Определение № 1377 от 21.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 33681/30.12.2024 г. (с дата на пощенското клеймо 27.12.2024 г.) на Н. В. В., подадена срещу определение № 3119 от 03.12.2024 г. по гр. д. № 2041/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на В. за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 3783 от 26.09.2024 г., и е върната подадената от същата частна касационна жалба с вх. № 24292/25.09.2024 г., поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Софийският апелативен съд е изложил, че с разпореждане № 3783 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 2041/2024 г. е оставил без движение подадената от Н. В. В. частна касационна жалба с вх. № 24292/25.09.2024 г., като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените от него указания. Препис от това разпореждане е било връчено редовно на жалбоподателката на 12.11.2024 г., като в законоустановения срок, изтекъл по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК на 19.11.2024 г., тя не е изпълнила указанията на съда. По електронна поща на 19.11.2024 г. В. е уведомила последния, че е внесла дължимата държавна такса, като документът, удостоверяващ внасянето, ще бъде изпратен по пощата. На 20.11.2024 г. е депозирала молба, с която е представила вносния документ, както и молба за продължаване на срока с две седмици за представяне на изложение по чл. 280 ГПК, приподписано от адвокат. Съдът е намерил искането за продължаване на срока за неоснователно. В тази връзка е съобразил, че съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, докато в случая молбата е подадена един ден след като срокът е изтекъл. Визирал е и че указанията му са останали неизпълнени и към момента на постановяване на определението му от 03.12.2024 г. Жалбоподателката изразява пълното си несъгласие с атакувания пред ВКС съдебен акт. От насрещната страна е постъпил отговор, с който се оспорва частната жалба. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: С частна касационна жалба вх. № 24292/25.09.2024 г. Н. В. е обжалвала определение № 1958 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 2041/2024 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на протоколно определение № 2819 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 10054/2023 г. на Софийския градски съд, постановено по реда на чл. 64 и сл. ГПК. Като е констатирал нередовности на частната касационна жалба, въззивният съд е оставил същата без движение с разпореждане № 3783 от 26.09.2024 г. и е дал 1-седмичен срок, считано от датата на получаване на разпореждането, Н. В. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., 1 бр. преписи от жалбата, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като същите и частната касационна жалба бъдат приподписани от адвокат, а в случай че жалбоподателката притежава юридическа правоспособност, да се приложи удостоверение за такава. Разпореждането е връчено лично на страната на 12.11.2024 г., като 1-седмичният срок е изтекъл на 19.11.2024 г. На 20.11.2024 г. В. е подала по пощата молба, входирана в САС под № 30792/26.11.2024 г., като е поискала продължаване на дадения й срок за представяне на изложение и приподписване от адвокат с две седмици. Молбата се явява просрочена с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК; в нея не са изложени причини за неизпълнение на дадените указания в първоначално определения срок. Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС приема, че законосъобразно въззивният съд, изхождайки от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК, е оставил молбата за продължаване на срока без уважение, както и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал частната касационна жалба, поради нейната нередовност и неотстраняване на пороците й съобразно дадените указания. Ето защо атакуваното пред ВКС определение следва да бъде потвърдено. Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД има право на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,