Определение № 50910 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2118/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т. срещу въззивно решение № 23 /13.01.2022 г. по в.гр.д. № 729 /2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение на ГОРС (Горнооряховския районен съд), с което исковете на жалбоподателя с правно основание чл.262 и чл.261 КТ за заплащане на извънреден труд и на нощен труд срещу „Консорциум - РМ Т. - Бат Секюрити“ ООД са отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба „Консорциум - РМ Т. - Бат Секюрити“ ООД не е подал писмен отговор.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел въззивната жалба и исковете за неоснователни поради липсата на трудов договор между страните за периода, за който са предявени претенциите за извънреден и нощен труд.

По доводите във въззивната жалба на Н. Т. Т. въззивният съд е изложил следните мотиви (настоящият съдебен състав възпроизвежда основното им съдържание поради твърдението за очевидна неправилност – липса на мотиви, което ще бъде обсъдено по-долу):

Исковете са отхвърлени поради липсата на трудов договор между страните.

Твърдението на ищеца (Н. Т. Т.), че едва с отговора на исковата молба разбрал за прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника през 2015 г. (на 21.04.2015) и за сключване на трудов договор с „РМ Т. Секюрити“ ЕООД е несъстоятелно. Твърдението на ищеца, че при подписване на тези два документа (не оспорва, че ги е подписал) - заповед за прекратяване на трудов договор и заповед за сключване на трудов договор с друг работодател му е обяснено, че това са допълнителни споразумения към първоначалния му трудов договор, дори и да е доказано (а то не е), не променя извода, че за процесния период, за който ищецът претендира заплащането на възнаграждение за нощен и извънреден труд, между него (ищеца) и ответника по делото не е съществувало трудово правоотношение, което да е възникнало на някое от основанията, предвидени в КТ.

Оплакването, че първоинстанционният съд не е дал на ищеца възможност да се защити, като предяви иск за нищожност на трудовия договор, сключен между него и „РМ Т. Секюрити“ ЕООД и че не е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, която да установи полаган ли е при ответника извънреден и нощен труд по трудово правоотношение с ответника за процесния период (през който е установено, че не са имали трудово правоотношение) са неотносими към предмета на повдигнатия спор.

Основният релевантен факт, подлежащ на доказване при така предявените искови претенции, е наличието на валидно трудово правоотношение между страните по делото за исковия период. В тежест на ищеца е възложено да докаже този факт и той не го е доказал. Дали трудовият договор между ищеца и друго лице е валиден или нищожен, е обстоятелство, което стои извън рамките на повдигнатия пред съда спор.

Прекратяването на трудовия договор с ответника през 2014 е доказано по категоричен начин, като самият ищец потвърждава обстоятелството, че му е връчен екземпляр от заповедта (от 21.04.2015).

Липсва основната предпоставка за уважаване на предявените от ищеца искове - наличието на валидно трудово правоотношение между него и ответника за исковия период.

По наличие на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради това, че е бланкетно, без изложени конкретни мотиви.

Очевидната неправилност е отделно основание, предвидено в чл.280, ал.2 ГПК, за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай, както беше посочено по-горе, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите на въззивния жалбоподател Н. Т. Т. за неправилност на обжалваното от него първоинстанционно решение. Твърдението за липса на мотиви е неоснователно (и невярно). Освен това при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че няма съмнение за очевидна неправилност на въззивното решение.

Жалбоподателят извежда и следните въпроси, за които твърди, че обосновават основания за допускане на касационно обжалване, но не обосновава нито едно от допълнителните основания, предвидени в т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК:

1. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, когато второинстанционното решение няма мотиви.

Както вече беше отбелязано, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви по доводите за неправилност на първоинстанционното решение и по основателността на исковете, поради което този въпрос не е обуславящ.

2. Представлява ли съществено процесуално нарушение недопускането на съдебно-икономическа експертиза по делото?

Въпросът е много общ, не е пълен, не е описана конкретна хипотеза с посочване на обстоятелства и обосноваване на значението им за разглеждания спор, нито предметът и задачата на експертизата, за които ГПК предвижда искането да бъде мотивирано (чл.156, ал.4 ГПК).

Не всяко искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза е основателно, отговорът зависи от конкретните обстоятелства (основания) на спора и на въпросите, за изясняване на които е поискано (чл.195 ГПК). В случая такива не са изложени, т.е. въпросът не е уточнен, на такъв въпрос не може да бъде отговорено нито положително, нито отрицателно, поради което не може да бъде приет за обуславящ.

Но ако въпросът бъде уточнен с оглед на изложените от въззивния съд мотиви – когато по делото е установено, че исковете са неоснователни поради липсата на основната предпоставка за уважаването им (наличие на трудово правоотношение с ответника за периода на претенциите), недопускането на заключение на съдебна експертиза за установяване на някоя от останалите предпоставки, които не биха променили извода за неоснователността на исковете, не представлява процесуално нарушение.

3. Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът да се привлече нова страна по делото?

За този въпрос важи казаното за предишния въпрос: той е много общ, не е пълен, не е уточнен с посочване на конкретни обстоятелства. На такъв въпрос не може да бъде отговорено нито положително, нито отрицателно, поради което не може да бъде приет за обуславящ.

Но и ако бъде уточнен с описване на конкретните обстоятелства по делото (разгледани по-горе) с оглед на изложените от въззивния съд мотиви, той няма значение за основателността на исковете срещу ответника, поради което не е обуславящ.

Към изложеното следва да се добави и че липсата на обосновка на допълнителните основания, предвидени в т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, също е самостоятелна пречка за допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът