Определение № 311 от 04.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано пред ВКС по жалба на ищеца С. Е. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска му за плащане на извънреден труд за 2011, 2012 и 2013г. по чл. 262 КТ за разликата над 376, 09лв. до 17054лв.. В касационната жалба са изложени доводи, че необосновано е определена продължителността на положения извънреден труд и не е взет предвид положеният извънреден труд по време на командировка, както и че неправилно е изчислен размерът на възнаграждението за извънреден труд по време на официални празници в 2- кратен, а не в 4- кратен размер. Във връзка с тези касационни основания, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Кога се дължи заплащане на извънреден труд, как се изчислява размерът на възнаграждението и как се доказват основанието и размерът? Доказването може ли да се извърши с командировъчна заповед, свидетелски показания, графици, тетрадки, електронна кореспонденция и доклади, при липса на заповед за извънреден труд и книга за воденето и отчитането му? Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно т.р.№1-2010- ОСГТК. За да са налице общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, но разрешаването на въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая въззивният съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд в почивни и празнични дни при нормирано работно време през процесния период, въпреки, че работодателят не е издал нарочна заповед за това и не е имал книга за воденето и отчитането на извънреден труд. Доказателство за това била електронната кореспонденция между страните, приета като доказателство по делото, а за продължителността на положения извънреден труд и размерът на дължимото възнаграждение, съдът е използвал специалните знания на вещите лица от приетата тричленна Съдебно- счетоводна експертиза. Също така въззивният съд не е отчел положения извънредният труд по време на командировка, но не поради неправилно приложение на процесуална норма, а поради липса на такъв иск- видно от исковата молба и уточнението към нея такъв иск с такова основание не е бил предявен. Едва пред въззивната инстанция ищецът е направил твърдения за това, че е полагал извънреден труд и по време на командировка и съответно е посочил размерът на възнаграждението, което претендира, но това процесуално действие представлява недопустимо предявяване на нов иск. Във връзка с посочените разрешения на въззивния съд, по поставените в изложението въпроси не се установява противоречие със задължителната практика на ВКС, напротив налице е съответствие с постановените решения на ВКС, приложени към изложението, които постановяват, че възнаграждение за извънреден труд се дължи, когато такъв е положен, независимо че липсва заповед за извършването му и книга за воденето и отчитането му, както и че доказването на извънреден труд става с всички доказателствени средства. Също така е видно, че освен електронна кореспонденция между страните, ищецът не е ангажирал други доказателства за положения извънреден труд, както и не е предявил иск за извънреден труд по време на командировка, поради и което въпросите му дали командировъчната заповед, свидетелските показания, графиците, тетрадките и докладите са годни доказателствени средства за установяването на положен извънреден труд- са неотносими въпроси към предмета на делото и предмета на доказване. Въпросът за това колко е положеният извънреден труд и съответно какво е възнаграждението за него касаят обосноваността на въззивното решение и са извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК. Макар да не е поставен конкретен въпрос за това дали за извънреден труд по време на официални празници се дължи възнаграждение в 4- кратен размер, все пак в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 КТ касаторът обосновава въпроса си за това как се определя размерът на възнаграждението за извънреден труд със становището, че неправилно е определен размерът на възнаграждението за извънреден труд през официални празници в 2- кратен, а не 4- кратен размер. По този въпрос обаче, въззивният съд не се е произнесъл като включително и вещите лица не са посочили с какъв процент на увеличение са извършили изчисленията /дори и в съдебно заседание/, поради което отговорът на този въпрос ще бъде без значение за преценката относно правилността на въззивното решение. Освен това не се установява и задължителна практика на ВКС /касаторът не сочи такава, а се позовава на доктрината/, с която практика евентуално да е в противоречие настоящото въззивно решение, за да е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: