Определение № 1751 от 15.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1215/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу определение №113 от 04.02.2026 г. по в.ч.гр.д.№41/2026 г. на ОС Добрич. С обжалваното определение след отмяна на определение №87 от 14.01.2026 г. по гр.д.№1883/2025 г. на РС Добрич, е допуснато обезпечение на предявените от В. Н. К., К. И. К., Г. Г. Х. и К. К. К.-Х. срещу „Банка ДСК“ ЕАД главни искове по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не притежава право на предпочително удовлетворяване по смисъла на чл.173 от ЗЗД /ипотечно право/ съгласно нотариален акт №31, том VII, рег. №9638, дело №667/2007 г. на нотариус №158 върху следния недвижим имот: масивно жилище със застроена площ 180 кв.м., маза със застроена площ 24 кв.м.,таван със застроена площ 78 кв.м. /52 кв.м по нотариален акт/; навес без оградни стени на площ 40 кв.м.; второстепенна сграда със застроена площ 12 кв.м.,всички построени в собствено дворно място с площ 840 кв.м., съставляващо УПИ VII-183 в кв.19 по плана за регулация на [населено място], общ.Добричка, които искове са предмет на гр.д.№1883/2025 г. на Добричкия районен съд, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№20259010400199 по описа на ЧСИ Д. И. с рег.№901 в КЧСИ и район на действие Добрички окръжен съд по отношение на следния недвижим имот: масивно жилище със застроена площ 180 кв.м., маза със застроена площ 24 кв.м., таван със застроена площ 78 кв.м. /52 кв.м по нотариален акт/; навес без оградни стени на площ 40 кв.м.; второстепенна сграда със застроена площ 12 кв.м.,всички построени в собствено дворно място с площ 840 кв.м., съставляващо УПИ VII-183 в кв.19А по плана за регулация на [населено място], общ.Добричка, при условие, че молителите В. Н. К., К. И. К., Г. Г. Х. и К. К. К.-Х. внесат по сметка на Добричкия окръжен съд гаранция в размер на 800 евро /осемстотин евро/. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението в обжалваната част, като се посочва, че с него са обезпечени искове, които не са вероятно основателни, а и в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е определил размер на гаранцията от 800 евро, който не е достатъчен за покриване на евентуалните вреди на ответника, с оглед материалния интерес на вземането му от над 100 000 евро. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че определението е очевидно неправилно, а като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени и следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с цитирана в изложението практика на ВКС: 1. Относно начина на определяне на размера на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК. 2. Внасянето на парична или имотна гаранция в определения от съда размер достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска. Ответниците по частната касационна жалба заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за обезпечение на предявените (от В. Н. К., К. И. К., Г. Г. Х. и К. К. К.-Х. срещу „Банка ДСК“ ЕАД) по гр.д.№1883/2025 г. на РС Добрич главни искове чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не притежава право на предпочително удовлетворяване по смисъла на чл.173 от ЗЗД /ипотечно право/ съгласно нотариален акт №31, том VII, рег. №9638, дело №667/2007 г. на нотариус №158 върху подробно описан недвижим имот, поради изтекла погасителна давност по отношение обезпеченото вземане е допустима, като подадена от активно легитимирани лица и адресирана към съда, пред който делото е висящо по правилата на родовата и местна подсъдност, като разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. Намерил е, че към настоящия етап на производството, което е в начална фаза, при липса на достатъчно събрани доказателства, изясняващи спора от фактическа и правна страна, не може да се обоснове категоричен извод за вероятна основателност на исковете. Изразил е становище, че по-скоро доводите на ищците за изтекла погасителна давност през периода от обявяване предсрочната изискуемост на обезпечения кредит през септември 2019 г. до датата на предявяване на настоящите искове навеждат на вероятна неоснователност на главните искове, доколкото процесното принудително изпълнение се сочи да се провежда по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителни листове, издадени през януари 2025 г. след проведен исков процес по т.д.№№81/2020 г. на ДОС, а по време на исковия процес относно обезпечените вземания давност не тече. Изложил е съображения обаче, че в обезпечителното производство не може да предрешава спора по същество преди пълно изясняване на фактите и събиране на нужните доказателства за тях, поради което и тъй като в случая не може да се обоснове предварително извод за вероятна основателност на исковете въз основа на наличните писмени доказателства и при наличие на доказана обезпечителна нужда, е счел, че следва да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по отношение на процесния имот, тъй като чрез нея биха се осуетили реализацията на евентуално несъществуващо ипотечно право на ответната банка и причиняване на вреди на ищците от принудителното изпълнение спрямо процесния имот. Константна е практиката на ВКС, че с оглед разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението (при липса на данни, които я опровергават, обезпечителната нужда се предполага), ако искът е допустим и подкрепен с писмени доказателства (евентуалната основателност на иска се преценява от съда въз основа на представени от ищеца писмени доказателства) или бъде представена гаранция (която представлява индиция за сериозността на предявения иск и обезпечение на интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска) в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. Преценката на съда за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти и представените доказателства, но е несъмнено, че в хипотеза при която претенцията на ищеца е неоснователна въз основа на собствените му твърдения, обезпечение на иска не следва да бъде допуснато. В процесната хипотеза въззивният съд е приел, че доводите на ищците за изтекла погасителна давност през периода от обявяване предсрочната изискуемост на обезпечения кредит през септември 2019 г. до датата на предявяване на настоящите искове навеждат на вероятна неоснователност на главните искове, доколкото процесното принудително изпълнение се сочи да се провежда по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителни листове, издадени през януари 2025 г. след проведен исков процес по т.д.№№81/2020 г. на ДОС, а по време на исковия процес относно обезпечените вземания давност не тече. Т.е. счел е, че дори и да приеме за осъществени фактите изложени в исковата молба, те не установяват твърдяното от ищците основание на предявените искове. В този смисъл изводът на съда относно наличие на предпоставките за допускане на исканото обезпечение се явява очевидно неправилен, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като след отмяната му, молбата за допускане на обезпечение следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,