Определение № 4815 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3366/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М. чрез адв.В. П. срещу решение №255 от 06.03.2023г.по в.гр.д№ 273/2022г.на Софийски апелативен съд,потвърдил решение №266255 от 27.10.2021г на Софийски градски съд. Отхвърлен е иска на касаторката по чл.439 ГПК, предявен срещу „Бул Инс”АД за недължимост сума от 26961,20лв главница,мораторна лихва и разноски по изпълнителен лист от 03.01.2011г издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, предмет на изпълнение по изп.д №484/2011г на ЧСИ М. П. образувано от взискателя на 05.04.2011г По него са извършени изпълнителни действия до 08.03.2013г, които не са дали резултат,данни за последващи изпълнителни действия по същото дело съдът е приел за установени единствено към 07.01.2017г, когато ЧСИ М. П. е наложил запор върху получавано от ищцата трудово възнаграждение.Искът,предявен на 28.09.2018г е основан на изтекла погасителна давност и е отхвърлен поради това,че до отмяната на ППВС №3/1980г на 26.06.2015г с приемането на т.10 от ТР №2/26.06.2015г на ОСГТК давност по образуваното изп.дело не е текла ,а след тази дата,до предявяването на иска /на датата 28.09.2018г/ петгодишния срок на погасителната давност не е изтекъл. Искът по 439 ГПК не е за установяване факта на перемпцията на изп. дело и кога е настъпила тя, а за това дали вземането е погасено по давност. Касаторът оспорва тези изводи като поддържа,че още към 05.04.2013ге била настъпила перемпция по смисъла на чл.433,ал.1т.8 ГПК,изпълнителното дело е прекатено и не прекъсват давността тези действия, които са предприети „служебно” от съдебния изпълнител какато преди прекратяването му да настъпи, така и по перемираното дело в конкретност запорът от 07.01.2017г, наложен от ЧСИ М. П..Не е следвало изобщо да се зачитат изпълнителни действия, предприети след образуване на изпълнителното дело през 2011г, тъй като са служебно извършени от ЧСИ и не са били посочени от взискателя За постъпилите през периода няколко молби съдът е приел ,че нямат достоверна дата за оспорилия ги длъжник.Затова ирелевантна в случая е датата 26.06.2015г,ирелевантен е запорът от 07.01.2017г, тъй като е наложен от съдебния изпълнител по несъществуващо/перемирано/ дело и е действие,предприето служебно,без да е надлежно възложено В приложеното към жалбата изложение ,тезата на защитата за противоречие на въззивното решение с постановките на т.10 от ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК намира израз при формулираните въпроси, поставени заедно с процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд да подложи на самостоятелна преценка защитната теза на жалбоподателката и да изложи мотиви(т.1) Поставен е въпрос прекратява ли се изпълнително дело по чл.433,ал.1 т.8ГПК ако взискателят не поиска извършване на изълнителни действия,а такива са извършени служебно и има ли значение възлагането/чл.18 ЗЧСИ/и какви са изискванията за него(т.2 т.5); от кой момент започва да тече новата давност при перемирано изп.дело (т.3). Въпрос за съотнасяне на тълкуванията в ТР №2/26.06.2015г и ТР№3/28.03.2023г на ОСГТК относно началния момент на новата давност се поставя за тези изп.дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г,по които е настъпила перемпция(т.4);прекъсват ли давността изпълнителни действия, извършени служебно от съдебния изпълнител(т.5). Поставен е и въпрос предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника за отричане правото на принудително изпълнение поради изтекла давност,води ли до спиране или прекъсване на давността за него, ако кредиторът има възможност да прекъсва давността с валидни изпълнителни действия,по който въпрос се сочи основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Отговор от ответника по касационната жалба не е постъпил В случая принудително изпълнение срещу длъжника е започнало при действието на ППВС №3/1980г.,съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията. Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването,че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно.Докога се прилага ППВС №3/1980г се разясни с приемането на ТР№3/28.03.2023г на ОСГТК.В предмета на образуваното на 09.03.2023г тълк.дело №2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно т.3 бе поставен за разрешаване и въпроса погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция и с определение № 1317 от 21.03.2024г производството по настоящето дело е спряно до приемането на Тълкувателно решение.Тълкувателното дело е приключило, като е прието Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК, поради което на основание чл.230,ал. 1 ГПК производството е възобновено с насрочване по реда на чл. 288 ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изпълнителното дело №484/2011г е образувано пред ЧСИ М. П. по молба на взискателя ЗД”Бул Инс”от 05.04.2011г,в която сезираща молба изрично и„във връзка с чл.18 ЗЧСИ” е възложено на съдебния изпълнител освен цялостно проучване на имуществото на длъжника и извършване на действия по делото,като молбата е да се пристъпи към изпълнение. Действие по изпълнение съгласно разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015г на ОСГТК представлява запорното съобщение, изпратено от ЧСИ на 08.03.2013г до „СиБанк” и взето предвид от въззивния съд като последно изпълнително действие,от значение за началото на перемпционния срок /чл.433, ал.1 т.8ГПК/ Въззивният съд е посочил този релевантен факт и е направил съответния мотивиран в решението извод от него,също така е мотивирал защо не приема настъпилата на посочената дата перемпция да е от значение за крайните му изводи. Изтъкнато е ,че до отмяната на ППВС №3/1980г на 26.06.2015г с приемането на т.10 от ТР №2/26.06.2015г на ОСГТК давност по образуваното изп.