Определение № 14 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 643/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Рибарника„ ЕООД против решение № 1010/15.11.2019 г. по т.д.№ 1100/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 1370/03.04.2019 г по гр.д.№ 6472/2018 г. на Варненски окръжен съд, са уважени предявеният от „Стат„ ООД иск, с правно основание чл.266 ЗЗД, като касаторът е осъден да заплати на дружеството сумата от 22 557,82 лева с ДДС – остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от 19.07.2017 г., за извършени СМР на обект в [населено място], [община], ведно със законна лихва върху същата сума от 08.05.2018 г., к а к т о и иск за сумата от 589,01 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода 08.01.2018 г. – 11.04.2018 г., като е отхвърлен предявеният от „Рибарника „ ЕООД против „Стат„ООД насрещен иск за сума от 5 000 лева – изплатена авансово по същия договор и претендирана като платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора по вина на „Стат” ООД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, визирайки следното: Неправилен е извода на съда относно предмета на договореното, поддържан от ищеца като СМР за жилищна сграда, а приет за установен от съда като СМР за изграждане на пристройка към съществуваща сграда. Според касатора представеният договор не обективира възложено, идентично с предмета на спора „защото за допълнителните работи е било нужно допълнително възлагане с анекс„. Страната счита неправилно съображението на съда, че ответникът не е конкретизирал възраженията си относно лошото изпълнение на ищеца, за което и не е била длъжна, тъй като е възразявала изобщо да е възлагала същото, както и да е налице изпълнение на обективираното в протокол № 2. Поради това счита напълно неотносимо позоваването на съда на съдържанието на отговора на отправената от ищеца покана за плащане, като невключващо възражения относно изпълнението на СМР по протокол № 2, а само относно тези по протокол № 1. Касаторът оспорва верността на извода на съда, че поканата на ищеца, за заплащане на СМР по протокол № 2, е достигнала до знанието му чрез получател Р., тъй като въпреки оспорването на ответника ищецът не е представил доказателства нито за упълномощаване на същата, нито за съдържанието на пратката, получена от нея. Неправилно съдът е приел за имащи материална доказателствена сила протоколите за предаване на изпълнените СМР, въпреки неподписването им от възложителя и въпреки качеството им на частни свидетелстващи документи, оспорени от същия. Оспорва се верността на фактически констатации относно начина на изпълнение на СТЕ, както и относно действителното съдържание на свидетелските показания. Акцентира се на обстоятелството, че СТЕ е работила по твърдения на ищеца, както и въз основа на документ, непредставен като доказателство по делото и при изрично посочена от вещото лице неустановимост на действително вложени количества материали по изпълнението на вече скрити към момента СМР. Оспорва се извода на съда, че по делото е безспорно установено изпълнението на СМР по Протокол № 2, както и че същите са изпълнени качествено.Касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал единствено показанията на свидетеля на ищеца, вкл. е изопачил установеното от същия - конкретно по възлагане от ответника на работата, обект на претендираното възнаграждение. Неправилен,според страната, е извода му, че извършената работа следва да се счита приета от възложителя, въпреки че протокол № 2 не носи подписа му, изрично е оспорен и издадената от ищеца фактура, относно плащането на тези СМР, не е била осчетоводена от ответника, нито същият се е възползвал от приспадане на данъчен кредит на основание същата. В останалата си част касационната жалба възпроизвежда становището на касатора относно действително установеното по делото и възможните въз основа на същото правни изводи. Ответната страна – „Стат„ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неотносимост на част от въпросите към решаващите изводи на въззивния съд, необоснованост на допълнителния селективен критерий по друга част, както и неяснота във връзка с кой конкретен касационен довод за неправилност на въззивния акт, съгласно основанията по чл.281 т.3 ГПК, са формулирани трета част от въпросите в изложението по чл.284 ГПК. Върховен касационен съд първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, но само в частта по главните искове, въззивен акт. С оглед цената на насрещния иск – 5 000 лева, под минимално изискуемия законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела, касационната жалба, в тази й част, ще следва да се остави без разглеждане, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът се позовава на сключен с ответника договор за СМР на обект „жилищна сграда„, от 19.07.2017 г., по който „Рибарника „ЕООД е възложител, а той - изпълнител. Чл.1 от договора съдържа именно такава индивидуализация на възложеното, посочено и в приложение № 1 към договора. Твърди, че изпълнените СМР по съставен предходен протокол № 1 са приети и заплатени от ответника. С предявения главен иск претендира възнаграждение за СМР по съставен протокол № 2, надлежно предявен на възложителя, ведно с последваща покана за плащане, връчена му чрез Нотариус. Ответникът е противопоставил възражение, че претендираните за плащане СМР не са действително извършени, както и че предходно заплатените по протокол № 1 са частично неизпълнени, а частично некачествено изпълнени, като лошото изпълнение е приравнимо на пълно неизпълнение, поради което и договорът следва да се счита развален с едностранно волеизявление на възложителя. Ответникът твърди, че по начало са възложени СМР не на жилищна сграда, а на пристройка към съществуваща жилищна сграда, както и че ищецът е изпълнил, но некачествено, единствено железобетонни стъпки към основите. Продължаване на СМР при това лошо изпълнение е било невъзможно, но ищецът не го е поправил, въпреки възраженията на ответника. Ответникът твърди, че ищецът е отказал да продължи изпълнението, поради отказа му да заплати авансово останалите дължими СМР. Ищецът твърди, че е преустановил изпълнението, както поради неплащането на СМР по протокол № 2, така и защото за последващо дължимите СМР се е нуждаел от проект, какъвто възложителят не е осигурил. От друга страна ответникът се позовава на чл. 3.1 от договора, според който възлагането на допълнителни СМР става чрез анекс към договора. Тъй като няма възложени в писмен вид СМР за които се претендира възнаграждението, то няма валидно сключен договор за изработка с предмет същите, поради което и възнаграждение не се дължи. Така ответникът оспорва изобщо валидно възлагане на СМР – предмет на протокол № 2, като непопадащи в първоначално възложеното с договора, съгласно приложение № 1 към същия. Ответникът оспорва да е приемал изпълнението на ищеца, вкл. да е получавал някой от двата протокола за изпълнени СМР. Твърди, че за пръв път е уведомен за изпълненото с нотариалната покана, връчена през януари 2018 г., на което незабавно е възразил. Извън възражението за липса на възложена изработка - обект на иска – ответникът твърди некачествено изпълнение на ищеца, като несъответно на техническото задание / каквото не представя /, без строителни книжа, екзекутивна документация и изобщо изискуеми документи при изпълнението на строеж, съгласно действащите нормативни актове. По делото са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и са изслушани свидетели на всяка от страните. За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете на „Стат„ООД против „ Рибарника „ЕООД са отхвърлени, респ. е уважен насрещния иск, въззивният съд е приел, че независимо от квалификацията на обекта в договора, предвид фактическите твърдения на страните / очевидно доколкото не се твърди паралелно възлагане и изпълнение на друг обект между същите /, а и съобразно приложение № 1 към договора и описаното в същото съдържание на СМР / съгласно заключението на СТЕ /, се касае за изпълнението на обект – пристройка към съществуваща сграда. Правилно съдът е възприел съдържанието на възраженията на ответника – че СМР посочени в протокол № 2 изобщо не са били възлагани, както и че не са били изпълнени, като с оглед лошото изпълнение на СМР по протокол № 1 възложителят е упражнил потестативното си право за разваляне на договора. Съдът неколкократно в мотивите си акцентира на обстоятелството, че възражението на ответника за некачественото / лошо / изпълнение на ищеца, вкл. на възложеното по протокол № 1, е неконкретизирано, общо, а и не е доказано доведено до знанието на изпълнителя възражение за некачествено изпълнена работа, очевидно визирайки и тази по протокол № 1, посочена като основание за разваляне на договора. Незивисимо от неподписването му от възложителя, съдът е приел, че доколкото издадената от изпълнителя фактура за заплащане на СМР по протокол №1 е била осчетоводена от ответника, вкл. същият е ползвал по същата данъчен кредит, то е налице приемане на изпълненото. Не се установява и формално отправено след изпълнението на тези СМР изявление на възложителя за разваляне на договора. От друга страна съдът е съобразил, че възражението на ответника досежно изпълненото, предадено с протокол № 2, се ограничава до възражение, че такива СМР не са били възложени изобщо и съответно не са изпълнявани. В отговора на получената нотариална покана за плащане също липсва възражение за некачествено изпълнение на СМР – предмет на протокол № 2, а само за тези по протокол № 1. Съдът е приел, че от заключението на СТЕ се установява, че за строежа няма одобрен проект, нито издадено разрешение за строеж, но и от описанието му е неустановимо по безспорен начин какъв е вида и категорията му, респ. кои са изискуемите за законосъобразното му изграждане книжа. Съдът е отчел представен на вещото лице ,при това от ответника / обяснения на вещото лице в открито заседание при приемане на заключението/, проект за „конструкция за пристройка към съществуваща сграда„, неприложен по делото. Приел е, че СТЕ установява извършени на място СМР по протоколи № 1 и № 2, което се потвърждава и от показанията на св.Й. / вкл. потвърдил съществуването на работния чертеж, посочен от експертизата /, както и качествено изпълнение на СМР към момента на огледа. Съдът се позовава именно на устните обяснения на вещото лице, в които същото е потвърдило, че описаните в протоколи № 1 и № 2 видове СМР са посочени в Приложение № 1 към договора, подписано от всяка от страните, поради което е несъстоятелно възражението, че изпълнените СМР по протокол № 2 не са били надлежно възложени от ответника. Съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелите на ответника, тъй като същите не отразяват непосредствени впечатления, не са последователни, убедителни и непротиворечиви. Кредитирал е показанията на свидетеля на ищеца Й., като установяващи авторството на ищеца по отношение на установените от СТЕ, обективно изпълнени на обекта СМР. Съдът е посочил, че неподписаните от възложителя протоколи № 1 и № 2 нямат материална доказателствена сила, като частни свидетелстващи документи, за обстоятелства ползващи изключително ищеца, като с оглед оспорването на ответника тежест на ищеца е пълното и главно доказване на изпълнението и неговото качество, вкл. в количествено отношение и единични цени на отделните видове СМР. Такова доказване съдът е приел за извършено, вкл. и в количествен аспект на изпълнението – съобразно посочените в протоколи №1 и №2 количества, независимо от предходно установената невъзможност на вещото лице да ги определи на място, тъй като са закрити с извършения обратен насип. В тази връзка съдът изрично се е позовал на липса на възражения на ответника относно вида и количествата СМР по протокол № 2. Както се посочи по-горе, възражението му е било за невъзложени СМР от този вид, съответно неизпълнявани такива на обекта. Съдът е акцентирал на преклудиране възражението на ответника, за изпълнявани на обекта СМР от трети лица, след преустановяване работата на ищеца, поради лошо изпълнение, но и на липсата на доказателства за такова изпълнение. Съдът е приел, че възложителят не е и могъл да развали договора, поради собственото си виновно поведение, доколкото не е осигурил на изпълнителя необходимите строителни разрешения и проекти, както и не е удостоверил по никакъв начин отказа си да приеме извършените работи, а при липса на възражения работата следва да се счита приета. Съдът е обосновал и извод за установено фактическо приемане, с ползване на построеното от ответника и доколкото е останало недоказано изпълнение от трето лице. В изложението по чл.284 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решенията по т.д.№ 621/2012 г. на І т.о. ,т.д.№ 761/2008 г. на І о., т.д.№ 523/2008 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 856/2009 г. на ІV г.о., т.д.№ 235/2009 г. и т.д.№ 696/2011 г. на ІІ т.о. ВКС; 2/ Приложението на чл.20 ЗЗД и критериите, въз основа на които съдът изяснява точния смисъл на договорни клаузи, са ли значими за изхода на спора? – обосноваване в същата хипотеза, поради противоречие с решения по т.д.№ 218/2012 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 420/2009 г. и гр.д.№ 5002/2008 г., както и т.д.№ 761/2008 г. на І т.о. на ВКС; 3/ Ползва ли се протокол обр. 19 с обвързваща материална доказателствена сила за съда, относно отразените в него количества, когато не е подписан и приет от възложителя и е оспорен от него ? Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си на базата на Протокол № 2 ,едностранно подписан от ищеца и надлежно оспорен от ответника ? – обосноваване в идентична хипотеза, с решения по т.д.№ 588/2009 г. и т.д.№ 133/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС ;4/ Кога ответникът е длъжен да приеме извършената работа, при положение че в договора е записано / чл. 8 / - „ счита се,че договорените видове работа са извършени напълно, когато е подписан последния протокол по договора„ ? Следва ли съда да счита, че работата е завършена с издаване на протокол обр.19 / въпросния протокол № 2 / ? – въпросът обосноваван също в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото по т.