Определение № 2985 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1441/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРЕСПА ИНВЕСТ“ ЕООД против разпореждане № 498 от 22.04.2025 г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 966 по описа на съда за 2024 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, иска се отмяната му и разглеждането на подадената касационна жалба срещу постановеното въззивно решение. Противната страна оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване /преграждащ/ съдебен акт. По същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане ОС – Велико Търново е приел, че постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване поради забраната, установена в чл. 280, ал. 3 от ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване три иска с цена под 20000 лв. Претенцията на ищеца е за заплащане на цена по три фактури с предмет на доставка производство и полагане на бетонови разтвори. Твърденията в исковата молба са в насока на това, че процесните разтвори са произвеждани и полагани по заявки на ответника. Независимо от изложеното, че страните са се намирали в търговски взаимоотношения през 2022 и 2023 г., не са налице нито твърдения на която и да било от страните, нито доказателства по делото, че трите отделни доставки – предмет на исковата молба, имат какъвто и да било общ правопораждащ факт, т.е. че произтичат от един източник на задължения, което би определило като цена на иска сбора от цените на доставките по трите отделни фактури, общо надвишаващ 20000 лв. Делото е търговско – спорът е между търговци за неизпълнени задължения по три отделни търговски сделки. Цената на всеки от трите отделни иска е под 20000 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК обуславя необжалваемост на постановеното по делото въззивно решение по касационен ред, както това правилно е приел и въззивния съд в обжалваното си разпореждане, което поради изложеното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение