Определение № 141 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 27.11.09 г. по гр. д. № 2754/09 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма],[населено място] ревандикационен иск за едномодулна газозарядна колонка, изпълнена в имот № 000405 в землището на[населено място]. Касационният довод е за необоснованост на извода, че предметът на иска не представлява движима вещ и че касаторът не се легитимира като нейн собственик. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Твърдението е, че въпросът дали газозарядната колонка представлява движима вещ и по какви критерии дадена вещ се определя като движима се решава противоречиво. В случая изводите противоречат на възприетото в решения по гр. д. № 1024/07 г. на Р. ОС и в решение № 466 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 3320/07 г. на ВКС, І г. о. Ответникът по касация [фирма],[населено място] не е взел становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Съдът е отхвърлил иска след като е приел за установено, че касаторът ищец не се легитимира като собственик на едномодулна газозарядна колона за зареждане на газ, резервоар за газ Пропан-бутан, помпено отделение, технологични тръбопроводи за газ, метален навес с размери 5.00 м./10.00 м., намираща се в имот № 000405 в землището на[населено място], на основание договор за покупко-продажба сключен на 10.10.2008 г. с продавач [фирма],[населено място], тъй като продавачът също не се е легитимира като собственик на съоръжението. То е било изградено в имот 00405, който имот е образуван от част от съсобствения между продавача и [фирма],[населено място] недвижим имот, и която част от имота е поставена в дял на Т. със сключен между съсобствениците договор за доброволна дела. Това съоръжение представлява част от бензиностанцията, изпълнена в имота, и поставена в дял на този съделител. На следващо място съдът е приел, че дори да се приеме, че съоръжението представлява движима вещ, то продавачът [фирма],[населено място] не е представил писмени доказателства за да се легитимира като собственик. От фактическа страна по делото е установено, че [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място] са били съсобственици при равни права на поземлен имот № 401 по плана на[населено място] с площ от 12 дка. В имота са били построени стопански сгради и съоръжения между които и бензиностанция на площ от 76 кв. м. През 2004 г. една от бензиновите колонки е била подменена с газоколонка като е монтиран и резервоар за газ пропан-бутан при спазване на изискванията за това и въз основа на строителни книжа и разрешение. С договор за доброволна делба от 19.05.2008 г. е прекратена съсобствеността между собствениците на терена като от него са били обособени два имота № 000405 и № 000406. В дял на ЕТ е поставен имот № 000405 и построената в него бензиностанция. В договора да доброволна делба са описани както имотът, който се поставя в дял, така и съществуващите в него постройки и съоръжения. С приета техническа експертиза е установено, че газоколоната представлява подобект на бензиностанцията. В дял на [фирма] е поставен имот № 000406, в който са били изпълнени други сгради – за техническо предназначение общо пет на брой. На 23.07.2008 г. [фирма][населено място] е продала на ответника по иска [фирма] търговското си предприятие като съвкупност от права и задължения. На 10.10.2008 г. [фирма],[населено място] е продал на касатора, ищец по иска, [фирма] едномодулна газозарядна колона за зареждане на газ, резервоар за газ Пропан-бутан, помпено отделение, технологични тръбопроводи за газ, метален навес с размери 5.00 м./10.00 м., намираща се в имот № 000405, в землището на[населено място]. Разрешеният от съда въпрос за характера на съоръжението за продажба на газ, не е решаващ за изхода на спора. Той е фактически въпрос. Решаващият въпрос е дали това съоръжение, което е подетап от бензиностанцията, е било собственост на продавача [фирма],[населено място] и дали сключеният договор за продажба между него и касатора е породил транслативно действие. Съответства на доказателствата по делото изводът, че праводателят на касатора не е бил собственик на съоръжението, тъй като това право е преминало в имуществената сфера на другия съсобственик с извършената между тях доброволна делба при спазване на предвидената в закона за това форма. При съставяне на дяловете е разпределен както теренът така и съоръженията върху него, като в дял на едноличния търговец е била поставена тази част от него, която е била заснета с № 405 и в която е била изпълнена бензиностанцията на площ от 76 кв. м. Едномодулната газоразпределителна колона представлява подобект на бензиностанцията, като съоръжение за продажба на горива. В договора за доброволна делба са описани сградите и съоръженията предмет на делба и разпределянето им в два дяла. Съоръжението за продажба на газ не е било изключено изрично от обектите, предмет на делба, поради което волята им е била то да бъде поставена в дял на единия съсобственик – [фирма],[населено място] като част от бензиностанцията. От момента на сключване на договора за доброволна дела, правото на собственост върху бензиностанцията е преминало в едноличния търговец Р. Т.. [фирма],[населено място] не се легитимира като собственик на това съоръжение и неговите елементи (подобект газоколонка, резервояр за газ и навес), поради което сключеният от него договор за продажбата не е прехвърлил вещни права в полза на ищеца за това съоръжение. Формулираният от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, дали съоръжението е със статут на недвижим имот или на движима вещ, не е от решаващо значение за изхода на спора. На следващо място той не е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като в представените към касационната жалба решения обектите, които имат за предмет и които съдът е определял като движими и недвижими, не са идентични по характеристики с този, предмет на настоящото производство. Съобразно това не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка на обжалваното решение. Въпросът от значение за изхода на спора е за принадлежността на правото на собственост върху това съоръжение и той е разрешен в съответствие на данните по делото относно транслативното действие на договора за продажба, от който касаторът черпи права. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.