д.№ 302/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/На какви изисквания следва да отговарят осъществените от изпълнителя СМР, неуточнени по съдържание, количество и качество в договора за възлагане строителството на сграда ? – обосноваване в идентична хипотеза с решения по т.д.№ 53622/2015 г. и т.д.№ 822/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС;6/ За кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение ? – сочи се противоречие с решение по гр.д.№ 747/2009 г. на ГК на ВКС; 7/Когато се касае за строителни обекти, за да се дължи заплащане на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД на изпълнителя в пълен размер следва ли осъществените от него на място СМР да отговарят на одобрения технически проект, а ако няма такъв – на уговореното между страните в договора и изискванията на специалните нормативни актове и технически спесификации, съобразно с изискванията на чл.169 ЗУТ ? – сочи се противоречие с решение по т.д.№ 4123/2013 г. на ІІ т.о. ВКС; 8/Допустимо ли е въззивният съд да отсъди в противоречие на първоинстанционния, без да са ангажирани нови доказателства пред втора инстанция, само на базата на тълкуване на експертизата / СТЕ /, без да кредитира обясненията на вещото лице в съдебно заседание ? Допустимо ли е въззивният съд да потвърди иска по основание и размер, само на база СТЕ, която от своя страна се позовава на протокол обр.19, неподписан, неприет и оспорен от ответника ? Съответно на кого е доказателствената тежест при оспорване на протокол № 2 в конкретния случай ? – сочи се противоречие с решение по т.д.№ 822/ 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Въпроси 9 и 10 касаят решението в частта по отхвърления насрещен иск, касационната жалба в която част следва да се остави без разглеждане, на основание чл.280 ал.3 ,т.1, пр. второ ГПК. Формулирани са и въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както следва: 1/ Може ли вещото лице да дава заключения относно съдържанието на договора и следва ли съда да се съобрази с тези правни заключения ?; 2/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в мотивите си, независимо дали се позовава на тях в диспозитива ?; 3/ Може ли само въз основа на свидетелски показания да се установява задължение за заплащане на работа, на основание чл.266 ЗЗД, когато сумата е над 5 000 лева ? Когато свидетелят не уточнява нито количества, нито видове работи в детайли, може ли съдът да направи точна преценка за основанието и размера на иска, само въз основа на тези свидетелски показания ?; 4/ При оспорване от ответника на извършена работа изцяло от ищеца, следва ли ответникът да доказва кой е извършил СМР, установени на място от вещото лице, или доказателствената тежест за авторството се пада на ищеца ?; 5/ При доказване на иск по чл.266 ЗЗД длъжен ли е ищеца да докаже възлагане на работата в количествено и качествено отношение, както и реално извършената на място, вложените материали в точно количествено и качествено отношение и тяхното съответствие с възложеното ? Изрична обосновка на допълнителния селективен критерий, извън формалното посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не е предложена от касатора. Твърди се „очевидна неправилност„ на въззивното решение, по смисъла на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК.Изложението в тази част възпроизвежда касационните доводи за неправилност на въззивното решение, съобразно гореизложеното: неправилност на изводи на съда относно елементи от фактическия състав на иска по чл.266 ЗЗД, взаимно противоречиви и необосновани фактически констатации, неправилно възприет предмет на възложеното със сключения договор, съществени процесуални нарушения при кредитиране на експертното заключение на СТЕ и на свидетелските показания и пр.. Първите два въпроса, относими към правилата на тълкуването на волята на страните и следователно приложими към съдържанието на сключения договор, не удовлетворяват изискването за правни въпроси. Нито някоя от страните, нито съдът е въвел спор относно съдържанието на клауза от договора и обосновал действително изводима от същата воля на страните. Видно от изложението, касаторът бърка приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване волята на страните, с неправилното приложение на иначе ясно установимите по съдържание клаузи на договора / конкретно посочени чл.5, чл.6 и чл.27 /. Нещо повече, в изложението към втори въпрос са наведени обстоятелства относими към неправилно възприети от съда за установени елементи от фактическия състав на иска по чл.266 ЗЗД / действително изпълнени СМР, за които се претендира възнаграждението – в количествено и качествено отношение и дори изобщо възлагане на СМР – обект на протокол № 2 /. Като неудовлетворяващ общия селективен критерий въпросът не предполага коментар на сочения допълнителен такъв. Първия от въпросите по п.3 също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като съдът не се е позовал на материална доказателствена сила на протоколите за предаване на изпълнените СМР, неподписани от възложителя и съответно оспорени от същия, а приел, че установяване на възложеното, респ. неоснователен отказ на възложителя да приеме изпълнението, е установим с всякакви доказателствени средства, при доказателствена тежест на изпълнителя. С това му съдържание, приетото от съда не конфронтира с цитираната съдебна практика. Втория подвъпрос е фактологично формулиран, но дори да бъде конкретизиран до протокол за предаване на изпълнени СМР и досежно количествата изпълнени СМР, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът действително е приел за количествено установени СМР, съгласно изготвения протокол № 2, т.е. съобразно твърденията на ищеца, въпреки невъзможност на вещото лице да установи действителните количества изпълнени видове СМР на място, предвид извършения обратен насип, но изрично е посочил, че ответникът не е въвел надлежно възражение с такъв предмет, а единствено възражение, че изпълненото по протокол № 2 не е било изобщо възлагано на ищеца и не е изпълнявано изобщо. В този смисъл релевантен би бил процесуалноправен въпрос относно обхвата на произнасянето на съда, при възражение за невъзложени СМР, прието за неоснователно и недоказано, но без изрично възражение относно качеството и количеството на действително изпълненото. Четвъртият въпрос е в противоречие с предмета на спора, тъй като ищецът не твърди да е изпълнил изцяло, но твърди, че е в невъзможност да довърши възложеното, поради непредставен му от възложителя проект за изпълнение на плоча. Така същият претендира възнаграждение за частично, полезно за възложителя изпълнение, при това само на СМР по протокол № 2. Въпросът е в противоречие и със защитата на ответника, който не твърди, че за преценка точността на изпълнението, отчетено с протокол № 2, е необходимо завършването на работата изцяло, нито че частично изпълненото по протокол № 2 е безполезно, а че с оглед СМР по протокол № 1, изпълнени некачествено до степен равносилна на пълно неизпълнение, за същия е възникнало и упражнено потестативното право за разваляне на договора, а отчетените с протокол № 2 СМР не са били изобщо възлагани и изпълнявани. При това съдържанието на чл.8 от процесния договор е очевидно с различен от смисъла на уговорките, коментирани в решението по т.д.№ 302/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. В чл.8 е уговорено кога се счита завършено изпълнението, а не начина на приемането му от възложителя, а в цитираното решение се касае за изрична уговорка на страните, че протоколите образец 19 няма да бъдат със значението на приемо-предавателни за изпълненото документи до окончателното приключване на СМР, с изготвяне на които възниква задължението на възложителя да приеме изпълненото, в качеството му на правно действие по неговото одобряване, а ще имат значението само на количествено-стойностни сметки за отчетеното изпълнение. Следователно, дори да би бил удовлетворен общия, не би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий, с така посочената съдебна практика. Петият от формулираните въпроси е също в разрив със защитата на ответника. Както неколкократно акцентира въззивният съд, ответникът не е изложил, дори в евентуалност спрямо възражението си за невъзложени и изобщо неизпълнени СМР по протокол № 2, конкретни твърдения относно качеството и количеството на изпълненото в рамките на преклузивния за възраженията му срок. Отделно от това, така формулиран въпросът е фактологичен – не позволява еднозначен отговор относно съдържанието на дължимото точно изпълнение, независимо от конкретиката на спора. Шестият въпрос е също чужд на решаващите изводи на въззивния съд, който не е бил сезиран с възражение, че частично изпълненото по протокол № 2 е безполезно за възложителя, вкл. с оглед качеството му / СМР по протокол № 1 не са предмет на иска, а и съда е приел за установено,че са приети от възложителя,с оглед осчетоводяването на издадената фактура и приспадане на данъчен кредит по същата /.Ако се приеме, че въпросът касае СМР по протокол № 1, то съдът е приел за установено приемането им от възложителя и е отрекъл изрично възникнало и надлежно упражнено потестативно право за разваляне на договора, само във връзка с което ответникът е въвел и възражение относно качеството на същите. Приемане на изпълненото, обаче, преклудира правата на възложителя по чл.265 ЗЗД, съгласно чл. 264 ал.3 ЗЗД, при което качеството на така приетото изпълнение е ирелевантно. Следователно и по отношение на изпълнението на СМР по протокол № 1, въпросът не би имал значение за постановяване на евентуално различен правен резултат. Седмият въпрос не е получил отговор в мотивите на въззивния акт, тъй като ответникът, както неколкократно е коментирал съда, не е въвел конкретни възражения за качеството на изпълненото и отклонението му от проектна документация / такава не е установено да е била изготвена, а е била дължима от възложителя / или от конкретно постигнати уговорки между страните, каквито нито договорът съдържа, нито се установяват с други доказателства по делото. Въззивният съд се е позовал на установено на място от съдебно-техническата експертиза качествено изпълнение. И тук необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Общият селективен критерий не е обоснован и с осмия формулиран въпрос. Въззивният съд не се е позовал единствено на заключението на СТЕ, а и на свидетелските показания, като не е разпределил неправилно доказателствената тежест в процеса, за установяване изпълнените СМР – на ищеца, тъй като неподписаните от възложителя приемо-предавателни протоколи не се ползват с материална доказателствена сила. Относно количествените измерения на изпълненото вече се посочи по-горе, че съдът е съобразявал липсата на изрично оспорване от възложителя на видовете и количествата СМР, съобразно протокол № 2, действително изпълнени на обекта, отричайки изобщо възлагането и изпълнението им от ищеца. Следва да се съобрази и че експертизата е работила въз основа на представен от ответника работен проект, чието съществуване и авторство, посочени от вещото лице, не са били оспорвани в първоинстанционното производство, а за съществуването на такъв свидетелства и св. Й.. Въпросите, сочени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не обосновават допускане на касационното обжалване, най –малкото поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОКГТК на ВКС. Същите се отнасят до начините и доказателствената тежест по доказване изпълнението на СМР, по които е налице обилна съдебна практика, изключваща хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Последната е по начало приложима когато се касае за неясна, противоречива или непълна правна норма, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика или макар и еднозначна, формираната по приложението й съдебна практика следва да бъде осъвременена, с оглед развитието на обществените отношения или промяна на законодателството.При това част от въпросите са и чужди на фактологията на спора, на съдържанието на защитата на ответника или правно несъстоятелни. Вещото лице от СТЕ не е формирало правни изводи относно действителното съдържание на договора, а от вида на СМР, описани в приложение № 1 към същия, е установило идентичност между същите и изпълненото. Съдът е съобразил, че страните не твърдят възлагане по друг договор или изпълнение и на друг обект от ищеца, за да би възникнало съмнение, че изпълняваното от същия е различно от възложеното с процесния договор / относно първи въпрос /. Ответникът не е обосновал довод кое пропуснато от съда доказателство би имало решаващо значение за изхода на спора, така че несъобразяването му да съставлява не просто процесуално нарушение, а съществено такова, съгласно чл.281 т.3 ГПК / относно втори въпрос /. Доказването на изпълнението изобщо не попада във фактическите състави за които е предвидено ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК, която очевидно визира третия от формулираните въпроси. Съдът не е прехвърлил доказателствената тежест за изпълнението на ответника, а приел, че доколкото ответникът нито е посочил в преклузивния за това срок, нито доказал изпълнение на част от установимото на обекта от трети лица, следва да се кредитират показанията на св. Й. относно авторството на всичко изпълнено на място – от ищеца / относно четвърти въпрос /. Същото се отнася и до петия въпрос, а правилността на изводите на съда, относно установимото от събраните доказателства и при съобразяване тежестта на доказване на ищеца, е обект на преценка за правилността на въззивното решение на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Видно от преждепосочения анализ, във връзка с формулираните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, такъв вид пороци не са установими само от мотивите на въззивното решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение