Определение № 1123 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. Н. И., чрез адв.А. П., срещу определение № 50049/07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1985/2022 г. на ВКС, III г. о., с което:

• оставена е без разглеждане като недопустима касационната жалба на З. Н. И. срещу решение № 20/10.02.2022 г. по възз. гр. д. № 388/2021 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Я. П. Р. и П. Я. Р. искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите: 400 лв. - неплатени сметки за вода за периода 21.07.2016 г. - 04.04.2018 г.; 500 лв. – разноски за ремонт на три броя климатици; 1 800 лв. – разноски за поставяне на нова ролетна врата; както и 350 лв. – разноски за поставяне на бойлер;

• не е допуснато касационно обжалване на същото решение в останалата му част, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на сумите: 9000 евро - двоен размер на платено капаро по предварителен договор за покупко-продажба от 13.04.2017 г., евентуално – 4 500 евро платено капаро по същия договор; 52 500 евро - общ размер на частичните плащания на цената по предварителния договор от 13.04.2017 г.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, немотивирано и се моли за неговата отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба в частта й срещу определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за процесуално недопустима, поради следното:

Определението на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на последващ инстанционен контрол и е окончателно, защото законодателят не е предвидил процесуална възможност и ред този съдебен акт да бъде атакуван пред друг състав на ВКС за проверка на неговата правилност. Определенията по допускане на касационно обжалване не попадат в категорията актове, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като те не са преграждащи по характера си, нито законът е предвидил възможност за обжалването им. Определението по чл. 288 ГПК е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена в действащия ГПК като факултативна (а не като задължителна) и при наличието на посочените в чл. 280 ГПК предпоставки. Поради това, частната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.

В останалата й част частната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилно е прието от състава на ВКС, че касационната жалба срещу въззивното решение, постановено по претенциите за сумите - 400 лв., 500 лв., 1800 лв. и 350 лв., е недопустима за разглеждане, съгласно предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Според цитираната норма, изключени са от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, цената на всеки от отделните искове – за неплатени сметки за вода за периода 21.07.2016 г. - 04.04.2018 г. (400 лв.); разноски за ремонт на три броя климатици (500 лв.); разноски за поставяне на нова ролетна врата (1 800 лв.); разноски за поставяне на бойлер (350 лв.) - е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това, обжалваното определение в тази му част следва да се потвърди.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение