Определение № 2377 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2892/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д., чрез адв. С., АК-П., назначена за процесуален представител срещу определение №894 от 27.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1643/2023 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение №739/19.05.2015г., постановено по гр.дело №1360/2015г. на РС-Плевен и е прекратено производството по делото пред ВКС. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са доводи, изцяло повтарящи съдържанието на молбата за отмяна и относно незаконосъобразността на решението, чиято отмяна се иска след като сочи, че по делото от ответника-работодател е представен неистински документ/ без да се конкретизира документа/ и въз основа на който е изготвено заключение на вещо лице и е решено делото, и в тази връзка счита, че е налице престъпление по служба. Моли да се отмени обжалваното определение и да се произнесе съдът по съществото на спора. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по молба на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.05.2015г., постановено по гр. д. № 1360/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен, потвърдено с решение от 07.10.2015г. по гр.дело №563/2015год. на Окръжен съд-Плевен, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – [населено място], иск с правно основание чл. 242, вр. чл.128, ал.2 КТ за заплащане на сумата 4396,60лв.-трудово възнаграждение за периода 17.09.2013г. до 18.07.2014г. Посочва, че неправилно били разделени предявените от молителката искове и са образувани две дела гр.дело №1360/2015г. и гр.дело №3810/2014г. и решението, чиято отмяна с иска е постановено при наличие на противоречива практика и след като работодателят ответник е представил по делото неистински документ, въз основа на който е изготвено заключение на вещо лице и е решено делото. В тази връзка счита, че е обосновала наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – неистинност на документ, представен от работодателя, което смята, че е престъпление по служба и се иска отмяна на влязлото в сила решение на РС Плевен. Съставът на ВКС, който се е произнесъл по молбата за отмяна, е преценил, че същата е недопустима след като в случая в нея се твърди неправилност на решението, което не е предмет на проверка в производството по отмяна на влезли в сила решения и то само на посочените в закона основания. Също така се посочва, че възражението, че е представен по делото частен документ, който е неистински е следвало да се направи в сроковете по чл.193, ал.1 ГПК, а при пропуск след влизане в сила на решението е недопустимо страната да иска пререшаване на спора, като предяви иск по чл.124 ГПК за установяване на неистинност на документа, за да го ползва в производство по отмяна с оглед и на ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Изрично е посочено, че е допустима единствено молбата за отмяна на влязло в сила решение, основано на неистински документ, когато неистинността се дължи на престъпление и това е установено по надлежен съдебен ред, а той е влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В тази връзка е констатирано, че няма позоваване на посочените актове, още повече, че в самата молба за отмяна няма и твърдение за конкретен документ, че е неистински. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Разпоредбата изисква да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в хипотезите, когато наказателно производство не може да бъде образувано. В случая молителката излага съображения, че е приложен от работодателя неистински документ, без същия да е конкретизиран, за който твърди, че е неистински, без да се позовава на това, че неистинността на въпросния документ, представен от работодателя е установена по надлежния съдебен ред, както и, че документът има отношение към постановения краен резултата по спора. Не се и представя като доказателство към молбата за отмяна влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поради това предходният състав на ВКС правилно е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не се обосновава. Останалите оплаквания в молбата за отмяна са за допуснати от съда процесуални нарушения, както и по същество – за незаконосъобразността на решението, чиято отмяна се иска, поради което не следва да се разглеждат в производството по отмяна. Поради изложеното обжалваното определение на състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение №739/19.05.2015г. по гр.дело №1360/2015г. на РС Плевен като недопустима и при съобразяване на т.10 от ТР№7/31.07.2017год. по т.дело №7/2014год. на ВКС, ОСГТК е правилно, и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,