Така е установено, че е налице вземане, произхождащо от договор за търговска сделка – банков кредит за кредитора – молител, че ответникът отговаря за задълженията, т.е. вземането е на посочената стойност до размера на активите. Относно преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, въззивният съд е приел, че с оглед анализа на имущественото състояние на предприятието на длъжника и притежаваните от него краткотрайни активи, съотнесени към размера на задълженията, като задълженията, произтичащи от солидарната му отговорност до размера на предоставените му активи, на основание чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ в размер на 120 780 лв, показателият за обща ликвидност е много под 1 за изследвания период от 2013 -2019 г. Коефициентите за финансова автономност за целия период били под 0,33, дори отрицателни стойности, което означавало, че дружеството не можело да посреща дълготрайните си задължения, тъй като за това било необходимо собственият му капитал да бъде минимум 1/3 от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. Това означавало, че дружеството е с декапитализиран собствен капитал. Наред с този извод е направен и извод, че през периода е налице отрицателен нетен оборотен капитал – симптом на недобро финансово състояние, липса на приходи от обичайната дейност и нулев финансов резултат. Отчетено е, че коефициентите на рентабилност били нулеви и отрицателни, което показвало липса на потенциал на ответника да генерира и реализира доходи. Така е достигнато заключение, че е налице неплатежоспособност и следва да бъде констатирана и да бъде открито производство по несъстоятелност. Допускането на касационно обжалване се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не бяха установени основания за служебно допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. С посочения правен въпрос 1, касаторът обосновава отговорност на преобразуващото се дружество, в хипотезата, ако правата и задълженията при отделяне са конкретизирани с договора или плана за преобразуване и правният въпрос е - непосочените права и задължения остават ли в патримониума на преобразуваното дружество, след като изпадането в забава е настъпила след преобразуването на дружеството. Въззивният съд е приел, че задълженията за връщане на получените на основание сключените договори за банков кредит между „КТБ“ АД и „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД суми, са възникнали преди отделянето на дружествата (сред които и ответникът-длъжник „Комунално битови услуги Петрич“ ЕООД). Прието е, че задълженията за връщане на получените на основнаие договорите за банков кредит суми, са възникнали със сключване на договорите. Въззивният съд е приел, че постигнатото съгласие за връщане на дължимите на основание сключения договоро за банков кредит на погасителни вноски с падежи на определени дати, не преобразува задължението, а същото остава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост на задължението. Прието е, че задължението за връщане на получената сума възниква със сключване на договора за банков кредит, поради консенсуалния характер на този вид договори. Падежът на всяка погасителна вноска, при приетото разсрочено връщане на дълга, е прието, че е без значение за определяне момента на възникване на задължението. Това правно разрешение е довело и до извода, че задължението за връщане на отпуснатите на основание договорите за банков кредит суми, е възникнало преди отделянето на длъжника. Освен това е обусловило и извод за наличие на солидарна отговорност на преобразуващото се дружество и отделеното дружество, възникнала по силата на закона с настъпване на факта на отделяне, на основание чл. 127, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ. При приложение на чл. 263 л, ал.1, изр. 2 от ТЗ, както и при приетото, че липсват данни задължението да е разпределено на отделеното дружество, въззивният съд е направил извод за ограничаване отговорността на отделеното дружество до размера на получените от него права. Прието е, че при отделяне разпределението на задължение с плана или с договора за преобразуване има само отношение към размера на отговорността. Това не изключва извод за солидарна отговорност на отделеното дружество. Този извод изключва извод за отговорност на преобразуващото се дружество, каквато теза поддържа касаторът. Поради даденото разрешение от въззивния съд, поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въпросът представлява твърдение на касатора за отговорност на преобразуващото се дружество. Разрешението за наличието на солидарна отговорност, в частност отговорност на отделеното дружество – ответник в процеса, е направено след анализ на доказателствата и приложение на материалния закон. Изцяло с правилността на съдебното решение е свързан поставеният правен въпрос. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, анализът на докзателствата, правилното приложение на закона и правилността на съдебното решение, не могат да представляват общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на 2 посочен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд приемат, че длъжникът „Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД отговаря за задълженията, поети от кредитополучател „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, солидарно с последното. Съдилищата са приели, че нормата на чл. 263л, ал. 1 от ТЗ предвижда солидарна отговорност на преобразуващото се дружество и отделеното дружество за задълженията, чиято изискуемост е възникнала преди отделянето. Разрешението на правния спор е станало в съответствие със задължението на въззивния съд като инстанция по същество да разреши правните въпроси, включени в предмета на делото. Предмет на касационното производство е само въззивното съдебно решение. Производството по реда на чл. 288 от ГПК, представляващо такова за селектиране на касационните жалби, но само при преценка на разрешението, дадено от въззивния съд. Поставеният правен въпрос не може да представлява обуславящ изхода на спора и поради това не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на мотивирано общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се разгледа допълнителното основание, сочено от касатора. По отношение на посочения 3 правен въпрос. Така формулираният правен въпрос, се свежда до правния въпрос относно значението на липсата на разпределение на задължението към отделеното дружество. В случая, с оглед приложението на чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ, въззивният съд е приел, че е възникнала солидарна отговорност (поради възникване на задълженията преди отделянето) и че липсва разпределение на задълженията на отделеното дружество. Прието е, че при липса на разпределение на задълженията, солидарно оттговорното отделено дружество отговаря само до размера на получените от него права. Въззивният съд е съобразил предпоставките за възникване на солидарна ограничена отговорност и значението на разпределението на задължението с договора и плана за преобразуване, така както са разяснени в трайната практика на ВКС - решение № 78 от 10.07.2017 г. по т.д. 843/16 г., ВКС, I ТО. Поради това поставеният правен въпрос, не може да се приеме, че е от значение за изхода на спора и поради това не отговаря на изискванията представлява основание за допускане касационно обжалване. Тезата на касатора, че при липса на разпределение задълженията са на преобразуващото се дружество, не може да се свърже с приетите от въззивния съд факти, които нормата на чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ свързва с възникване на солидарна отговорност. Конкретно зададеният правен въпрос е свързан с правилността на съдебното решение, дали правилно е прието кога са възникнали задълженията на преобразуващото се дружество, преди или след отделянето и при възникване на задължението след преобразуването чрез отделяне на дружеството дали липсва разпределение на задълженията и поради това отговрността е на преобразуващото се дружество. Този правен въпрос отговаря на осъществената защита в процеса от касатора и се отклонява от изложените изводи от въззивния съд. Поради това не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения за липса на общо основание за допускане касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че не подлежат на изследване сочените от жалбоподателя допълнителни основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България