дело не е текла ,позовал се е на ефекта на нейното спиране ,а след тази дата,до предявяването на иска /на датата 28.09.2018г/ петгодишния срок на погасителната давност не е изтекъл,тъй като през 2017г давността отново е прекъсната. С горните съображения е отговорено на доводите на жалбоподателя и неговата теза е преценена предвид мотива ,че искът по 439 ГПК не е за установяване факта на перемпцията на изп. дело и кога е настъпила тя, а за това дали вземането е погасено по давност. Обжалваното решение не дава основание касаторът да обосновава противоречие с установена практика на ВКС по прилагането на чл. 235,ал.2 ,чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос (т.1 от изложението ). Не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК При решаващо съобразената в случая фактическа обстановка е налице изпълнително действие съгласно чл.116,б.„в“ЗЗД по смисъла на разясненията в ТР №2 от 26.06.2015г и ТР №2 от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касатора условности не са от естество да обосноват различен извод, при който извършено изпълнително действие да бъде отречено като прекъсващо погасителната давност по причина ,че не било поискано от взискателя и че молба с възлагане по чл.18 ЗЧСИ съдебният изпълнител да извърши „действия по делото” нямала процесуален смисъл .Формулираните от защитата въпроси по т.2 и т.5 от изложението изкуствено отричат активност и участие на кредитора в осъществяване правото му на принудително изпълнение, когато от съдебния изпълнител са предприети действия по надлежно образувано и висящо изпълнително дело,по което първоначално е налице възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ от взискателя. Въззивният съд не е отдал решаващо значение на момента,в който е изчислил перемпцията за настъпила по право, доколкото тя предхожда датата 26.06.2015г.,т.е приел е,че спирането на давността проявява ефект до приемането на новото тълкуване от ОСГТК. По-ранната дата,на която прекратяване е настъпило /чл.433, ал.1 т.8 ГПК/ има правно значение предвид даденото с т.3 от ТР №2 / 04.07.2024г. по тълк.д№2/2023г на ОСГТК разяснение,че при вече прекратени към датата 26 юни 2015г изпълнителни дела,включително прекратени поради настъпила перемпция, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване,и не като се съобразява датата на тълкувателния акт 26 юни 2015г, както е в останалите случаи. Налагаща се корекция при началната дата на новия давностен срок след спирането на давността (с която теза касаторът обосновава относимост на поставените въпроси по т.3 и т.4 от изложението ), в случая обаче не води до възприемане на такава начална дата, ползваща касатора в твръденията му за изтекла погасителна давност към завеждане на иска и няма да промени и крайният решаващ извод на съда, че погасителна давност за вземането не е изтекла. Считано от настъпването на перемпция по право,преди да изтече срокът на погасителната давност от пет години, давността е била прекъсната отново със запор от 07.01.2017г върху трудово възнаграждение ,наложен по същото изп.дело. Изводът на въззивния съд за този ефект съответства на приетото в т.3 от ТР №2 / 04.07.2024г. по тълк.д№2/2023г на ОСГТК.Поради това не е налице общата предпоставка в чл. 280, ал.1 ГПК по така поставените въпроси ,не се обосновава и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Последният формулирани въпрос в реда на изложението не е решаващо произнасян от въззивния съд и също не изпълнява общо изискване за относимо поставен правен въпрос.В него се отдава значение на факти извън предмета на делото при иск по чл.439 ГПК.Превратно се възприема и отговора на ответника по предявения иск,там е заявено, че искът се оспорва по основание.Искът,чието отхвърляне е потвърдено с обжалваното решение,се основава на твръдение за изтекла до завеждането му в полза на ищеца погасителна давност ,а не на очаквано в хода на този процес нейно настъпване. На това очакване нито ответникът дължи отговор, нито съдът мотиви в решението.За пълнота следва да се изтъкне, че не се обосновава и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Тезата на касатора за продължаваща да тече погасителна давност по време на предявения от него отрицателен установителен иск за вземането е отречена в практиката на ВКС. съгласно установената практика на ВКС, съдържаща се в решения № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694 по описа за 2019 г. на III ГО и № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720 по описа за 2022 г. на IV ГО. Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника за недължимост на вземането при поддържано от ответника възражение за неизтекъл давностен срок прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Предвид гореизложеното, Върховен касационен съд, Трето г.о