Определение № 3769 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4743/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 7405/23.06.2023 г. от ответницата Д. И. Ж. срещу определение № 1136/16.05.2023 г. по гр.дело № 4159/2022 г. на Върховен касационен съд, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. И. Ж. против решение № 144/13.05.2022 г. по гр.дело № 136/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора и е прекратено производството по делото. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е да се отмени определението и се постанови друго, с което делото да се върне на състава на ВКС за разглеждане на касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от Д. Ж. съставът на ВКС е приел, че с обжалвано въззивно решение е потвърдено решение № 260771 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 4895/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена по отношение на ищеца Р. П. П. недействителността на сключения между ответниците Д. И. Ж. и Р. С. Р. на 21.01.2020 г. с нотариален акт № / г. договор за прехвърляне -от първата на втория - на идеална част от два недвижими имота, находящи се в [населено място], [община] срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя. Прието е, че при предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. Посочено е, че в случая се иска прогласяване недействителност на прехвърлителна сделка относно идеална част от два имота, поради което данъчната оценка на всеки от имотите - предмет на разпореждане с посочения нотариален акт, формира цената на отделните искове. Прието е, че данъчните оценки на процесните недвижими имоти са 2 844 лв., а за процесната част 237 лв. - за единия имот, респ. 4 588. 50 лв., а за отчуждената част 382. 20 лв. - за другия имот. Прието е, че тази цена (като сбор от оценките на прехвърлените части от имотите) е била посочена в исковата молба и въпросът за нейния размер не е бил повдигнат от ответниците или служебно от съда до първото по делото заседание, поради което на основание чл. 70, ал. 1 ГПК се е стабилизирала. Формиран е извод, че цената на исковете (дори и като сбор от данъчните оценки на прехвърлените идеални части от имотите) е под законодателно предвидения минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касация за граждански дела - арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Прието е, че постановеното по спора въззивно решение е изключено от касационен контрол, поради което подадената срещу него касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение. Ответницата Д. И. Ж. и Р. С. Р. са подали касационна жалба срещу въззивно решение № 144/13.05.2022 г. по в.гр.дело № 136/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260771/22.11.2021 г. по гр.дело № 4895/2020 г на Районен съд Стара Загора, с което е обявена за недействителна по отношение на Р. П. П. от [населено място], общ.Г., обл.С.З. сделката от 21.01.2020 г., сключена между Д. И. Ж. и Р. С. Р. с нот.акт № / г., с която са прехвърлени срещу гледане и издръжка недвижимите имоти: ид.част от празно дворно място, находящо се в [населено място], общ.Стара Загора, представляващо УПИ/парцел/ № в кв. 2 по ПУП на [населено място] с площ от 1500 кв.м.; 2. ид.част от дворно застроено място, находящо се в [населено място], общ.Стара Загора, представляващо УПИ/парцел/ № в кв. 2 по ПУП на [населено място] с площ от 1545 кв.м., заедно с всички постройки в дворното място в т.ч. жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м., лятна кухня, представляваща по данъчно записване жилище с площ от 30 кв.м. и стопанска сграда с площ от 196 кв.м. С обжалваното с касационната жалба на Д. Ж. въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Според чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора представлява права върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава - пазарната цена на правото. При иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане цената на иска се определя от данъчната оценка на прехвърления имот. В настоящият случай данъчната оценка на празно дворно място, находящо се в [населено място], общ.Стара Загора, представляващо УПИ/парцел/ № в кв. по ПУП на [населено място] с площ от кв.м. е 2844 лв., съответно за идеална част е 237 лв. Данъчната оценка на дворно застроено място, находящо се в [населено място], общ.С. З., представляващо УПИ/парцел/ № в кв. по ПУП на [населено място] с площ от кв.м., заедно с всички постройки в дворното място в т.ч. жилищна сграда с мазе с площ от кв.м., лятна кухня, представляваща по данъчно записване жилище с площ от кв.м. и стопанска сграда с площ от кв.м. е 4588.50 лв., съответно на идеална част от процесния имот е 382.38 лв. Общият сбор от сумите е 619.38 лв. Тази сума е посочена от ищеца като цена на предявения иск. Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответниците, нито служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото – чл.70,ал.1 ГПК. Следователно цената на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е 619.38 лв. Съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая с касационната жалба се обжалва въззивно решение по гражданско дело с цена на иска 619.38 лв. – до 5000 лв., поради което същото решение не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба от ответницата Д. Ж. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, каквито са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о